StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,153
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,145
   Точки: 2,670,071
   Съобщения: 184,264
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

И това е смелост!

               Милчо Милев беше смел по рождение. Тежеше цели пет килограма и така искаше, и така бързаше да се появи на бял свят, за да заеме достойно място в него, че не дочака определените девет месеца по стандарт, а се пръкна още като седмаче. Е, като порасна, разбра от снимките и това му даде някакъв кураж да продължи със смелостта си винаги и навсякъде. Рано проходи, рано проговори, рано тръгна на училище, рано се влюби, също рано се разочарова от любимото момиче и се раздели с него. Бързо си намираше работа, желаеше бързо да се издигне в службата и в обществото, и какво ли още не, но животът му все се объркваше и хората много, много не го искаха около себе си, та нещата си оставаха с явяването само на конкурси и интервюта. Въпреки това потърси смелост някъде в душата и съзнанието си и реши да учи, защото беше на принципа, че мозъкът на човек трябва да се развива непрекъснато. Така завърши първо редовно строително инженерство на сгради и съоръжения, а после задочно икономика на инвестиционните проекти. Родителите му се гордееха вече с него и той беше доволен от постиженията си. Скоро направи частна фирма и бизнесът му потръгна. Единственото, което го мъчеше, се оказа не какво да е, а това, че все още няма деца, а наближаваше четиридесетте. Крайно време беше! Само дето смелост му липсваше още и се ослушваше, и се чудеше какво да прави по този въпрос. О, имаше и нещо друго, на което досега не обръщаше толкова внимание, но явно причината, поради която жените го отбягваха, се криеше точно в това, а може би и за останалите неудачи пак нещата опираха дотам. Прав ли беше? И той сам на знаеше, но всички го наричаха Малчо по простата причина, че беше едва метър и половина висок и сякаш незабележим за другите, нищо, че тялото му беше стройно и стегнато. Никой от близките му не очакваше да си остане такъв дребен, нито пък той, след ония пет кила по рождение. С времето сякаш в душата му нещо се пречупи, обърка се и започна да получава комплекси, че не е никакъв мъж и не става за нищо. Ама, че работа! Това не можеше така да продължава, трябваше да има изход! Не можеше и няма да се предаде лесно на природата си, нито пък на хорските приказки... Какво да прави, какво? Първо започна да стои повече в офиса, после с часове висеше пред компютъра, а след това подпираше глава с ръце и гледаше някъде в нищото, за да търси някакво спасение или кой знае какво там... Майката от своя страна започна да мърмори:
            - С името си дойде, нали се роди на Деня на храбростта... Пусти традиции – детето да се кръщава на свекъра! Георги трябваше да се казва, ама не! Не можело – говедар щял да стане или земеделец... Много важно!... Всички сме хора!... Сама съм си виновна, сама. Милчо... Що за име? Мил да бъде! Че има ли дете, дето не е мило на мама и тате, на баба и дядо, има ли?...
            После се уплаши – все пак неин си беше и взе, че го посъветва да ходи на лекар, но синът махаше само с ръка, сякаш за поздрав, без да чуе и вникне в думите й...
            Един ден, след дълго мислене и чудене, скочи на крака, нервно закрачи из стаята и накрая пусна обява в интернет: „Търся жена, с цел брак и деца. Осигурявам апартамент, издръжка, възпитание и обучение. Моля изпращайте снимки на електронна поща”... За всеки случай остави телефонен номер и домашен адрес, а после зачака смело съдбата си.
            Писмата заваляха едно след друго, а в тях фотографии на момичета, излязли сякаш от модни списания. Милчо Милев – Малчо ги гледаше с интерес, въздишаше и веднага ги препращаше в кошчето, без да се съобразява с мнението на майка си:
