StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,554
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 309,784
   Точки: 2,639,039
   Съобщения: 139,086
   Лексикони: 4,485
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ФЕРМЕР СИ ТЪРСИ ЖЕНА-продължение



От нетърпение, Валентин беше подранил, затова си взе едно кафе на автогарата и седна да чака автобуса, с който щеше да пристигне Антония. Вълнуваше се и все подреждаше на ум думите, с които да я посрещне. Нямаше много голям опит с жените. До сега беше имал само необвързващи връзки и не знаеше как да се държи с това младо, но съдейки по писаното в сайта, доста сериозно и мъдро за възрастта си момиче.

По микрофона съобщиха за пристигащия пловдивски автобус и той хвърли кофичката с недопитото кафе в близкия кош. Стана, пооправи си косата, дрехите и се приближи към автобуса, от който вече слизаха пътниците. Изведнъж сърцето му учести ударите си, съзирайки русокосото момиче, облечено с дънков костюм, който подчертаваше стройното му тяло. Приближи се развълнуван и усмихнат каза:
- Здравейте, Тони!
Тя отначало не реагира, сякаш не беше го чула, но след малко го погледна сепнато и отговори:
- А, здрасти! Значи ти си Валентин? Тази китка за мен ли е? Леле, не са ми подарявали до сега такива селски китки...
Валентин стоеше объркан и не смееше да и поднесе набраните с толкова обич цветя, които явно не и харесаха.
- Какво чакаш, хвърли ги в някоя кофа и да отидем някъде да пием кафе! Дали има тук таксита?- озърна се тя.
- С кола съм- отговори той без настроение, разочарован от срещата на живо с това безцеремонно и грубо момиче, нямащо нищо общо с представата му за нея като човек.
- А, браво! Да тръгваме тогава!
- Къде искате да отидем?
- Бе, аз искам да ме заведеш в Малта, ама и тук някъде може. Искам само да седна и да си изпия кафенцето с кеф и цигарка...
- Уау! Много шик кола имаш бе, готин!- възкликна тя при видът на червеното ферари- А пишеш, че уж си фермер!

Валентин без да продума бързо и отвори вратата и седна пред волана с прекършено настроение от невъзможното и поведение.
- Резервирал съм маса в един ресторант, но е още рано за обяд, затова ще седнем в някое кафене на площада- каза тихо с безразличен тон.
Тя го изгледа доста продължително и каза:
- Нещо май си без настроение, а?
- Не, такъв намръщен съм си по природа! Ако не Ви харесвам...
- Бе, няма значение, карай да върви!

Спря пред първото кафене, което му се изпречи пред погледа и слезе. Госпожицата се измъкна грациозно от колата, потупа я собственически и без да го дочака, заизвива кръшната си снага по пътечката между масите, обирайки всички мъжки погледи съвсем съзнателно.
Валентин искаше вече да е някъде по обратния път към къщи, но възпитанието не му позволяваше да я зареже тук сама.

Тя избра една централна маса, седна и бързо извади цигари и запалка.
- Поръчай ми едно еспресо и едно малко уиски- чисто- му нареди най- безцеремонно, запалвайки си цигара.
Сервитьорката се приближи той поръча за нея каквото пожела, а за себе си натурален сок.
- Ама ти на диета ли си, бе? Я пий едно малко!
- Шофирам.
- Че к`во от туй? С тази кола никой катаджия няма да те спре!
Валентин замълча, а вътрешно се беше изприщил- "Господи, на какво попаднах, а уж всичко беше изчислено!"

Към масата им се приближиха две момичета почти на нейна възраст, които разпознавайки Тони, се спряха при тях.
- Здравей Сиси! Какво правиш тук? Леля добре ли е?- попита едната.
- Заета съм, ако се видим по- късно, ще поговорим! Хайде, оставете ни сега!- каза изчервена "неговата Тони" и го погледна сконфузено.
Момичетата бързо се оттеглиха шушукайки си.

- Сега, разказвайте!- каза строго Валентин, пресегна се и хвана здраво ръката и, като я фиксираше с огнен поглед.
- К-какво...
- Как стана така, че тук не е Антония? Коя сте всъщност Вие... Сиси? И с каква цел се срещнахте днес със мен?!

следва

aza_9


Какво ме вдъхнови?!
Разказът ми е за предричането на бъдещето според "Нумерологията", а не за фермерския живот. Искам да подчертая това, за да няма разочаровани в очакването си на събития, като в телевизионното риалити.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-07
прочитания: 193
точки: 26 (виж далите точки)
коментари: 15 (виж коментарите)
препоръчано от: 16 (виж препоръчалите)

Вход