StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,703
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,079
   Точки: 2,627,180
   Съобщения: 142,454
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,757

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Хорейшо

Мъррр... Аз не мяукам, само мъркам. С времето овладях точната вибрация, за да въздействам без много да се хабя. Тежък персийски котарак съм. Су, така се казва стопанката ми, ме кръсти Рекс. Приятелките ú обаче ми казват Хорейшо. Сигурно, защото съм ярко оранжев с наситено зелени очи. Су ме взе, когато бях още бебе. Сложи ме вътре в коженото си яке и яхна мотора. Харесах аромата ú. Харесах и домът ú. Пълен с цветя беше. Казвам беше, защото вече ги няма. Аз откъдето мина трева не никне. Ами човешкият език докато го науча, що бели направих. Наложи ú се да смени пердетата. Дамаската на дивана вече е друга. И аз вече съм друг. Дадох ú да разбере, че аз съм мъжът в тази къща и мойто мър ще се чува. Упорито отказвах да спя там, където тя искаше. Усул, усул се промъквах в леглото ú, навивах се на кравайче плътно до нея и така тя свикна. Знаех си аз, че това е любов от пръв поглед. Тя беше само моя, докато…

Докато една вечер нещо се промени. Постоянно се усмихваше. Сипа си питие и заседна пред компютъра. Пишеше ли, пишеше и никаква не се сещаше за мен. Докато аз я чаках търпеливо в леглото. Реших да пофлиртувам, барем ми откликне. Отърках се леко по крачето ú, приютих се в скута ú, замърках. Никаква реакция! Тогава скочих на клавиатурата. Така се разписка, че ушите ми кървяха после.Истината лъсна няколко дена по-късно в образ на мъж. Намразих го още от първи поглед. Миризмата му казваше “търся си дом”, “ търся си жена”. Направо ми настръхнаха мустаците. Веднага започна театрално да киха. Алергичен бил, моля ви се! Хайде холъм, сякъш аз пък го понасях. Ама кой ли ме пита мен! Изрита ме уж извинително, но се подсмихваше, видях го! Така значи, ще се надцакваме, а! Веднага му маркирах обувките... и двете. А сега да видим кой-кого!
Това, което последва на другия ден, няма да забравя никога. Су беше тръгнала за работа и този дето спеше на моето място се изниза чак на обед. И представете си, никаква алергия нямаше. След като изпразни хладилника, започна да рови в гардероба. И какво ли беше оставил там, че така настървено разхвърляше.Тигърът в мен се пробуди. Скочих върху него, като драсках, където ми видят очите. Защитавах домът ни бе Су! Ти какво си помисли, че ревнувам ли? А този беше побеснял. Тръгна към входната врата и в мига  в който обу едната обувка, разбрах че яко съм го загазил. Помириса я... и след секунди летях от втория етаж. Хайде, простих се с един живот, останаха ми осем. Оживях де! Няма да се вайкам за няколко счупени нокъта, я!


Няколко часа по-късно, Су ме намери пред вратата, но бързо ме забрави, щом се прибрахме в къщи. Вместо да се тръшка от рев, тя веднага се обади на полицията. След малко пристигна един от тях. Разпитва я, записваше си показания. Ама много се зазяпваше по моята Су! На другия ден пак дойде, по-следващия отново... Ама какво става тука бе? Гледай го ти, посяга да я прегръща. Лапите долу, ей! Да не те маркирам и теб, като оня. Сякаш ме чу. Сега пък ме гушка. Гали ме по коремчето. Мъркам дори! И при това не симулирам кеф. Знае как да пипа. Много лесно се предадох. Усещах нещо в него, което ме привличаше. Разбрах го няколко седмици по-късно, когато го видях с куфарите на вратата. Не ми даде възможност дори да му се ядосам.

От една специална чанта скокна истинско пухено видение. Синя персийка с жълто-оранжеви очи. Въх, сърцето ми спря! Приближи се грациозно към мен, спря на дъх разстояние. Аромата ú ме подлудяваше. Тази прелест щеше да радва само моите очи. И каква хубава двойка щяхме да сме. Аз оранжев, тя синя. А бебетата ни… мъррр.

Близна ме по нослето и ме извади от котешкия рай. Мина бавно покрай мен. Сластно поклащаше опашката си. Спря се, обърна прелестната си главица към мен, сякаш казваше „Хайде де! Специална покана ли чакаш”!?


Ей, казвам ви, тази писана с кеф ще я оставя да ми се качи на главата!


Дани Сулакова Suleimo
7.11.2013г.








vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-07
прочитания: 773
точки: 90 (виж далите точки)
коментари: 28 (виж коментарите)
препоръчано от: 48 (виж препоръчалите)

Вход