StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,678
   Потребители: 12,311
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,128
   Точки: 2,624,171
   Съобщения: 124,711
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Глутница

А после тя пропадна в нощта.

На едно дихание разстояние от светлината на Рая.

И ми каза: „Не плачи за мен, напускам те.”

 

     Седях на перваза на отвореният прозорец на стаята си, бях усилил W.A.S.P. и свирех заедно с музиката, от която чашите на първия етаж дрънчаха, наредени на минибара. Навън беше слънчево, безгрижно, лениво и тихо. Е, вече не.

След малко звука се намали и Честър влезе, препъвайки се в струпаните на земята все още неподредени дрехи от турнето.

- Трябва да започнем бизнес – каза ми, мятайки една риза с черепи на леглото. – „Ако имате камъни в бъбреците, ще ви ги разбием.”

- Върнал си чувството си за хумор – рекох, все още качен на перваза.

- Опитвам се – призна той.

- Ще я смачкаме – казах му. – Не се и съмнявай в това.

Чаз се отдръпна и седна на края на леглото, свеждайки поглед надолу.

- Не знам, човече... Тя обича Ейми. Не искам детето ми да отрасне без един родител, да преживява този стрес.

- Хей – скочих и подпрях китарата на стената. – Тя започна всичко, използвайки те, манипулирайки всичко, в което си вярвал. Мислиш ли, че подобна жена заслужава да отглежда детето ти?

- Предполагам, че не – сви рамене той.

- Точно така - хванах го за рамото и го изправих. – Изчезвай от тук, утре ще отидем там и ще им разкажем играта. И не ми се скапвай, B.L.O.O.D. не са пораженци, сред нас няма загубеняци.

     Качих се обратно на прозореца и превъртях до следващият албум.


Името ми е суета, ти плачеш огън вместо сълзи

О, и твоите кървави устни ти разтваряш за последна целувка

Порочна кучка, ще те взема и ще те направя моя

 

Засвирих дори още по- ожесточено, карайки струните да стенат, опъвайки ги до край. Емили не знаеше в какво се бе набъркала, щеше да си го получи, по един или друг начин.

     На другия ден всички се качихме на служебния джип и още в осем и половина бяхме в съда, делото започваше в девет, седяхме в коридора от дъбова ламперия и петнист мрамор, вдясно имаше скулптура от бял камък на Аристотел, някакви закони бяха изписани на латински на една от стените, опитвах се да не се оглеждам прекалено. Покрай нас премина един от охраната, следван от костюмиран мъж с куфарче. Коридорът жужеше от гласове.

- Ама как сме се изтупали, а – рече Тони и се усмихна. Никой не му отвърна. Опитваше се да разчупи атмосферата, която щеше да се пропука ако се нагнетеше още малко.

     Всички бяхме там, цялата банда, и всички облечени в черно, като на погребение. Честър се беше сковал като статуя, можех да усетя напрежението му дори сред останалите.

Следващият беше Майк, изглеждаше сериозен, прилежен и спретнат, и толкова напрегнат, трябваше само някой да го бутне и щеше да експлодира.

- Петнайсет минути – Уил поглеждаше часовникът си. – Ходи ми се до тоалетната.

- Нали когато дойдохме ходи – скара му се Майк.

- Пак ми се ходи!

Той се врътна и почти хукна по коридора, останахме четиримата, след малко се появи и адвокатът на Честър.

- Господа – поклони се. – Съдията след вече е в залата, готови ли сте?

Майк кимна отривисто, кимването на Честър изглеждаше повече като треперене при пристъп. Уил вече подтичваше към нас, охраната отваряше вратите.

- Хей – сграбчих Честър за ръката иго издърпах встрани. – Готов ли си?

- Не... Не знам, човече, не знам!

- Успокой се – казах му. – Няма да я оставим да ти вземе детето. Обещавам ти.

Той закима и рязко си пое въздух, обърна се и закрачи по пътеката между скамейките.

     И преди бях влизал в заседателна зала, съдиха ме за убийство веднъж през петдесетте. Както можете да се сетите, измъкнах се.

Отляво на първия ред седеше Емили с адвоката си и някакъв мъж, който не разпознах. Зад нея беше семейството й – възрастна пълна жена с невъзмутимо изражение и суров на вид мъж, баща й. Малката не беше тук.

Отдясно, наше дясно, беше празно. Чаз седна отпред с адвоката си, ние се наредихме на втория ред, зад нас имаше някакви адвокати в обучение, водеха си записки, обстрелваха ни с погледи. Аз бях с разпусната коса, отметната на гърба, нямаше да се правя на какъвто не бях, така или иначе знаеха, че свирим в рок група, щяхме да изглеждаме нелепо като книжни плъхове.

    Погледът ми се премести към постамента, съдията беше жена, тъмнокожа и с посивяла коса, кръгли очи и строго изражение, изчакваше всички да се съберат.

- Всички да станат – викна охраната, присъстващите скочиха на крака.

- Седнете.

Процедурата се повтори.

