StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,047
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,829
   Точки: 2,648,445
   Съобщения: 155,745
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,762

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Изгоден договор

     Петимата седяха в общата стая мълчаливо, съобщенията от страна на феновете продължаваха да препускат по монитора, на който никой не обръщаше внимание.
- Не мога да повярвам – най- сетне проговори Весп. – Съжалявам, момчета, не знам какво да кажа…
- Уволнен си – каза изведнъж Майк, седнал на дивана и приведен над счупената си ръка.
- Какво? – пълният мъж се сепна и го погледна, заедно с останалите четирима.
- Събирай си нещата и си върви.
- Майк – отвори уста Тони, седнал срещу него.
- Майки, човече, недей така – Весп стана на крака и се обърна към чернокосият, който не го поглеждаше.
Старият часовник с махало отбеляза 12 на най- горната полица на секцията, вън изкряка хищна птица.
- Прибирай се вкъщи – Чаз стана и му направи знак да върви. – Аз ще поговоря с него.
- Няма какво да говориш, приключихме – Майкъл вирна глава, все така отказващ да погледне вокалиста им в очите.
- Не можеш да изгониш всичко живо! – кипна Уил, за който емоциите бяха дошли свръх през последните дни.
- Върви – Честър почти изгони Весп и се върна в стаята, вдигнал ръце. – Какво ти става?
- Три хлапета са умрели заради вашето изказване в сайта, за което аз бях ПРОТИВ! – той се изправи и ги изгледа гневно. – Ако до сега не бяхме приключили, сега вече сме тотално извън играта!
- Майк, не се чуваш – Тони клатеше глава. – Не става дума за групата, току що обявихме смъртта на Алекс…
- Той не е мъртъв – Майкъл се извърна с гръб към тях, взиращ се през единственият оставен отворен прозорец точно срещу дивана.
- Човече, опитахме всичко да го открием, нямаше…
- Не е мъртъв! – извика вече Майк и се обърна към тях, за първи път гледащ ги като врагове. – Не си го видял да умира!
- Не си го видял и да е жив – включи се светлокосият. – Пробвахме магии, пробвахме кръв, пробвахме с полиция и разпитвахме други вампири. Никой няма нищо за него…
Честър искаше да каже още нещо, но думите му се изплъзнаха. Той замлъкна и сведе поглед към земята.
- Живеем половин живот откакто това се случи, а ти се самоубиваш с всеки изминал ден.
- И смъртта му ще поправи всичко това, нали?! – кимаше яростно Майк. – Да, всъщност сега се чувствам много по- добре! – той излезе иззад масата и изблъска Уил за да мине. – Животът ми е много по- хубав и всичко се подреди идеално!
Вратата се удари зад него, в горният ъгъл до касата се бе образувала тънка пукнатина в мазилката.
   
     В следващите няколко дни Майк отказваше да говори с тях. Той не вярваше, че Алекс беше умрял, сигурен бе в обратното. Кръвопиецът просто не бе такъв, нямаше да легне и да се жалва, да се предаде. Майкъл го познаваше, сигурен бе в това.
     С времето обаче неговата сигурност започна да отслабва, изтъняваше като гумата на пълен с въздух балон, и накрая щеше да се пръсне. Той пишеше все повече и агресивна музика, повечето от която Уил, Честър и Тони отказваха да одобрят. Весп не беше уволнен, но той самият предпочиташе да не се мярка често при създадената ситуация. Отказваха концерт след концерт.
     Феновете също не вярваха. Някои от тях започнаха свои собствени разследвания, но никой нямаше представа нито за вещицата, която едва не ги бе убила, нито за истинската същност на вампира. Търсеха нещо, което никога не е било там.
- И какво, от тук нататък? – чу някой от тях да пита.
    Какво ли? На този въпрос Майк нямаше отговор. Нямаше повече карти в ръкава. Предполагаше, че щеше да продължи да живее живота си, какво друго му оставаше?
