Частният детектив Петров разглеждаше дипломите на кандидат-президента Иванов. Те бяха последната му надежда, че ще успее да изрови нещо мръсно за Иванов и ще помогне на работодателя си - настоящия президент Димитров, да спечели втори мандат. В противен случай, Иванов със сигурност щеше да спечели изборите. Социологическите проучвания показваха внушителна преднина за Иванов пред Димитров. Детективът бе проучил из основи кандидат-президента и никъде в цялата биография на този пословично честен човек не бе открил нищо нередно. Този торен червей, които от години се ровеше в хорските тайни, внезапно се почиства гузен - никога не бе срещал толкова чист и вдъхващ уважение човек.
В гимназиалната диплома имаше само шестици. Нищо изненадващо за човек като Иванов, който беше свикнал да дава максимума от себе си във всичко, с което се занимава. По-интересни бяха бакалавърската и магистърската диплома. В първата имаше разнородни оценки - шестици, петици, четворки... Едно нещо обаче озадачи Петров. В бакалавърската диплома нямаше тройки! Нито една.
"Студентът не е истински студент, ако няма поне една тройка. Това трябва да се разнищи" - помисли се търсачът на "кирливи ризи".
В магистърската диплома диплома на Иванов Петров най-после откри това, което търсеше - тройка. Една самотна тройка се гушеше сред останалите оценки, предимно шестици. Инстинктът подсказа на ловеца на компромати, че най-после е открил това, което търси. Трябваше да разбере как перфекционист като Иванов бе получил само три на изпит.
Петров издири приятелите на Иванов от студентските години. Никой от тях обаче не искаше или не можеше да му каже нещо за кандидатът за президент бе изкарал нетипичната за него оценка.
Накрая късметът му проработи за втори път. Откри гаджето на Иванов от университета, с което той беше скъсал, за да се ожени за съпругата си. Дали поради гняв към бившия си любовник или поради материалните си затруднения, старата мома Георгиева се съгласи да разкрие тайната на тройката срещу скромно възнаграждение.
- Един преподавател бе обявил няколко предварителни дати за изпит. Иванов се подготви за изпита и се яви на първата дата. Обаче професорът не дошъл на изпита. Това се повторило и потретило. На Иванов му писна и прие предложението ми да му уредя тройка, без повече да се тормози да се явява на този изпит. Бързаше да замине за чужбина и искаше да си вземе изпитите по-рано. За него беше трудно решение - никога не си решаваше проблемите по този начин и изпитваше големи угризения. Въпреки че в действителност той си взе изпита честно - учеше и нямаше никаква вина, че преподавателят не се явява на датите за изпит, които сам определя.
Разкритието, че Иванов е взел изпит по нечестен начин, му костваше президентската надпревара. Хората, които честността на Иванов караше да се чувстват неудобно, тъй като всеки от тях къташе в потайните кътчета на душата си спомен за собствена нечестна постъпка, с облекчение дадоха вота си за "познатото зло" Димитров: "Вярно, че е малко корумпиран, но си е наше момче".
В условията на българската медийна демокрация "нашите момчета" побеждават "ненормално" честните. Прекален светец и Богу не е драг.