В тиха и студена вечер, прибирайки се вкъщи, съсипана от скучния, но изморителен ден, вървях по тротоара и блуждаех по витрините и по лицата на хората.
Улицата беше доста шумна. Не чувах какво си говорят, но и не исках.Виждах само силуети.Исках да остана насаме с мислите си. Забързаните хора бяха пъстроцветни, като дъгата, като поляна с пролетни цветя.Стана ми забавно и започнах на ум да ги наричам с имена на цветя: маргаритка, ирис, мушкато, теменуга, кактус…Така неусетно изминах половината път до вкъщи.
В далечината срещу мен вървеше мъж.Уличната лампа ми помогна да го забележа сред тълпата. Висок, красив и елегантен, в черен балтон.Мечтаният, Недостижимият… Моят идеал за мъж. Вървеше бавно и гледаше мен.Усетих го!
На няколко метра един от друг, в мига преди да се разминем погледите ни се срещнаха.Взрях се в дълбоките очи срещу мен и дочух сякаш нечий шепот в странен полусън:„Това е Той, Истинския мъж, когото чакаш повече от 30 години!Страхотен парфюм, нали? В черен балтон с топли очи и пленителна усмивка.Цял живот си мечтала за него.Това е Той, погледни го!”
Сърцето ми заби, като камбана.Не отделяхме очи един от друг.Светът спря шеметния си въртеж, а ние вкаменени стояхме един срещу друг.Опознавахме се…с поглед, разголвахме душите и телата си, на ум…за секунди.Краката ми се подкосиха, устата ми пресъхна.
Мислех, ако ми прошепне тихо” Идваш ли с мен?” на мига ще се хвърля в обятията му и нищо друго на тоя свят няма да ме спре да го направя.Но Той мълчеше…Нали Истинският мъж бил безстрашен в душата си? Нали той заговарял момичето, щом то му се усмихва?
С искрящи очи и галеща усмивка, докосвайки рамената си, наситил въздуха със страхотния си парфюм на мъжкар…Той ме подмина!
Беше моят Истински мъж, когото чаках повече от 30 години!
Поех дълбоко въздух.Любовта ме подмина…отново, а уж не била плод на случайността?Та тя ме срещна с Него, с Истинския мъж!
Колко жалко, че хората не могат да връщат миналото!
Но аз все още го търся, все още съм влюбена, все още горя и не прощавам на себе си.Не простих, че е Истински, че все него съм чакала и не направих компромис със себе си! Не извиках след него„Не ме ли позна?Аз съм тази, която си чакал…”
Не ми стигна куража…
Истинските мъже съществуват и ние ги срещаме всеки ден.Само, че не ги забелязваме, може би защото те самите искат така. Но, ако вие ги откриете и на вас позволят да ги забележите, не ги пущайте.Умолявам ви!!!