StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 163,679
   Потребители: 12,355
   Автори: 4,000
   Коментари: 314,001
   Точки: 2,647,523
   Съобщения: 150,922
   Лексикони: 4,495
   Снимки: 10,808

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ханс - 2 последна част!

- Какво стана после, как разбра, че са те, имаш ли доказателства? - забързано го разпита Андрей.
 - Да. На другия ден реших да разкажа всичко на Мирела. Тя много плака като чу съмненията ми, че може би с нея сме брат и сестра. Тя е две години по-малка от мен. Помолих я ако може тайно да вземе биологичен материал от майка си и баща си и да ми го даде, за да направя ДНК тест. Още на същия ден ми донесе пликче с техни коси, аз направих заем и пуснах материала за изследване. След няколко дена имах резултат - положителен. Нейните родители се оказаха и мои родители. Сега и тя и аз много страдаме, защото никога няма да можем да бъдем заедно.
Ханс изведнъж спря и сложи слънчевите си очила. Другите го поглеждаха странно, но никой нищо не му казваше, защото нямаха право - нито бяха на тяхната маса, нито го познаваха. Единсвтено Андрей знаеше, че приятелят му вмомента плаче неутешимо. Той повика сервитъора и поръча по един сладолед, за да се разхладят в тази горещина.
- Да се охладим малко, че се нагорещиха страстите, приятелю - каза му Андрей и се усмихна.
- Добре... - тихо отговори Ханс и с ръка побутна очилата си, а с кърпичка изтри очите от горчивите си сълзи. - Имам проблем с очите, на светлини започват да сълзят - засмя се той отново и отпи от бирата си.ова време сервитъорът донесе красивия сладолед в изваяни кристални чаши и ги попита дали желаят още нещо. Ханс го погледна и запита учудено:
- Щастие продавате ли?
Но момчето се почувства неудобно и бързо ги остави да си изядат сладоледа на спокойствие. Тогава Ханс продължи своя разказ, защото виждаше, че Андрей изгаряше от нетърпение да чуе развръзката.
- Като разбрах, че съм техен син, реших да отида в тях на гости. Накарах Мирела да излезе някъде, защото разговорът щеше да е тежък за нея, макар че тя знаеше истината. Но аз исках да разбера защо са ме изоставили. Още с отварянето на вратата,  майка й Валя ме покани веднага вътре, поднесе ми кафе и бисквитки и започна да ме пита как съм, що съм, дали съм добре. Аз обаче не издържах и след втория й въпрос троснато станах от дивана и й заявих в очите, че знам истината. Че , знам, че те са ми родители и , че са ме изоставили,
когато съм бил малък. Тя остана без думи и без дъх, наложи се да й смъквам кръвното, тъй-като съпругът й Иван беше на работа. След като се осъзна, ме погледна и само промълви "Сине... " и заплака. Искаше да ме прегърне, но аз не й позволих, чаках си обяснението. Когато хептен се осъзна ми разказа, че не са ме изоставили, а в болницата, когато съм се родил, са ме взели от нея и след това са й казалаи, че аз не съм жив. Останах потресен. Не знаех кой лъже - тя ли или тези, които ме бяха отгледали. Каза ми още, че години не е спирала да мисли за мен, защото е знаела, че това не е истина. Крепяло я надеждата да съм с добри хора, в което сама се убедила вече.
Тогава не издържах и я прегърнах, разплакахме се и двамата, но в ума ми беше Мирела. Попитах я "И сега какво ще стане като обичам сестра си" . Тя заплака още повече и започна "Миличкия ми, в живота често се случват неща, които не бива да се случват, вероятно Господ е решил да ви събере, за да намериш нас и ние теб, вероятно я харесваш, защото прилича на теб, защото ви привлича кръвната връзка. Трябва да благодариш на съдбата, освен за хубавите моменти и за това, че те доведе при нас, защото ако не беше Мирела как щяхме да знаем, че всичко това сега не е сън." Аз се замислих и я притиснах силно до гърдите си, а тя захрипа като малко дете и не ме пускаше, сякаш щеше да ме удоши в прегръдките си.
- А какво стана с другите ти родители, те разбраха ли, че знаеш всичко - запита го с интерес Андрей.
- На другия ден се прибрах вкъщи , отидох при тях и поисках да поговорим. Седнахме в хола , направих кафе, бисквитки, сложих и горещ шоколад, те много обичат горещ шоколад. Тогава започнах направо. Разказах им всичко. Въпреки хладнината, която се опитваха да покажат пред мен от устата им се отрони въпросът "Ще ни изоставиш ли сега като знаеш , кои са другите" . А аз бях сигурен и категоричен "Никога". Прегърнахме се и заплакахме тримата, не знам от мъка ли беше или от щастие. Знам само, че никога няма да ги изоставя, защото те са всичко за мен. Всичката любов, която има в мен са ми я дали те.
- А Мирела?
- Вероятно не ми върви в любовта - усмихна се Ханс. - Ще взема да обърна резбата - тогава и двамата започнаха да се смеят.
- Имам една приятелка  - опита се да го развесели Андрей - Не е с дълга коса, както са били предните две, но е симпатяга и не е надменна. Може някой път да те запозная с нея.
Така в неусетни разкази двамата не забелязаха, че беше станало вече почти полунощ и механата се гласеше да затваря. Набързо си доизпиха бирите  и си тръгнаха. По пътя Ханс леко се олюляваше, но усещаше как на душата му беше някак леко.
- Май е вярно, че споделената мъка е полувин мъка - усмихна се закачливо на Андрей.
От тази вечер Ханс се промени коренно, отново върна себе си, стана същия весел човек както преди. Мирела идваше от време на време в хотела да пият по кафе, станаха много добри приятели. Държаха се като брат и сестра. Покрай тези кафета обаче тя се запозна с едно много красиво, русо, симпатично момче и скоро се ожениха. Андрей срещна Ханс с неговата приятелка, която имала  къса коса и страшно си допаднаха. След известно време Ханс вдигна огромна сватба. Покани роднини и приятели, братя и сестри. Андрей му стана кум. Цялата рода заживяха весело и щастливо. Хотелският компелкс се превърна в един от най-търсените по морето. Приходите му надвишаваха дори тези на Фейсбук. Ханс придоби и част от собсвеността на хотела, купи си кола , къща на 4 етажа, взема при него всичките си родители - неговите живееха на третия етаж, биологичните му на четвъртия, вторият едтаж беше за Мирела и семейството й, а първия за Ханс.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-24
прочитания: 179
точки: 8 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 4 (виж препоръчалите)

Вход