- Дело 458 щата Ню Джърси, Честър Андрю Уайт срещу Емили Лесли Карън – Уайт за попечителство над дъщеря им. Давам думата на обвинението. Господин Смит – тя кимна към адвоката на Чаз и той се изправи и се поклони

- Уважаема госпожо съдия, уважаеми съдебни заседатели – не пропусна официалната част. – Клиентът ми предявява обвинение към настоящата си съпруга в измама и неспазване на брачните задължения, госпожа Уайт е сключила съюз с него под претекст да задържи детето им, както и издръжката и семейното жилище без негово участие.

- Възразявам! – викна адвокатът на Емили.

- Отхвърля се, изчакайте обвинението да завърши!

- Госпожа Уайт е спряла да изпълнява задълженията си като негова съпруга малко след като двамата са се нанесли в жилището им и тя е била финансово обезпечена.

- Възразявам – пак скочи другият адвокат.

- Приема се. Какви възражения ще изложите?

Усетих как Честър почти се разтрепери.

„ Дръж се, хлапе, те нямат нищо.”

- Емили е изпълнявала съвестно задълженията си към своят съпруг и е отглеждала дъщеря им с много любов и грижи. Но както знаете предвид работата на съпруга й – тук гласът ми се изви подигравателно, скръцнах със зъби – господин Уайт често е отсъствал. Двамата са имали спорове по темата не веднъж, клиентката ми не е била съгласна да отглежда детето им сама, докато той пътува с групата си и си живее живота.

- Не си живея живота, имам задължения и към тях, не само към нея! – вече скочи Честър, съдията го схока, Смит го натисна обратно на мястото му.

- Факт е, че именно мистър Уайт не е изпълнявал...

„Слушай ме” заговорих му в умът си. „Не допускай да те разстроят, не се поддавай.”

„ Те ще победят, Алекс, ще ми вземат детето!”

Усетих го как бе на път да заплаче, съсредоточих се.

„ Нищо такова няма да стане. Изпълни своята част и не се грижи за другото.”

- Възразявам – Смит вдигна ръка. – Един от членовете на групата беше в тежко здравословно състояние. Честър се е явил като приятел и подкрепа, работата на групата е била прекъсната през този период.

- Приема се – кимна съдийката. – Продължете.

- Последният концерт на групата е бил на 22ри март, 2018 година, на който Алекс обявява напускането си. От тогава до 13ти май групата няма никаква активност, а както изявлението им две седмици след това гласи, те нямат намерение да подновят работата си. Едва на 16ти август, след като господин и госпожа Уайт са били вече разделени, B.L.O.O.D. подновяват участията си.

- Възражението се приема – каза съдийката. Хвърлих поглед наляво, Емили гледаше лошо.

- Защитата има ли възражения?

- Не, госпожо съдия.

- Добре. Втора точка от делото, Емили Карън – Уайт срещу Алекс, с обвинение в нападение. Обвиняемият да се изправи и да заеме мястото за изслушване.

- Госпожо съдия, ако позволите... Това обвинение е абсурдно! – намеси се Смит.

- Нямате думата, господин Смит – сгълча го тя, и той си седна.

     Прибрах косата зад ушите си и преминах през  залата с изправен гръб и уверена стъпка, не издавах с нищо страх или несигурност.

- Господин... Алекс – съдийката се извърна към мен, вече седнал от лявата й страна, извърнах се да я погледна. – Не сте предоставил второ име за пред съда...

- Това е артистичният ми псевдоним и име по рождение – отвърнах, чух как от страната на Емили някой изпротестира.

- Давам думата на обвинението въздъхна тя. – Мистър Арън, моля излезте напред.

     Състарен на вид сух висок мъж с излъчване на пълна отрепка в скъп костюм напусна скамейките, и дойде пред мен, носейки документите си в ръка.

- Благодаря, госпожо съдия – поклони се, сетне сведе поглед към листата в ръцете си и ме погледна, можех да го чуя как се заканва да ме довърши. – Господин Алекс – мазно започна той. – Групата Ви се нарича B.L.O.O.D., нали така?

- Да – казах.

- Вие ли избрахте името?

- Възразявам – вдигна ръка Смит. – Това какво общо има...

- Отхвърля се. Продължете, Арън.

- Вие ли избрахте името на групата? – попита той.

- Не, групата вече съществуваше под това име, когато се присъединих към тях.

- Но Вие налагате много от стила и визията й?

- Работим заедно – отвърнах кратко.

- Групата Ви... Има рекордни случаи на насилие по участия, както и три смъртни такива, ще отречете ли, че пропагандирате насилие?

- Ще отречете ли, че телевизията и останалите медии пропагандират насилие? – наклоних глава на една страна.

- Отговорете на въпроса – прозвуча гласът на съдийката, Майк ме гледаше вторачено.

- Отричам подобно нещо - изпънах гръб и го погледнах в очите. – Ние сме рок банда, като всяка друга текстовете ни са провокативни, не приканваме никой към насилие.

- Може ли да цитирам – Арън се зарови в листата си, сетне прочисти гърлото си за по- достоверно. – „Ще кървиш в ръцете ми, докато изпивам живота ти, това е моята същност, това е моят свят.” Това ми звучи като провокация за насилие, дори разчистване на сметки.

