StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,443
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,493
   Точки: 2,643,141
   Съобщения: 151,454
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Идеалната болногледачка

            Пролетта настъпи рано тази година, но Мария не се вълнуваше нито от цъфналите дървета, нито от цветята. Нейна утеха беше бутилката с водка. Много често дори й се искаше да се напие яко и да не се събуди. Беше й писнало всичко, а тези 66 години вече й тежаха. Алкохолът й стана другар още когато навърши четвърт век. На един семинар на зъболекарите преспа с фотографа, който отразяваше събитията и после му роди дъщеря. Той обаче се оказа  по-малък от нея с три години, женен и с две малки деца. Не поиска да се разведе и тя се ожени за много по–възрастния си бездетен шеф, който осинови бебето. После се разведе и започна да пие, но любовникът й не я забрави и пое отглеждането на детето и неговото образование…
            Времето се изниза някак бързо и тя остави всички надежди. Не се интересуваше нито от дъщеря си, нито от децата й. Изгони семейство й от жилището си и заживя сама с пенсията, бутилката и спомените. Дните минаваха и самотата я обсебваше отвсякъде, а ръцете й трепереха, костите и всички ставите на краката почнаха да се обаждат и да й причиняват неприятни болки. Назначиха й някакви процедури и тя тръгна да се лекува. Да, ама не! Малко преди Центъра за рехабилитация изведнъж залитна, падна и изохка от силна болка в рамото. Беше го счупила. Настаниха я в болницата и направиха спешно необходимите изследвания. В същия ден и се роди третото й внуче, но тя не умееше да се радва и само се намръщи, като разбра, че е пак е момче. Тайно се надяваше да е момиче и да носи нейното име, но този път го кръстиха Стефан на биологичния дядо. Това съвсем я довърши и нервите й се опънаха още повече. Липсваше й утешителната бутилка и нямаше търпение да се махне от болничното заведение. За съжаление имаше здравословни проблеми и се чудеше как да се справи с тях… Наложи се да й направят операция и докторите видяха дупка в рамото. Взеха костно вещество от бедрото й и дето се вика, закърпиха положението, но Мария не можеше сама. Трябваше някой да й помага, а нямаше кой. Бившият й мъж отдавна почина, а любовникът й беше от няколко месеца на работа в провинцията…
            Въпреки всичко, Надето, дъщеря й заедно със съпруга си я взеха при изписването и я заведоха в апартамента й. Настаниха я в леглото и напазаруваха за няколко дни. Мария ги гледаше тъжно и през сълзи рече:
            - Ами… аз… такова… Какво ще правя сама? Вие живеете далече, зетят работи по цял ден, а и с това бебе…
            - Спокойно, мамо! – отвърна Надежда – Намерили сме ти идеална болногледачка. Няма да съжаляваш! Тя всеки момент ще дойде. Жената не иска пари. Само за едното ядене ще е при теб денонощно докато тръгнеш после на процедурите за възстановяване.
            Мария се озадачи, но не попита нищо, нито нещо й казаха повече. Скоро на вратата се позвъни и когато въпросната личност се появи, очите на болната се разшириха от недоумение. Само това не очакваше. Устата и пресъхна, облиза устните си и само попита:
            - Ти?... Какво правиш тук?... И защо?
            - Да, аз! Ех, Мария, Мария, и това доживяхме! – отвърна Райна – Какво да се прави? Неведоми са пътищата божии, а изпитанията му нямат край… Мен не ме искат децата, а съм си пуснала отпуска за един месец… Защо да я пропилявам?... Нали сме хора?...
            Мария не знаеше какво да каже. Мислеше, че сънува или съдбата й се подиграва. Райна беше съпруга на бившия любовник Стефан и в началото се измъчваше много, но после прие дъщеря й, беше кума на сватбата й и сега от време на време се грижеше за внуците й, правеше им подаръци и редовно им помагаше с каквото може. Едва сега от Надето разбра, колко струва тази изстрадала жена и какво бе направила със своя пропилян живот, за да му придаде някакъв смисъл…
            Очите на Мария се напълниха със сълзи, а от устата й се отрони само:
            - Ами Стефан?
            - Какво Стефан? – отвърна другата, засмя се и я прегърна – Ако няма за какво да си говорим с теб, най-много да го оплюем…
            - Благодаря! – рече Мария – И, ако можеш ми прости!...
            - Хубава работа!... Ако не бях ти простила, нямаше да съм тук… Човешко е…


Рая Вид, 14.04.2014



vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-14
прочитания: 345
точки: 29 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 16 (виж препоръчалите)

Вход