uFeel.me
Изпратени
Автор: Atanasiq,  9 май 2009 г. в 19:39 ч.
прочити: 474
Той искаше да и каже, че му е приятно. Но се страхуваше. Затова си замълча. Слушаше я. Убеждаваше се, че това момиче го харесва, че се влюбва, гледайки го в очите, споделяйки му съкровени неща от миналото. Беше толкова щастлив, че една мечта му се сбъдваше. Уж се беше зарекъл, че повече няма да вярва на жени, но тя сякаш не беше просто жена. Без да осъзнава, я остави тя да води. Или не се замисли. А тя беше толкова очарователна, че той не сваляше очи от нея. Тази доброта я имат малцина. Случва ли се наистина? Той беше дошъл в нейния град отдалече, защото тя поиска среща възможно по- скоро. Един влюбен не е муден. Тя се беше влюбила в душата му. В добротата на душата му. В това, че той търси добро. Че може да обича, да е верен. Че обича музиката. Че обича Бог. Това и стигаше. Затова без да се замисля, сляпо беше истинска. Себе си. Тя по принцип е доверчива, понякога дори наивна, но след няколко предателства спря да бъде наивна. Сега се беше помолила да срещне този, който сам Бог избере. Затова Му се довери. А после...като срещна този, който Бог избра, сякаш времето спря. Онемя. От радост. От любов. От вяра. И се отдаде. Душата вече принадлежеше освен на Бога и на онзи мъж, който и беше избран.
След време той не се промени. Тя се учеше. Имат си момиченце. Обичат се. Много е красиво. 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me