- Наказвам те! За това, че не се приготви като другите да слезеш от колата.Ще те сваля ето там! За урок да ти е!
Гледаше лицето му, изпъкналите му очи с торбички под тях. Слушаше гърлестия му глас, с който говореше и си мислеше: \"Да, казват хората приличат на животни\" Беше чела в някакво списание за приликата между известни личности с порода кучета.
Мислеше си, че той не прилича на куче. Не, по-скоро на бик - див, огромен, раздразнителен. Готов да те наниже с рогата. И докато не го направи, да не спре.
Казваше си вътрешно: \"Да, той очаква ти да се ядосаш, да му креснеш. Да се разправяш с него за това просташко поведение. Но, ти няма да го направиш. Защо трябва да слезеш на неговото стъпало? И да станеш същото зло, защо? \"
Тя просто му се усмихна и слезе бавно от колата.
Що за човек бе той?
Помнеше думите на един от ръководителите на фирмата за него. Същия бе работил дълги години като следовател в бившото \" Шесто управление\":
\" - Такива хора са много удобни, да знаеш! Аз разчитах точно на такива в работата си. Дори не ги търсиш. Те сами те намират и се предлагат. И ако мислиш, че го правят за пари, грешиш. Те слухтят да чуят нещо. Те са очите и ушите, когато ти служат. Предават дори близките си. Всичко безмилостно, безкомпромисно предават. И са горди с това.Нямат угризения. Те са праведници в собствените си очи
И защо го правят ли?
На този баща му е бил полицай в затвора. Гадняр, лош! Всички изпитвали ужас от него. А какъв трябва да бъде синът му според теб?
Та той в къщи е слушал всеки Божи ден, какви ли не истории. И баща му в тях е бил герой, човек на реда, човек - съвестен, фанатичен!
Ето преди месец го пратих да замества в един от цеховете.. Изведнъж решил, че една отводнителна тръба му пречи. И докладвал най-горе за това.
И наредиха веднага да се кърти, мести... Излишна работа, защото тя за нищо не пречеше. Помня как работниците го псуваха и говореха: \"- Този луд и тук ли дойде да се меси!\"
Той е удобен, нужен! А на колко народ хляба е изял, като ги е наклеветил. Години ще минат а той все ще е тук, ще оцелява
Веднъж бе тръгнал и срещу мен. Притиска ме с едни приказки, че съм сгрешил...
Гледах го, замълчах си тогава. Но от този момент започнах да го дебна, да сгреши.
Безгрешни хора няма! От мен да го знаеш! Къде неволно, къде от изкушения , съблазън...сбърка човек
Та така и аз го хванах. Бе снабдил с некачествени материали склад. И като го притиснах! Взех да му говоря, че ще докладвам за това в управлението. И просто го наказваха... Ако бе пръв доносник и лакей.
И представи си сега, как той се промени. Взе в мен да се муши, тихо да ми говори. А лицето му едно такова мазно, гадно, чак устата си не затваря.
Оттогава куче на верижка, все по мен ходи. И все ми казва:
- Началник, това става ли? Съгласен ли си? И аз веднага, на секундата...Само кажи, началник?
Така е приятелко! Лош човек, с една дума е...! И за да те уважава, да не ти навреди - стъпчи го като гнида...
Той от друго не разбира! Гад е!
05. 06.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