StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,926
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,627
   Точки: 2,643,280
   Съобщения: 148,199
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Храна

ХРАНА

2211 година. Това, което всички знаеха, че ще се случи, накрая стана действителност. Населението на Земята достигна критичната си точка от седемдесет милиарда души и основният проблем пред всички бе храната! Милионите заводи, които произвеждаха изкуствени храни, пълни с полезни и вредни химични елементи, едвам успяваха да изхранят населението. Храната, бе безвкусна и често се предполагаше, че е причина за многото нови и странни болести.
Световното правителство изпрати космическа експедиция до най-близката планета, на която бяха открити почти същите климатични и природни условия, като на Земята.
След няколкогодишно чакане от експедицията се получи съобщение, че са открили най-невероятното животно, което идеално става за храна. Месото му било вкусно и крехко, въпреки че се хранело с камъни и пръст. Било голямо колкото малко теле, засмуквало дребни камъни с нещо като хобот и имало благ характер. И бездруго на Земята бяха останали предимно камъни.
Бяха качили на борда на космическия кораб дузина от тези животни. Това наистина са най-странните същества, които човек бе виждал до този момент. Размножаваха се от само себе си и най-важното бе, че бяха като хидри. Ако откъснеш крака им, той регенерира и се възстановява за няколко часа. Идеално за прехраната на човечеството!
Бяха проведени експерименти и след като няколко доброволци се храниха три месеца с месото от тези животни и не бе установено нищо нередно, решиха да транспортират новата спасителна храна до Земята.
Капитанът на космическия кораб и един от заместниците му седяха в креслата пред пулта за управление и си почиваха.
- Сега трябва само да намерят начин да ги размножават като хлебарки и ще нахраним света -каза капитанът.
- Така е -съгласи се помощникът му.
В този момент уредите за засичане на движение на кораба подадоха сигнал. Идваше от хибер сектора, където под хибернация бяха сложени новите животни. Там спяха и останалите членове от екипажа.
Помощник-капитанът погледна бързо към холовизора, но не видя нищо, защото всичко бе тъмно.
После включи дистанционно аварийното осветление в камерата и видя, че една от хибернетичните капсули е отворена и празна.
- Ще отида да проверя -каза той.
- Добре, докладвай веднага -нареди му капитанът.
Когато влезе в кибернетичния отсек, там отново бе тъмно. Някой бе спрял и аварийното осветление. Опитаха се да го пуснат и от командния пункт и ръчно, но не успяха.
Помощникът включи фенера си и тръгна към отворената капсула. Малко преди да я достигне, някой го нападна в гръб и го удари силно зад врата. Той падна и изгуби съзнание. Капитанът видя това и разбра, че помощникът му е нападнат. Взе пистолет и автомат и тръгна на там. Влезе и се заозърта готов за стрелба. Но бе попаднал в засада. И той получи удар в тила и се свлече на пода. Въпреки това капитанът не бе изгубил съзнание. Реши да се се преструва на зашеметен, за да може да разбере какво става. - Браво, премахнахме главния-каза някой, който имаше същия глас като на капитана.
Истинският капитан се учуди. Чу шляпането на боси крака и скоро те застанаха близо до полезрението му. Той отвори леко очи и наистина видя боси крака. Те бяха едно към едно като неговите. Погледна още нагоре. Същото тяло, и въобще човекът пред него бе самият той!
Стоеше гол и говореше с другия, който пък имаше същия глас, като на помощника му.
„Какво става тук?!“ -запита се истинският капитан. “Крадат ни самоличностите?!“
После чу гласа на фалшивия помощник:
- Какво ще правим с тях?
- Как какво?! Прясна храна! Един милион години ядем камъни! От кога чакам да дойдат подходящи белтъци и мазнини! Само сонди долитаха на планетата.
- Е, и те бяха вкусни -каза фалшивият помощник.
„Това не е възможно!“ -мислеше си истинският капитан. „Аз сънувам“. Но след като усети, че го влачат по коридора се убеди, че трябва бързо да действа, преди да стане на стек. Заключиха ги в една празна каюта.
Капитанът стана и се опита да отключи вратата, но бе блокирана.
„Значи знаят как действат системите в кораба!“ -каза си той. „Но кои са те? Да не са онези животни, които взехме от планетата?! Ами да! Те трябва да са. Споменаха, че са яли камъни един милион години. Но как са се преобразували на хора?“
Сети се за уредбата за комуникация. Включи я и чу похитителите:
- След два часа приготви храната -нареди фалшивият капитан.
„Храната!? Това сме ние! Какво направихме? Тръгнахме да търсим храна за човечеството, а сега ние ще сме тяхната храна!“
Нямаше време за съжаление. Видя, че не са му взели пистолета. Събуди помощника и бързо му обясни положението.
- Трябва да спрем тези същества, преди да е станало късно. Скоро влизаме в Слънчевата система.
Помощникът му успя да отвори вратата. Заловиха нападателите си преди да успеят да събудят останалите от своя вид. Сложиха ги върху сандък с бомби.
- Казвайте всичко. От начало до край! -извика им ядосано капитанът.
- Ние сме последните оцелели от една висша цивилизация -отвърна гордо фалшивият капитан.
- Да бе, висша! А искахте да ни ядете -каза капитанът.
- А вие не искахте ли?-язвително каза фалшивият му двойник.
- Да, но ние не знаехме кои сте вие или по-точно какво сте? Вие си бяхте.....
- Какво си бяхме?
- Животни, месо, храна...
- И какво се случи с тази ваша уж висша цивилизация? Защото ние не видяхме никакви останки даже и от каменна цивилизация?
- Имаше война преди милион години. Аз съм професор. Открих метод за превръщане и управление на материите. Виждаше се, че изходът от тази война е гибел на нашата цивилизация. Затова преобразувах себе и всички, които успях. Процесът е сложен и трае около месец. Но вие няма да можете да се възползвате от него, защото метаморфозата изисква използване на минимум петдесет процента от мозъка, а вие ползвате не повече от седем!
Е, имало е един измежду вас, който е бил по-умен и извисен. Правил е от водата вино, ама вие от страх да няма по-велик от другите, сте го премахнали. Едва ли допускате, колко милиони години ще трябва да чакате, докато случайно клетките в нечий мозък еволюират и случайно се подредят по същия начин, както са подредени при нас. Нещастници такива!
Помощникът бе готов да стреля, побеснял от последните думи на извънземния. Но капитанът му нареди да не го прави.
После събитията се развиха светкавично. Явно извънземните бяха успели да събудят някои от роднините си. Започна престрелка. Капитанът и помощникът му се добраха до спасителната капсула и излетяха в космоса. Когато се отдалечиха на достатъчно разстояние, те взривиха кораба с извънземните.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-02-11
прочитания: 137
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход