Той взе четката в ръка и продължи да се опитва да го нарисува да, нарисува онова черешово дърво от детството, но споменът беше някак нереален. Около него имаше стотици скъсани листи, но така и не успяваше да го нарисува.Все нещо се объркваше сякаш беше твърде перфектно за да се нарисува от една човешка ръка. И тогава той си спомни как всеки път го подминаваше без да го погледне. Дори когато красивите му розови цветове цъфтяха и из въздуха се носеше този сладък аромат пак не го оцени. Един ден дървото беше насечено и изгорено, а спомена за него беше твърдe неясен, далечен за да успее да му вдъхне отново живот дори с четка и бои... Художникът осъзна че спомените, дори и платното не стигат да дадеш живот на това което вече си е отишло неоценено!