StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,779
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,440
   Точки: 2,646,488
   Съобщения: 155,445
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Историите на един живот

 Вървейки, умислен върху всичко онова, което ставаше около мен, минах случайно покрай цирка.Този път не минах просто ей така, а за един миг се вгледах в клоуна, който седеше и плачеше.Аз се доближих до него и го попитах:
- Нали клоуните не плачат, защо плачите?
- Синко ти си единственият който ме видя да плача?Защо реши да се спреш?
- Защото и аз съм като вас!Винаги съм весел, но никога не плача!А защо плачете?
- Нека ти разкажа за моята невероятна история и сам ще се увериш защо са ми сълзите!
 И така аз седнах до клоуна и средоточен в това което той щеше да ми разкаже, той започна своя разказ:
"Някога преди много години живеех в бедно семейство!Животът ми беше мизерен и някак си скучен!Исках да променя тази своя зла участ!Затова реших да правя нещо различно от работата която имах тогава!Реших да бъда артист сред хората!
 Когато започнах да уча в училище, аз бях клоунът на моя випуск.Всички ми казваха, че имам дарбата да се надсмивам над своята зла участ.Затова реших да се пробвам в шоуто за таланти, което се организираше в моето училище!Когато се явих на прослушването, всички забелязаха таланта ми!Всички искаха да ми бъдат приятели. Да това беше от една страна хубаво, защото нямаше да бъда сам и всички щях да разсмивам!
 И така стана.Станах в моето училище най - известният!Всички ме обичаха и всички ми се подмазваха, но един ден докато правех обичайното си шоу се влюбих истински в едно момиче!То успя да ме промени до болка.До такава степен, че вече не можех да измислям нови глупости, а започнах да пиша поезия.Хората които ми се пишеха за приятели ме предадоха.Момичето което обикнах бе единствения човек, който можех да разсмивам и в същото време да я карам да плаче!Това бе моя чар.Но в една студена сутрин, когато тя трябваше да дойде на нашето място се случи най - страшното.Моя най - добър приятел я погуби, защото и той като мен я е обичал, но тя е избрала мен, защото съм преди всичко романтик.
 След този инцидент плаках страшно много.Всичко ми изглеждаше някак пусто и студено, докато в една студена вечер дойде при мен, един доста забравен приятел и ми каза:
- Приятелю време е да свалиш маската, която носиш, за да размиваш отново хората!Сигурен съм че твоята любима ще поиска това!
 И така след този думи сякаш всичко се преобърна...."
 И тук аз го прекъснах, за да го попитам:
- Ако наистина си я обичал толкова много защо не престана да бъдеш романтик?
- Защото драги ми приятелю, понякога когато си с маска пред света е по лесно, отколкото да си себе си!Огледай се на около и ще забележиш, че всички хора сме клоуни, които прикрават своята същност, но въпроса готови ли сме да се доверим на някой клоун!?- и в този миг двамата затихнахме за да обмислим този тъжен разказ на веселия клоун.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2009-01-30
прочитания: 298
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход