За съжаление осъзнах тези грозни истини за себе си едва сега, когато навярно е вече твърде късно и непоправимо.

  В денят, когато са ме довели тук, лежах на скъсаната дрипа под моста на градския парк, сам , мръсен болен и гладен като бездомните кучета, чиято съдба споделям от няколко години по своя вина.

Въпреки високата температура, която ме изгаряше, съзнанието ми за първи път през последните дванадесет месеца се беше прояснило дотолкова, че да се замисля за това, че навярно ще умра под този мост и никой нямаше да узнае кой бях, как съм живял и какво съм загубил „ благодарение” на собствената си глупост, липса на здрав разум , слаба воля, и с помощта на „добри „ приятели.

Не зная, дали Провидението беше решило да ми отвори най-после очите, или все пак в замъгленото ми от алкохол и наркотици съзнание бяха останали някакви спомени за младият красив, талантлив и уважаван човек, който съм бил някога, преди много време и като че ли в друг живот. Време , в което имах всичко, необходимо за един щастлив и безгрижен живот. Бях здрав, интелигентен, образован и дарен с рядък талант. Една от изявените и почитани от колегите си и елита на културната общественост. Познат бях и оценен като един от най- даровитите и успели автори на приложното изкуство и тук, в България, и в чужбина. Повече от сто мои великолепни пана с дърворезба красяха частни колекции и галерии. Ожених се щастливо за прекрасно момиче, известна художничка, която ми роди две красиви и мили дъщери.

  Да, докторе, някога аз не бях тази мръсна развалина, която доведоха при Вас състрадателни хора.Нищо не ми липсваше. Имах разкошен дом, пари и слава . И, разбира се, много приятели, или поне хора, които наивно съм приемал за истински приятели…

 Младият лекар, слушаше изумен неочакваната изповед, на скитника, който преди няколко дни едва спасиха от смъртната прегръдка на тежката двустранна пневмония.

 Двама възрастни рибари, го доведоха в болницата в много тежко състояние Разказаха, че търсейки удобно за риболов по брега на Тунджа, дочули някакво стенание и неясни думи, които идвали изпод моста. Отначало помислили, че така им се е сторило, но освен стенанието дочули и раздираща кашлица, затова решили да проверят дали някой от колегите им – рибари не е изпаднал в беда. Намерили го полузадушен и неадекватен. Изгарял от температура. Не им дало сърце да го оставят в това състояние, затова го извлекли от „леговището „ му и се обадили на „Бърза помощ” за линейка.

  Нито екипът на спешният медицински център, нито на някой от отделението, чийто главен лекар беше младият медик, не би могъл да предположи, че този полумъртъв, мръсен и окаян човек ще се окаже известна в миналото личност от съседния град.

- Но какво се случи с Вас, че изпаднахте в такова състояние? Защо след като сте имали всичко, за което ми разказахте, Ви намираме в Ямбол, сред скитниците и бездомниците? Как допуснахте да паднете толкова ниско, от завидното положение в обществото, на което сте се радвали.

- Ех, докторе, това, което човек сам си направи, дори и най- големият му враг не би могъл по-лесно да му причини! Освен талант, човек трябва да притежава и здрав разум, чувство за мярка и достатъчно воля, за да не се поддаде за изкушенията, които му предлагат злонамерени хора. Във всеки от нас, наред с ангелът на доброто, живее и сатаната, която го изкушава да кривне от правият път. Да загуби 

достойнството си, честта си, дареният му от Бог талант, любовта и уважението на близките си , а на края и покривът над главата си и спечелените с честен труд пари.

Срам ме е, но ще споделя с Вас и края на моята история. Не защото се гордея с фаталните грешки, които направих, поради своите човешки слабости и низостта на хората, които наричах мои приятели. Ще Ви разкажа, защото сте млад човек и никога не трябва да допуснете да Ви главозамаят успехите, постиженията и ласкателите, които ще се навъртат край вас, когато разберат, че могат да Ви използват за собствените си интереси и които ще Ви погубят, когато усетят, че сте податлив на пороците, защото дълбоко в душите си са Ви завиждали и желали Вашето падение.

 Докторът погледна часовникът си и реши, че може да отдели още няколко минути, за да изслуша докрай странната, но явно поучителна история на пациента си. А и болният, сякаш искаше да се изповяда докрай, за да отмие поне частица от горчилката, насъбрана в душата му, затова продължи да разказва за причините, довели до тези драстични промени в някогашният му щастлив и спокоен живот.

- Вече Ви казах , докторе, че благодарение на вроденият си талант и образованието, което получих в Художествената академия, аз създавах творба, след творба, оценявани високо от специалистите и търсени от ценители на това изкуство. Купуваха паната ми, каквато й цена да им поисках. Не закъсняха и наградите от национални и международни конкурси. Името ми се цитираше с уважение. Превърнах се в любимец на медиите. Славата ми растеше, а с нея и кръгът от почитатели и ласкатели. Пътувах много и зад граница.

Животът ми изведнъж се завъртя като вихър от изяви, срещи, коктейли и банкети… Завъртяха се край мене като нощни пеперуди и момичета. Алкохолът се лееше, появиха се и услужливи приятели с които се научих да пуша трева, да смъркам белите прахчета... а после дойдоха и хазартните игри…Уж, за да ми доставят радост и незабравими мигове от „приятелските” ни срещи. И  все по – често се събуждах в леглото с непознато момиче и с олекнала сметка в банката и натежала от пиянство и наркотици глава. Пилеех безразсъдно спестените пари, а нямах нито желание , нито свежи идеи, нито нови поръчки за скъпо заплащани дърворезби. 

Явно , както казват хората, „ ми е бил слаб ангелът”. Но за сметка на това растяха, подхранвани и насърчавани от хората, които ме използваха, егото, тщеславието и безумната ми разточителност. Накрая хазарта, алкохола, наркотиците и безразборните връзки с жени, ме оставиха без пукната пара, без семейство и дори без покрив над главата. Аз, който имах всичко, вчера щях да умра като бездомно псе под моста и никой нямаше да знае името на мъртвият скитник. 

Погледнете ме , докторе! Няма и следа от човекът, който бях, от доброто ми име, някогашните ми успехи, славата, и от щастливия,пълноценен живот! Дори децата ми се срамуват от мене. Аз съм живият пример за човешкото падение, самоунищожение и безразсъдно погубено бъдеще в името на убийствените, порочни „удоволствия” и разгулния живот на които се отдадох като последен глупак. 

Ето, в това се превърнах по своя вина – в нищожество, в жалък човек, презрян дори от самият себе си!