StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,729
   Потребители: 12,310
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,025
   Точки: 2,625,140
   Съобщения: 126,171
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

ФЕРМЕР СИ ТЪРСИ ЖЕНА - край



Сиси мълчаливо изгаси запалената, но изобщо непушена цигара и отпи от кафето с потрепваща ръка.
- Аз чакам обяснението Ви, госпожице!
- Ох... Май наистина ще трябва да Ви обясня.
- Задължително!- почти изръмжа Валентин.
- Много се извинявам за театъра, който разиграх и Ви изнервих! Сърдит Сте, разбирам Ви, но нямаше друг начин да прикрием истината...
Пуснете ръката ми, няма да избягам, моля Ви!
- А ще ми кажете ли каква е истината?
- Прощавате ли ми, след това мое доста трудно признание във виновност?- повдигна чистите си сини очи, гледайки го сериозно и очаквателно тя.
- Зависи! Още не съм чул обяснението- усмихна се накриво той, смекчил малко тона си и я пусна.
- За всичко съм виновна аз. Антония се казва... мама! А аз съм Христина.
Баща ми почина преди осем години и мама не пожела да се омъжи въпреки, че беше много красива и млада. Заради мен! Страхуваше се, че който и да е чужд човек в семейството, ще попречи по някакъв начин на моето развитие в трудната тинейжърска възраст. Така, тя остана сама. Никъде не излиза, с никого не се среща... Направо, сякаш жива се погреба, а е все още красива и млада, на 41 години е! Освен това е интелигентна, умна, много грижовна и добра.
Аз пораснах, студентка съм вече втора година и един ден ще отлетя от гнездото, а тя ще остане да си кукува сама.
Девойката млъкна, въздъхна и го погледна с навлажнени очи.
- Продължавайте- промълви той с топъл глас.
- С големи молби и увещания придумах мама да влезе в сайт за запознанства и да си пише с някого. Това е неангажиращо, но е вълнуващо преживяване. Споделяйки, човек не се чувства самотен. А дори не е нужно да се афишира! Може да си измисли каквато иска легенда... Виртуалния свят е доста удобен.
И тя прие. Попадна на Вас и през тези два месеца живна, подмлади се и се усмихваше вече все по- често...  До миналия вторник.
Като се върнах от лекции, тя ме посрещна уплашена и много тъжна. Попитах я какво се е случило, тя ми показа снимката Ви и аз прочетох, че искате и тя да Ви изпрати своя. Засмях се и И казах да изпрати. Но тя не пожела. Страхуваше се да не се разкрие лекомислената лъжа, която бях измислила за представянето И в сайта. Тогава аз Ви изпратих своя снимка и мама се успокои. Но когато предложихте тази среща, тя ми нареди да се срещна с Вас- като Антония и да ви отблъсна с поведението си на лекомислена хлапачка, за да се разочаровате и да приключи всичко, без да се разкрие истината.
Чувствах се виновна за забърканата от мен каша и се съгласих. Това е! Но... братовчедката ми развали всичко.
Моля да извините мен и майка ми! Не сме искали да Ви обидим.
- Актьорско майсторство ли учите?
- Не, Медицина... Защо?
- Жалко! Много сте добра! Така убедително изиграхте ролята си, че успяхте да ме разочаровате. Напълно!
Той я гледаше мълчаливо. Тя също мълчеше и изглеждаше доста нещастна под тежкия му поглед.
След дълъг размисъл, Валентин повика сервитьорката, плати и се обърна към Сиси:
- Ставай, тръгваме си!
Момичето го погледна, изненадано както от преминаването му на "ти", така и от внезапното решение да си тръгнат, но се подчини. Стана и без помен от предишното арогантно кълчотене, послушно и скромно тръгна пред него. На тротоара спря, за да се сбогува.
- Качвай се в колата! Отиваме на гости във вашето село да се запозная със жената, за която съм решил да се оженя още през юни тази година. На шести!- каза широко усмихнат той.
- Но...Как така?! Та Вие нито сте я виждал, нито я познавате!
- Запознах се с теб! На външен вид, сигурно "ти прилича". Като характер я опознах добре и много ми харесва, а след твоя разказ, ми харесва още повече.
Дано да не си ми наговорила отново лъжи, че лошо ти се пише, момиченце!
- Какво?... Не, Бога ми, не лъжа! Само, че... Ние живеем в Пловдив...
- Така ли? Значи и селото ви беше лъжа!? Ти май си голяма лъжла и трябва да се заема сериозно с твоето възпитание!
- Не, не! От всичко, само това не беше лъжа! Село си имаме, но там ходим през почивните дни и през лятото. Мама много обича да се занимава с градината, а и аз помагам...
- Добре, тогава отиваме в Пловдив!
- Да се обадя ли и да я предупредя?- попита Сиси и извади мобифона си.
- Недей, ще я изненадаме. Добре, че не изхвърлих "китката", на Антония може би ще и хареса?
- Ха ха...- разсмя се момичето- Добре стана, че не изхвърлихте красивите божури, мама много ги обича! В градинката ни на село, по това време божурите са нацъфтели като луди и тя им се радва като дете. Наистина!
- И аз ще им се порадвам с нея, а може би и ти, заедно с нас?- отвърна той и подкара колата напред, към предреченото му от нумерологията бъдеще - Любов, Семейство, Дом, Деца...
"Деца... Ето, че ще се сдобия не само с любима жена, а и с едно много лъжливо, но артистично момиченце. Хм... Аз - баща! Какво пък, добре ми звучи!", помисли си той и се засмя щастливо.

край.

aza_9


Какво ме вдъхнови?!
Вдъхновител ми е един млад грък- Христос Пападопулос, привърженик на "Нумерологията". Върху няколко факта от неговия живот, написах този разказ. Благодаря ти, ПРИЯТЕЛЧЕ! ДАНО  ДА ТИ ХАРЕСА!
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-08
прочитания: 196
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 14 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход