StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,443
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,493
   Точки: 2,643,141
   Съобщения: 151,452
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Имен ден

            Минаха няколко дни, а Гергана все си беше вкъщи, изолирана от света. О, въобще не скучаеше! В началото й беше тъпо, че остана сама по празниците, но после се почувства като господарка сама на себе си. Отдавна не беше се излежавала така дълго в леглото. Лягаше и ставаше когато си иска и се отдаваше изцяло на почивка и глезене - правеше гимнастика и ядеше плодове на корем, прочете няколко книги, реши десетина кръстословици, слушаше музика, гледаше романтични филми по телевизията, не се интересуваше от нищо и от никого и дори изключи всички телефони, за да не я дразнят. И, докато преди самотата я потискаше, сега я радваше и успокояваше. Вечер излизаше на терасата и тогава се наслаждаваше на звездите и луната и вдишваше аромата на цъфналите люляци... Не повярва сама на себе си когато прописа стихове. Римите се изливаха от нея като вода и се подреждаха на белите листа като мъниста, омайващи, вълнуващи, красиви и с невероятна метафора и напевност...
            Един ден, някъде надвечер беше, чу някаква народна музика и излезе от унеса си. Отвори прозореца и ахна. Долу пред къщата й се бяха наредили няколко мургави създания. Мъжете свиреха на акордеон, кавал и тъпан, жените пееха, а малките подрънкваха на дайре. Гергана не повярва на ушите си. Думите на песента й бяха много познати. Беше я слушала от баба си като малка и си мислеше, че е написана точно за нея - ”Гергана, пиле шарено”. Спомените се заблъскаха в главата й, а въпросите още повече. Какво правеха тия хора тук?... И тази серенада?
            Като я видяха, циганите млъкнаха и в един глас като по команда рекоха:
            - Гери мъ, честиту  имен ден, мъ! Живъ, здравъ дъ си ни, душа тъкъва! Бог здравиту да ти давъ!... От любувтъ дъ не съ утървеш, мари!...
            Беше забравила за празника, но се усмихна, че все някой се сети за нея поне на Гергьовден.  Влезе в кухнята и се огледа с какво да ги почерпи. Намери само бутилка ракия , голяма кутия луксозни бонбони и торбичка, пълна с домашни курабийки. Излезе навън и ги подаде на най-възрастния човек, а после бръкна в джоба на жилетката си и извади оттам няколко банкноти от по два лева и ги пъкна в ръцете на дребните циганета. В този момент се зачуди какво би сторила, ако пред нея стоеше цялата махала, след като нямаше повече пари? Събра смелост и попита откъде знаят как се казва и защо са при нея?
            - О, душа! – отвърна една от жените – Попът ни рече, кой дал агнету за нази, барабар со козунаците... Благодарско ти!...
            После ли? Ами после такова кръшно хоро се изви на улицата пред къщата й от българи и роми, че Гергана се смееше и играеше като младо момиче...


Рая Вид, 21.04.2014


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-21
прочитания: 299
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 12 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход