StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,455
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,520
   Точки: 2,643,229
   Съобщения: 151,685
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Графиня Аламбра (двадесет и първа част)

Корабите плуваха с издути платна. Крясъците на чайките сякаш заместваха бойните звуци на барабани.
Диамантени пирамидки танцуваха по върховете на вълните. Соленият въздух действаше на моряците като чаша испанско бренди. "Червената Графиня" леко се плъзгаше по морската повърхност. Свежият бриз танцуваше в платната.
- Пълен напред! - извика капитан Калдерон. Подпря се на главната мачта и се замисли.
Отнякъде като че се чуваше звук на китара. Това беше вик на душата, обичаща и плачеща.
Давид си представи своята Елена с червена атлазена рокля и сребърни чехли с токчета. Виждаше немирните й къдрици как се смеят на вятъра, а в очите й подскачаха палави пламъчета. Спомняше си как ръцете му трепереха, когато събличаше ефирната й ношница. Как тя се спускаше по красивото тяло на графинята, галеше гърдите й и падаше като перце в нозете му. Трудно контролираше желанието си, но искаше да я усети с всяка частица от тялото си и се овладяваше. Дъха й го влудяваше, както и нейния аромат на магнолия. Малките й нежни ръце обичаха да галят окосмените му гърди. После я притискаше до тялото си, за да усети твърдата му мъжественост. Буйни потоци се устремяваха към копринената й женственост, когато изпиваше меките й устни. Той беше неин Бог и неин роб.
Полъх на вятъра прониза и прекъсна мислите му. Неприятелските кораби приближаваха от югоизток. Давид вдигна далекогледа си да проследи тяхното разположение.
- Зареди оръдията! Изчакай моята команда! Огън! - нареди капитанът.
Избълва дъжд от олово от двете флотилии.
- Огън!
Хайрединовите кораби бяха по-бързи и приближаваха.
- Насочи оръдията към централния кораб! Огън!
Оловен дъжд валеше над армадите. Два от хайрединовите кораби се готвеха за абордаж. След поредния залп "Графинята" беше поразена и се наклони на една страна. Сякаш белите пръсти на вълните искаха да я пречупят в схватката си. Давид завъртя решително руля, опитвайки се да коригира наклоняването, но корабът не реагира.
- Огън! Не спирайте! - ревеше капитанът.
Нова вълна от гюлета ги покоси. Главната мачта бе разбита, а марсела и бармстенга се оплетоха.
- Ще потънем ли ? - викаха моряците. - Корабът се пълни с вода.
Безпощадните вълни поглъщаха " Червената Графиня" като гладен великан. Схрускваха счупени мачти и ръфаха скъсани платна като псета. Един от Хайрединовите кораби се приближи съвсем близо и екипажа му се хвърли на абордаж.
Строен, с горда походка, Давид не показваше поражение. Чертите на лицето му се изостриха още повече, слънцето като че хвърли сянка там. Със силен вик той се хвърляше с размахана сабя срещу всеки вражески нашественик. Звън на ножове и топовни изстрели пулсираха в ушите му като реквием. Част от моряците скачаха във водата, за да се спасят. Други се биеха до смърт за капитана и краля. Някои доплуваха до вражеските кораби и се присъединиха към тях.
В мига, когато Давид срещна гарвановите очи на Барбароса, топовен изстрел разби "Графинята" на парчета. Мирис на изгоряло месо и барут се носеше из въздуха. Тела и части от корабите плуваха без посока. Оцелелите испански кораби бяха пленени. Хайредин Барбароса беше добър стратег и отличен капитан, но това с което побеждаваше в битките, бе неговата безпощадна жажда за власт и могъщество. С ниския си ръст и презрителен поглед заблуждаваше врага каква безмилостна жестокост притежава.
Някъде в далечината звучеше сарабанда...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-25
прочитания: 262
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 7 (виж препоръчалите)

Вход