            - Ама, сине, та тази е манекенка!... Виж стойката, погледни очите – като на сърна са. А какви крака има!... И е само на двадесет!... Или, не – обади се на другата – с русата коса и сините очи. Тя се облича модерно и има интелигентен вид... Чакай, чакай! И тази не е за изхвърляне!... Я, гледай, гледай!...
            - Мамче, стига! Аз ще живея с нея – прекъсваше я той и продължаваше да търси обекта на желанията си...
            Мина повече от месец и почти се беше отчаял, когато едно обикновено, кратко писмо, в пощенската кутия до стълбището, го заинтересува много. Пликът беше пожълтял, малко понамачкан, а вътре нямаше снимка. Нещо в душата му трепна, Малчо запали бързо колата и потегли с нея към малкото непознато селце. Въртеше волана, настъпваше газта, сърцето му тупаше бързо, заради неизвестното, което го чакаше, а думите от оная хартия бяха непрекъснато пред очите му: ”Драги, господине! Не съм красавица, нито първа младост. Не Ви искам жилището и парите! След смъртта на родителите си, получих в наследство къща с голям двор и животни. Сама и самотна съм... За мен външността няма значение. Мечтая за топла и силна мъжка ръка, за честен другар в живота си, с когото да се разбираме, да споделяме всичко и да си помагаме в радост и мъка. Ако е рекъл Господ, ще създадем деца, а те ще ни направят щастливи и ще ни помагат на старини”...
            Когато пристигна, след три часа път, на прага на спретнат, чист дом, го посрещна млада и доста едра жена, със зачервени от вятъра бузи. Пращеше от здраве и сила, а една усмивка добродушно грееше на лицето й. Милчо вдигна високо очи, за да съзре нейните и нищо, че се смрачаваше, слънце сякаш озари душата на дребния мъж. Стопанката запретна ръкави и приготви нещо набързо за ядене, докато той я гледаше с възхищение. През живота си не беше ял нещо по-вкусно от тия бъркани в тиган домашни яйца. Имаше и салата от истински червени, сочни домати със зелен лук и магданоз.Ушите му чак пращяха от наслада и дали защото отдавна не беше излизал с момичета или пък от пивката ракийка, стоеше и лакомо зяпаше насреща си леко повдигащата се женска гръд, а лигите му течаха като на разгонен бик. Въобще, ама въобще не помисли, че може да сънува, просто знаеше - тя съществува и я беше открил тук! Най-интересното се случи съвсем неочаквано - комплексите му за малоценност изведнъж се изпариха и той се почувства като победител в битка не само със света, но и със самия себе си... После селянката му постла бели като сняг чаршафи на дървеното легло в съседната стая и малкият на ръст човек потъна в тях с някакво невероятно блаженство...
             Събуди го кукуригането на петел, а в кухнята го чакаха страхотна баница със сирене и купичка овче кисело мляко. Протегна се и погледна през прозореца. Въздухът беше чист, слънцето галеше ласкаво всичко, а цветята в традинката ухаеха на вечност и уют. Имаше чувството, че винаги е живял на това място и му стана едно хубаво, сякаш се намираше на седмото небе, където в представите му беше истинският рай... 
            Стресна го звън на телефон и господин Милев излезе от унеса си - беше майка му:
            - Малчо, сине, жив ли си?... Къде си?
            - Мамче, бъди така добра и поеми бизнеса във фирмата – отвърна й той, без много, много да го усуква – Да, да... Почвам нещо ново... Важно е за мен, разбира се... Точно така! Ще се женя... Надя се казва. Много е добра жената, разбира от всичко и ми подхожда... Не ни мисли нас, не сме малки вече... Не ме интересува какво ще кажат хората... Просто намерих своето място!... Ще остана тук, на село и ще живея, и ще работя, и се надявам деца след време да гледам... Знам, знам, права си – трудно е! Имам и ум, и здрави ръце... Тя ще ми помага и аз на нея... Недей, де! Не се притеснявай, с всичко се свиква... Щом си имаме вече приказка, ще има и любов... Ами, така си е! Да, да, права си – и това е смелост, а ти го знаеш - в кръвта ми е...


Рая Вид, 06.04.2015 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2015-06-01
прочитания: 285
точки: 17 (виж далите точки)
коментари: 13 (виж коментарите)
препоръчано от: 12 (виж препоръчалите)

Вход