- Не ми се живее така – каза той, когато се качи обратно в стаята си. Беше намерил сили да стане и да стигне до дъното на втория етаж, където беше неговата спалня, точно срещу тази на Тони. – Не ми се продължава повече. Аз предадох приятел.
 
     През това време долу в общата стая телефонът звънна. Честър беше седнал пред телевизора, в стаята нямаше никой друг и той отиде да вдигне.
- Кой е?
- Със студиото на B.L.O.O.D. ли се свързах?
- Попитах кой се обажда – светлокосият не беше в настроение за глупости, не и в този момент.
- Простете – отвърна мъжки глас. – Казвам се Ерик Търнър, от Universal Music.
Честър се смръщи. От Universal знаеха, че не са активни в момента.
- Преустановили сме работа, докато басистът ни Майк не се възтанови, счупи ръката си по време на предишното турне.
- Не се обаждам да говоря с Майкъл, а с Вас, бихте ли ми отделили няколко минути?
     Ерик, повтаряше си Чаз, докато гласът нареждаше в слушалката. Само педали и женовци ги кръщаваха Ерик.
- Компанията ни би искала да обсъди с Вас условията по нов договор.
- Договорите ги сключва Майкъл – прекъсна го Чаз.
- Господин Джеймс в състояние ли е да преговаря на този етап? Мисля, че ме разбирате.
Честър отвори уста, но замръзна така без да каже нищо.  
     Копеленцето искаше да извади Майк от играта и да го накара да подпише някакъв безумен договор, който щеше да ги обвърже с тях с години. Ръцете му се свиха в юмруци и понечи да го прати на майната му, когато зъбните колела между двете му уши заработиха. Как би постъпил Алекс?
Алекс би отишъл да ги заплаши с изкормване, това бе повече от ясно. Но понеже той не владееше телепатия, катерене по стените или хвърляне на къщи по хората, трябваше да подходи по друг начин.
Никой не се заяжда с B.L.O.O.D. без да съжалява после, помисли си.
- Слушам Ви.
- Благодаря за проявеният разум от Ваша страна – гласът на този Ерик стана от мазен по- мазен, Честър отдръпна леко телефонът от ухото си, сякаш от говорителя щеше да се разтече лигава слуз по лицето му. – Вашият лидер от известно време не е способен да взима ясни решения за доброто на групата Ви. За това бихме искали да ви предложим договор, с който отново да се върнете на полагаемото ви се ниво. Бих искал да се срещнем за да обсъдим условията…
 
     Мъжът дрънкаше и дрънкаше лъжи срещу Майк, човекът, който ги събираше след всяка поредна криза и ги вдигаше на крака. Честър си налагаше да стиска зъби всеки път, когато Търнър го наричаше изостанал с информацията, мислещ нетрезво или водещ B.L.O.O.D. надолу, ноктите сваляха кожа от дланите му, той се опитваше да запази гласът си спокоен.
- Добре – каза му. – Нека се видим.
- чудесно, надявах се на разбиране от Ваша страна!
Честър затвори телефона и изтри номера, обърна се и тръгна нагоре по стълбите, почука на втората врата вдясно от стълбището, изчака отговор.
- Трябваш ми за една работа – каза, когато отвори вратата.
Уил лежеше на леглото си, въпреки студената вечер прозорците бяха отворени. Може би и той се надяваше вампира да се появи, може би го чакаше и беше отворил за да го приветства с добре дошъл?
- Какво има? – Уил се надигна и прокара пръсти през израсналата тъмна коса.
     Честър седна и му разказа за разговорът, който беше провел току що. Уил реагира точно както той очакваше, скочи от леглото и употреби няколко много лоши думички срещу него.
- Искаш да отидем да пребием някакъв педал, който обижда Майк, така ли да го разбирам?
- Горе долу – вдигна рамене Чаз.
- Най- сетне! – Уил го шибна по рамото и събра няколко от натрупаните по стола дрехи, хвърляйки ги на купчината за пране до вратата. – Мислех, че сме те изгубили и никога няма да се върнеш.
- Ха-ха – измърмори Честър.
- Кога е срещата? – Уил се протегна, здравите му ръце сякаш само си търсеха кого да ступат.
