uFeel.me
Хонорарът на двуличието или поглед зад завесата
Автор: bizcocho,  21 юни 2011 г. в 16:29 ч.
прочити: 1662
    Не можеше да повярва на очите и ушите си. Това наистина ли се случваше? Не, няма да остане и минута повече тук, макар че очакваше с трепет и вълнение тази вечер! Той, с нейно или без нейно присъствие, ще си прибере тлъстия хонорар, а оставането ú би било гавра с чистотата на собствените ú чувства.
     Излезе. Вечерта я обгърна. Задиша жадно въздуха, позволявайки на мислите ú за пореден път да възроптаят срещу човешкото падение.
     Колко ли години бяха минали от първата им среща? Не много - четири, почти пет. Шонова я беше посъветвала, когато се прибере в България, да покаже в някоя редакция това, което е написала. След едноседмични обиколки около офиса на редакцията на списание \"Родна реч\", се престраши да почука. Той ú се усмихна приветливо и взе да погледне нещата ú, когато има възможност.
     Отиде отново в указания ден. Заразпитва я кой поет обича да чете. На мига му отговори - Евтим Евтимов. \"Евтим Евтимов? Той не е никакъв поет. Четете Петя Дубарова, след като искате да четете поезия и се учете от нея. Евтим Евтимов... те затова и стиховете ви не стават. Ето погледнете.\"
      Взе листите си. Част от тях бяха нашарени с химикал. Погледна поправките. Абсурд! Сухо, недостигащо я, без чувство. Успя само да каже, че в този вид не ú харесва и излезе, съпроводена от поучителното \"Четете правилната поезия, а не посредствена\". Приключи с издателствата. Не и със стиховете. Продължи да пише, но за себе си.
       Когато прочете за литературната вечер, посветена на творчеството на Евтим Евтимов, сърцето ú се разтупка. Едва я дочака. Той все още си бе любимият ú поет.
Столът се олюля под нея, когато влезе лекторът. Той! Не вярваше на очите си, но не се бъркаше. Той беше! Изслуша само встъпителните му думи и излезе.
       Не искаше да разсъждава по случващото се, въпреки болката, която усещаше. Калта бе твърде рядка и прекалено обемна, за да я премине без да бъдат наранени същността ú и разбирането ú за човешко достойнство и съдържателност.
       Така и не прочете Петя Дубарова, така и не престана да обича поезията на Евтим Евтимов, така и не забрави името на двуличника - Николай Заяков.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me