StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,703
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,080
   Точки: 2,627,181
   Съобщения: 142,458
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,757

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изпитът

            За този изпит по агрохимия бях чела прекалено много. Бях напълнила главата си с баласт, зазубряйки материала с най- големи  подробности и се получи конфузна, дори комична ситуация.
            
С моята съгражданка, колежка и приятелка Тотка живеехме заедно, учехме заедно, преговаряхме по конспекта заедно и заедно се явявахме на изпит. По принцип ходехме рано и влизахме от първите - да не расте напрежението от предстоящото събитие и да не се влияем от приказките и коментарите на преминалите Рубикона колеги. Но на този изпит изменихме на навика си. Как и защо, но позакъсняхме. Тъкмо привършвахме преговора по конспекта и се гласяхме да излизаме, вратата с трясък се отвори и в стаята  връхлетя кака Руска. Наистина беше кака- доста по голяма от нас, една от петимата членове на групата ни дошла от Рабфак / Работнически факултет/. Беше от Карлово, била работничка, но много начетена, любознателна и природно интелигентна. С много труд, старание и настойчивост успяваше да си взима изпитите. Много се беше привързала към нас двете и се грижеше като наша по- голяма сестра.
            
Влезе кака Руска и започна да ни се кара,  защо още не сме отишли. Доцентът нервничел, че няма желаещи да се явят на изпита. Взехме си бързо книжките и трите тръгнахме за института. Пред вратата на изпитната зала нямаше никой. Влязохме с Тотка, изтеглихме си въпросите и седнахме да обмисляме отговорите си. В залата имаше още 4- 5 човека, насядали по банките, които се подготвяха да отговарят пред доцента. Седях и тъпо гледах празния лист. Нищо, абсолютно нищо не ми идваше в главата - нито дума, нито ред. Такова тотално блокиране не беше ми се случвало преди и слава богу, не ми се случи и след това, през цялото ми следване. Но тогава, като че ли бях паднала от Марс или бях дошла от друга държава и не разбирах нищо. Доцентът, който ни водеше и упражненията, и имаше мнение за мен, че съм добра студентка, се опита да ми подаде, но думите му не ми говореха нищо. Изредиха се колегите, кой отговорил, кой не. Дойде и моят ред. Седнах срещу доцента и мълчах като каменна статуя. Пак се опита човекът да ме подсети и пак същия резултат. Така се поизмъчихме двамата известно време.  Подадох му студентската си книжка и го помолих да ми пише двойка и да се явя на поправителен изпит. Той ме погледна загрижено и ми каза, че сигурно много съм чела и всичко ми се е объркало в главата. Кимнах утвърдително. Взе книжката ми, сложи я настрана на бюрото и ме прати да се наспя и като си почина да отида пак, но да му обещая, че няма да поглеждам падналия ми се въпрос. Обещах му и излязох. Пред вратата ме чакаше Тотка, която беше си взела блестящо  изпита и тръгнахме към квартирата. В стаята хвърлих чантата с книгите на масата и легнах, но сън не ме хващаше. От празната ми глава се бяха изпарили и знанията, и съня. Въртях се насам, въртях се натам- не ще и не ще. Главата ми тежи, очите ми парят, но сън не ги затваря. Тогава се сетих за виното. Предната вечер - 20 януари , беше Ивановден и  на Тотка приятелят й Иван  ни беше дошъл на гости с вино.Сипахме го в два буркана , от тези високите с тясно гърло. Тримата изпихме виното от единия буркан, но втория ни замириса на зарзават и така остана пълен с вино. Ако искате вярвайте, ако искате недейте, надигнах буркана и на един дъх го изпих цялото съдържание. Остана един пръст на дъното. И пак легнах, и пак не можах да заспя. Нито виното ме хваща, нито сънят идва. Колко време е минало, не знам. Заспала съм здрав, дълбок, оздравителен сън. Или сънят е направил виното да ми замае главата или виното е довело съня.

          
Към 16 часа отново дойде кака Руска. Разбрала какво се е случило, разтревожила се и дошла да ни види. Станах, таванът се завъртя пред очите ми, олюлях се. Бях се наспала, но бях пияна. Започнах да се смея и да ги карам да отидем в Института да си прибера студентската книжка и да приключа с изпита. Тръгнахме трите. Вървя и залитам , меря улицата, стремя се ту към единия тротоар, ту към другия. Милите ми другарки, хванали ме от двете страни за ръцете, не могат да ме укротят, молят ме да се успокоя и да не се излагам.
          
Пред вратата на изпитната зала се бяха събрали група колеги и жужаха като кошер. Разбрали какво е станало, като ме видяха един през друг взеха да питат: „ Как, защо, кой беше въпроса?”  И ме караха да отворя учебника и видя този злополучен въпрос, но  нали бях дала обещание, не исках да го нарушавам и не ги послушах. Един колега все пак отвори учебника и... онемях. Можех на момента със затворени очи да го „ прочета” от А до Я, с точките и запетайките.

          
Влязох в залата. доц. Станчев ме погледна изпитателно, нищо не каза, посочи ми купчинката да си изтегля друг въпрос, по който още щом го видях бях готова веднага да отговарям. Той ме накара да си помисля, но аз без втора покана го издекламирах като стихотворение. Доцентът ме изслуша внимателно, не ме прекъсна, нищо не каза. Поседя малко замислен, после взе книжката  и ми написа оценка. Е, не беше отличен, но добър

            Това ми послужи за урок да чета разумно и ефективно, стараейки се да запаметявам само най- важното, най- същественото, а ”историческият” изпит остана като весел спомен от студентските ми години, когато щурмувах крепостта Наука.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-12
прочитания: 209
точки: 16 (виж далите точки)
коментари: 9 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход