Той е грозен. Младите ловци винаги искат да убият за пръв път не друг дивеч, а точно него - глигана. Еленът е красив с пищно разклонените си рога, сърната плаче, заекът пищи...Не,не! Само глиган - той, грозния, само той трябва да падне под първия изстрел на младия ловец.
         Васил се промъква през гъсто сплетените шубраци. Лаят на кучетата се отдалечава надясно, далеч от него. Докато разгръща бодливите храсти, той си мисли: \"Пак нищо няма. Кога и аз ще имам своето ловно кръщение. Ех, защо не ми се падне и на мен да срещна сюрия диви прасета!\"
         След храстите се открива малка полянка. И там - десетина от мечтаните преди малко диви прасета. Младият ловец едва не припада от вълнение. Обзема го обяснимото суетене, присъщо на всеки новак. Къде трябваше първо да се стреля? Във водачката, в най-едрите екземпляри или в едногодишните приплоди? Пушката потрепва в ръцете му. На мушката й застава глиганска глава с глиги, които по ловните книги отговарят на десетинагодишен нерез. Главата му е вдигната високо, почти на Василовия ръст - мъжкарят е в любовна игра с женската и точно в момента я покрива.
         Изстрелът попада зад дясното й ухо. Тя подгъва крака и се свлича на земята. Големият едър глиган изхвърля сетния порив на дивата си любов във въздуха и се обръща натам, откъдето се стреля. Вторият изстрел е неточен. Докато ловецът презарежда, глиганът грухти и обикаля около застреляната женска. Нови два изстрела - той продължава своя кръг около мъртвата. Приближават се съседните ловци от пусията. Стрелят,стрелят...А глиганът все обикаля около простреляната, брани я и сякаш я чака да стане.
         Колко време продължава стрелбата, Васил не може да определи. Струва му се, че тя е започнала отдавна  и че никога няма да свърши.
         Едно точно изстреляно бренеке събаря глигана. Едрото му, двеста и петдесет килограмово туловище закрива напълно тялото на убитата женска.
         Ловът е сполучлив. Над четиристотин килограма месо лежат на малката полянка и очакват ножовете на ловците. А те все още се помайват и не започват дрането на дивеча. Васил е седнал на повален бор и пуши цигара. В небето над него бавно плуват два бели облака...