- Вдруги ден. Каза, че ще ми се обади.
- Ще чакаме – кимна той.
- Мислиш ли, че е добра идея да набием някой от Universal? Това означава никога повече да не издаваме нищо чрез тях.
- Много отдавна трябваше да прекратим работата си с тия, но Майк все държи на колегиалните отношения. А и ти – той хвана ръката му и я отпусна да се удари в тялото му – по теб няма много, което да се използва в евентуална схватка.
- Гледай си работата – Честър се засегна.
Той всъщност никога не се бе определял като силен или атлетичен тип. Беше по- скоро слаб. Сега покрай проблемите в групата и Емили беше спрял да тренира, изобщо не можеше да се сравни със здравите мускули на Уил.
- Извиках те за подкрепление – каза като оправдание.
- Не е нужно да си Арнолд, за да набиеш някого – поклати глава Уил. – Крайно време ти е да минеш един курс по самозащита.
- Защо ми е самозащита, след като закона ми позволява да използвам пистолет – затапи го той и излезе.
- Защото закона ще ти го нахендри някъде, ако вместо синина, боклука получи дупка в главата! – извика Уил след него.
 
     Два дни по- късно срещата се състоя в един от офисите на компанията в центъра. Камерите не пропуснаха двамата членове на B.L.O.O.D., които влязоха без лидерът им. Минаха по коридор, типично украсен с платинени плочи на известни рок величия. Ерик – висок, добре сложен костюмиран идиот с черна зализана назад коса ги покани да разговарят в едно от малките студиа.
- Благодаря ви че дойдохте, господа, надявах се да проведем този разговор на четири очи.
- Шест – обади се Уил, седнал отдясно и Търнър се изхили солидарно на шегата му неговото лице остана ледено.
     Офисът беше малък, облицован с дърво, столовете бяха S образни с кафява кожа, всичко създаваше впечатлението за много пръснати пари, но всъщност беше евтина имитация.
- Предлагам ви договор за три години – мина направо на въпроса Търнър, Честър стисна ръце в юмруци, Уил го срита под масата. – Да, знам, че ви изглежда много, но на практика ви правя подарък, нека обясня…
     Покрай малкият прозорец прелетя сянка, някакъв гълъб кацна на перваза и нацвъка дограмата, зализаният вадеше листове със ситно изписан шрифт и мазно се подсмихваше. На Честър му тъкаше.
- Предлагаме ви три години издаване на ваши албуми с 30% отстъпка, тоест, почти цялата печалба си остава за вас. Ние взимаме само символична сума. Предлагами ви реклама във всеки сектор, телевизия, рекламни стени и билбордове, социални мрежи, безплатни реклами в базовите сайтове, YouTube, Spotify…
- За всичко това ще трябва да разкараме Майк, нали? – Уил дращеше с нокти по коляното си, скоро щеше да скъса плата на панталоните си.
- Не Ви разбирам? – с престорена любезност рече Ерик и наклони глава. Абсолютен клоун, мислеше си светлокосият.
- Ще ни промотирате три години, но Майк трябва да излети от бандата – поясни Уил.
- Нищо такова, моля ви, никога не бих – вдигна ръце Търнър. – Просто някой друг ще поеме временно лидерството, докато господин Джеймс се съвземе от психическата травма от загубата на вокалиста ви.
- Разбирам – продължаваше да играе Честър, опита се да не гледа така, сякаш искаше да го убие.
- Ще преиздадем ваши албуми в още няколко страни, които не са включени в списъка ни, всичко е уговорено с директора. Само искам вашият подпис, и ще си стиснем ръцете.
- Може ли да прочета това – Честър се пресегна и взе едното копие от договора, Уил се изправи.
- Имам един въпрос – той направи няколко крачки настрани от масата и се почеса по брадата.
- Разбира се, питайте – усмихна се вежливо Търнър.
- Ето това тук – той се надвеси над рамото на Честър и посочи в договора, Търнър мигновено скочи на крака за да съдейства по изясняването.