- Може да Ви звучи както искате – рекох спокойно, докато другите се бяха напрегнали. – Не мога да отговарям как някой интерпретира текстовете ни.

- Няма нищо за интерпретиране, написано е черно на бяло...

- Знаете ли, преди няколко седмици фен ми изпрати имейл, в който ми обясняваше как от години почита сатаната и приветства музиката ни. Никъде в песните ни не се споменава сатана или сатанизъм.

Арън ме погледна сепнато, после се окопити.

- Вампирът е създаден от дявола, нали така?

- Възразявам, що за обвинение е това? – Смит вече стана на крака.

- Господин Арън, предявете обвинение или освободете свидетеля, разискването на значението на песните на групата няма отношение по този случай.

- Простете, госпожо съдия, но има връзка.

Присвих очи.

- Госпожа Уайт твърди, че е била нападната от свидетелят и той я е ухапал по врата.

Смит отново викна, обвинението също избухна, аз прихнах и го изгледах с презрение.

- Ние сме рок група – казах, когато всичко се успокои. – Имаме си сценично поведение и репутация, не убиваме хора.

- Твърдите, че не сте бил при госпожа Уайт на 23ти април, че не сте стъпвал в семейното жилище и не сте говорил с нея?

- Отидох да говоря с нея, не съм я нападал.

- Имаме запис от камерата на входа – Арън подаде чернобяла снимка на съдийката – както и медицински доклад от наранявания по врата на госпожа Уайт.

- И какво Ви кара да мислите, че съм бил аз?

- Вие сте вампир, нали, Алекс?

Той се подсмихна, аз дори не трепнах.

- Да, а Марк Рафало е Хълк.

Хора от скамейките се изсмяха.

- Медицинският доклад показва наранявания като от ухапване по врата на госпожа Уайт – повтори той. – Не можете да отречете медицински показания.

- Мисля – казах и се наведох към него – че личният живот и предпочитания на госпожа Уайт не ми влизат в работата. – Можете ли да ме свържете с нападението, което тя твърди, че е такова? ДНК? Записи, свидетели? Или това е поредното изфабрикувано обвинение?

     Трябваше им известно време да осъзнаят казаното, тогава Емили викна от мястото си и се наложи другият мъж да я озапти.

- Твърдите, че това е сексуална травма? – ококори се Арън. – Емили не е имала сексуален контакт с никого от брака си насам, като изключим съпругът й...

- Така казва тя.

- Как смееш! – вече изпищя тя от мястото си.

- Госпожо Уайт, въздържайте се! – съдийката повиши глас.

- Питам ви отново, Алекс – Арън приглади сакото си. – Били ли сте в апартамента на клиентката ми на 23ти април?

- Да – отвърнах.

- Нападал ли сте я, по един или друг начин?

- Не.

Той се канеше да спори, но аз повдигнах горната си устна, той се втрещи.

- Не е зле да не бъркате сцената и реалният живот, мистър Арън - посъветвах го.

- Имате ли още въпроси, мистър Арън? – попита съдийката.

- Имате ли – той си пое въздух и пак проглади сакото си. – Имате ли доказателства, за да обвинявате така пряко клиентката ми, че е погазила моралните норми на брака?

Преместих очи към Смит, той се изправи.

- Позволете, госпожо съдия – той излезе от мястото си и тръгна към нас. – Имаме снимков материал на госпожа Уайт с друг мъж след датата на сключване на брак между нея и Честър.

- Какво? – извика Ейми. – Няма такова нещо, никога не съм...

Смит извади две снимки формат А4 от хартиения плик и ги сложи на бюрото й, съдийката ги взе.

- Госпожо Уайт – каза след малко. – Това вие ли сте?

Тя обърна снимката и Ейми се задави.

- Не, не... Никога не съм прекрачвала обещанието си, никога не съм имала контакт с друг мъж! Това е лъжа!

- Занесете снимките за експертиза – каза съдийката. Мъжът от охраната се приближи и ги взе.

Тогава го погледнах в очите.

„Автентични са. Излез и се върни, забави се.”

- Как смееш – Ейми вече стана на мястото си и посочи към Честър. – Не мога да повярвам, да ме обвиняваш в изневяра. Никога не съм ти изневерявала.

- Имате ли други въпроси, Арън?

В настаналата какафония съдът бе разпуснат до другата сряда, когато щеше да излезе резултатът от експертизата. Всички тръгнахме към вратата.

- Как смееш – Ейми приближи към Честър, който почти трепна като я видя. – Аз те обичах, никога не съм...

- Достатъчно – изправих се между двамата и я скрих в сянката си с гърди срещу нея.

- Ти, проклето животно, не се меси...

- Каза достатъчно – запазих леденото си изражение. – Сега се разкарай и остави Честър на мира. Направи грешка – продължих. – Заставайки срещу него, заставаш срещу всички ни.

С тези си думи поведох момчетата навън като вълк, водещ глутница. В този свят аз бях хищникът.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-04-28
прочитания: 40
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход