|
Статистика |
Произведения: 163,903
Потребители: 12,355
Автори: 4,000
Коментари: 314,545
Точки: 2,655,586
Съобщения: 162,790
Лексикони: 4,494
Снимки: 10,783
|
|
|
Следете ни в |
|
|
|
ФЕРМЕР СИ ТЪРСИ ЖЕНА-продължение
От нетърпение, Валентин беше подранил, затова си взе едно кафе на автогарата и седна да чака автобуса, с който щеше да пристигне Антония. Вълнуваше се и все подреждаше на ум думите, с които да я посрещне. Нямаше много голям опит с жените. До сега беше имал само необвързващи връзки и не знаеше как да се държи с това младо, но съдейки по писаното в сайта, доста сериозно и мъдро за възрастта си момиче.
По микрофона съобщиха за пристигащия пловдивски автобус и той хвърли кофичката с недопитото кафе в близкия кош. Стана, пооправи си косата, дрехите и се приближи към автобуса, от който вече слизаха пътниците. Изведнъж сърцето му учести ударите си, съзирайки русокосото момиче, облечено с дънков костюм, който подчертаваше стройното му тяло. Приближи се развълнуван и усмихнат каза: - Здравейте, Тони! Тя отначало не реагира, сякаш не беше го чула, но след малко го погледна сепнато и отговори: - А, здрасти! Значи ти си Валентин? Тази китка за мен ли е? Леле, не са ми подарявали до сега такива селски китки... Валентин стоеше объркан и не смееше да и поднесе набраните с толкова обич цветя, които явно не и харесаха. - Какво чакаш, хвърли ги в някоя кофа и да отидем някъде да пием кафе! Дали има тук таксита?- озърна се тя. - С кола съм- отговори той без настроение, разочарован от срещата на живо с това безцеремонно и грубо момиче, нямащо нищо общо с представата му за нея като човек. - А, браво! Да тръгваме тогава! - Къде искате да отидем? - Бе, аз искам да ме заведеш в Малта, ама и тук някъде може. Искам само да седна и да си изпия кафенцето с кеф и цигарка... - Уау! Много шик кола имаш бе, готин!- възкликна тя при видът на червеното ферари- А пишеш, че уж си фермер!
Валентин без да продума бързо и отвори вратата и седна пред волана с прекършено настроение от невъзможното и поведение. - Резервирал съм маса в един ресторант, но е още рано за обяд, затова ще седнем в някое кафене на площада- каза тихо с безразличен тон. Тя го изгледа доста продължително и каза: - Нещо май си без настроение, а? - Не, такъв намръщен съм си по природа! Ако не Ви харесвам... - Бе, няма значение, карай да върви!
Спря пред първото кафене, което му се изпречи пред погледа и слезе. Госпожицата се измъкна грациозно от колата, потупа я собственически и без да го дочака, заизвива кръшната си снага по пътечката между масите, обирайки всички мъжки погледи съвсем съзнателно. Валентин искаше вече да е някъде по обратния път към къщи, но възпитанието не му позволяваше да я зареже тук сама.
Тя избра една централна маса, седна и бързо извади цигари и запалка. - Поръчай ми едно еспресо и едно малко уиски- чисто- му нареди най- безцеремонно, запалвайки си цигара. Сервитьорката се приближи той поръча за нея каквото пожела, а за себе си натурален сок. - Ама ти на диета ли си, бе? Я пий едно малко! - Шофирам. - Че к`во от туй? С тази кола никой катаджия няма да те спре! Валентин замълча, а вътрешно се беше изприщил- "Господи, на какво попаднах, а уж всичко беше изчислено!"
Към масата им се приближиха две момичета почти на нейна възраст, които разпознавайки Тони, се спряха при тях. - Здравей Сиси! Какво правиш тук? Леля добре ли е?- попита едната. - Заета съм, ако се видим по- късно, ще поговорим! Хайде, оставете ни сега!- каза изчервена "неговата Тони" и го погледна сконфузено. Момичетата бързо се оттеглиха шушукайки си.
- Сега, разказвайте!- каза строго Валентин, пресегна се и хвана здраво ръката и, като я фиксираше с огнен поглед. - К-какво... - Как стана така, че тук не е Антония? Коя сте всъщност Вие... Сиси? И с каква цел се срещнахте днес със мен?!
следва
aza_9
гласувай за творбата |
добави в любими |
изпрати на приятел
напиши коментар |
открих грешка |
сигнализирай за нередност
свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
|
|
|
|
|
|