- Какво не Ви е ясно? – погледна го, привел се за да прочете написаното.
- А, не, всичко ми е ясно – кокалчетата му заплашително изпукаха. – Не схващам само как мекотело като теб може да си помисли, че ще продадем бандата си за три години спам реклами в някакви порно сайтчета.
     Търнър нямаше време да реагира, Уил го сграбчи за врата и заби юмрук в гърдите му, с което го запрати в единственият секционен шкаф, който изскърца от удара. Честър също стана на крака и Ерик Търнър разбра, че е загазил.
- Бандата е нашият живот, плъх такъв, а Майк ни е брат – изсъска в лицето му, докато Уил го държеше повторно, а онзи се изхлъзваше в лъскавият си костюм като змия, която всеки момент щеше да хвърли кожата си.
- Какво правите, ще извикам охраната, как си позволявате…
- О, извикай я, отдавна не бях бил някой – Уил не изчака отговора и разби носа му с няколко здрави удара.
     В него се появи съмнение. Това не беше добра постъпка. Трябваше просто да си траят и да откажат.
     Но не, Universal се подиграваха с тях от години, с всички вложени сълзи и кръв в тяхната работа, търгуваха я, продаваха я на дребно, сякаш те петимата бяха някакви уличници и клякаха за петте долара зад ъгъла.
Следващият му юмрук попадна в ухото на борещият се мъж, където беше вестибуларния апарат. Той се замая, политна назад и се стовари на земята, чупейки един от грозните столове. Не осъзна веднага къде се намира, кръв се стичаше от носа му.
- B.L.O.O.D. не се продава, нещастник такъв! – Честър се наведе, смачка листовете от масата и ги натика в устата му, копието сгъна и пъхна в задния си джоб.
- Да се махаме от тук.
     Двамата излязоха и тръгнаха към изхода, охраната вече тичаше към тях, едва ли щяха да имат време да стигнат до колата, беше излишно да отричат. Кокалчетата на Уил бяха целите в кръв, нямаше да им се размине арест.
- Трябваше да имаме план Б за измъкване – русият почти притича през улицата, Уил вървеше изпънал гръб и гледаше лошо, сякаш побоят не стигаше на Търнър, може би трябваше да се върне и да го убие. Сега обидата му се стори много по- тежка, той изведнъж изпита желание да наранява.
- Ще караш ли, или ще чакаш куките да ни набарат? Да не зацикли нещо?
Чак сега Уил излезе от унеса и осъзна, че се намираха на калната от снощният дъжд мръсна улица на Джърси, в краката му се валяха все още непочистени изгнили листа, три редици коли чакаха на светофара. Той се качи в джипа и запали двигателя, офисът на Universal остави сивата си фасада зад тях, последва друга сграда от червени тухли, никой не излизаше от главния вход.
- Карай, още ги няма, карай! – нервничеше Честър. Обърна се назад, потокът от коли му пречеше да види сградата добре, но никой не излизаше, никой не ги подгони. Това беше твърде странно.
     Успяха да отклонят и да излязат от кръговото, а после да поемат на запад. Една патрулка премина покрай тях, Честър се сниши на седалката си забравяйки, че стъклата бяха черни.
- Трябваше до сега да са ни подгонили, в това няма логика.
- А може би са ни благодарни – рече Уил. – Представи си какво им е да работят с тоя през цялото време.
Честър пак се обърна и поклати глава.
- Нито дума на Майк, ясно? – предупреди Уил когато влязоха през портата и подкараха нагоре. – Излизали сме да обядваме.
- И си убил с голи ръце обяда ни – саркастично отбеляза Чаз.
- Шаваше много, пустата пържола. Айде слизай, аз ще прибера колата.
     Честър влезе и се строполи на дивана, сега в общата стая нямаше никой. Вина, съмнения, гняв, всичко това се смеси и той си помисли, че до сега не бяха я вършили такава, Майк щеше да ги убие като разбереше. Едно нещо обаче беше сигурно, от Universal Music повече нямаше да им предлагат изгодни договори.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-06-17
прочитания: 60
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход