Семейство Уайът бяха наследили голямо имение от пра чичото на Емили, Сейлъм, който отдавна вече се бе оставил на грижите на медицинските работници  в старческия дом . Години наред Сейлъм  бе живял сам в огромното имение, никой не знаел нищо за него, нито за това какво се е случвало в имението след полунощ, когато луната огрявала само един единствен прозорец, а на останалата част от къщата сякаш падала сянка… Живял години като отшелник и хората разказваха истории за него. В някои от тях той беше убиец, а в други просто невменяем, но никой, никой не знаеше истината скрита в книгите му и пропита в стените на старото имение.

 Емили се премести тук със съпруга си Седрик и дъщеря си Анджела с надеждата за едно ново, по-хубаво начало. Анджела прекрачи прага на входната врата, огледа помещението, което се предполагаше, че е хол. Стаята беше огромна с дървен под, който скърцаше под краката й и ужасно я изнервяше, с мебели дошли сякаш от  19 век, с покривала,  за да се предпазят от праха, който беше покрил повечето повърхности в имението.

-На това място му трябва ремонт и…основно почистване – отбеляза Седрик, който беше някъде из другите стаи.

-Не, просто ни трябва нова къща, която да не е обитавана от граф Дракула! – крещеше Анджела докато качваше куфарите си на горния етаж

-Примири се Ан, обсъдихме го! – отговори на хапливата забележка Емили, макар да знаеше че няма да бъде чута от дъщеря си.

   Анджела си беше избрала стая, която що-годе й допадаше. Имаше голямо легло с балдахин от който беше останалo само парче разкъсан воал. Тя се пресегна, откачи го и го захвърли почти в другия край на стаята. Махна покривалото от леглото и отдолу се откриха множество възглавнички на сини и бели цветя, в тон със завивките. Тази гледка я върна към спомените й за старата им къща, за всички хубави моменти, но те бяха изместени от спомена за  смъртта на най-близкия й човек. Усети, че в нея се надига гняв, примесен с тъга, хвърли куфарите си до леглото и отиде до вратата на терасата. След няколко неуспешни опита, накрая вратата се отвори с трясък и от вън нахлу леден вятър, макар да беше средата на лятото. Въпреки това Анджела остави така вратата и тръгна да изучава останалата част от стаята, която определено не беше малка. Тя усети,  че някой я наблюдава погледна към терасата и видя съвършено бял гарван с черни очи. Анджела се скова на място, примигна за да се убеди, че не й се привижда, но за един кратък миг гарванът изчезна…

(СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...)

Аделина Тодорова - 02.11.2011