StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 159,611
   Потребители: 12,297
   Автори: 3,975
   Коментари: 300,762
   Точки: 2,633,880
   Съобщения: 128,970
   Лексикони: 4,470
   Снимки: 10,802

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ех, любов...

Стоян атвори вратата и влезе в кафенето, което посещаваше редовно. Доста луксозно за неговите възможности, но все пак е само едно кафе- беше чудесно, Лаваца и придружено с късметче. Отвори го- о, пишеше "изненада"! Надяваше се да е приятна. Напоследък нещо животът му зацикли- обикновен електротехник...няма си приятелка...Отпи от кафето, обърна глава към вратата- нахлу шумна компания от млади хора. Стоян веднага ги прецени- от новобогаташите, парите ги бяха напомпали със самочувствие, нахакани, арогантни. Не са от неговата черга. Тъкмо щеше да става, когато чу много приятно гласче :
- Ако ви е самотно, присъединете се към нас
- Благодаря, но ще тръгвам.
- Аз често идвам тук, значи пак ще се видим- отговори прекрасното създание, опряло ръка на масата му.
Сърцето на Стоян прескочи един удар. Това момиче, толкова привлекателно, добре облечено, явно нищо не му липсва, го заговори- него, с протритите дънки и избеляла тениска?! Усмивката й беше омайваща.
===
Така започна една вълнуваща любов, с Милена, какво прекрасно име, като нея...Всичко се развиваше с главоломна скорост. Стоян още не вярваше на късмета си, но беше вече хлътнал до ушите. При последната им среща, у тях, във вила като дворец, той каза думите, които мъжете обикновено трудно изричат :
- Обичам те!
- Колко?
- Много, бих направил всичко за теб!!
- Всичко?!? Добре...утре ще се събираме в една приятелка,ела и ти

Отидоха заедно- той беше на седмото небе, че тя не го крие и го приема в своята среда. Докато влизаха, тя приближи любовно глава до него и му прошепна:
- Ще те помоля за нещо дребно. Когато ти кажа, ще угасиш осветлението, в цялата къща- нали си на ти с тези работи, бушони ли , знам ли как...брой до десет и пак го включи
Стоян беше озадачен. Сега беше моментът да се отдръпне, но тази мисъл изобщо не му мина през главата...

Веселието беше в разгара си. Тя му кимна леко с глава и той незабелязано напусна стаята. Скоро осветлението угасна. Няколко секунди тишина и после:
- Колието ми! Някой го взе! Светнете! Веднага!
Настъпи суматоха. Лампите отново светнаха.
Домакинята държеше ръка на врата си, изпаднала в истерия. Какво трябваше да направи? Ще се обади веднага в полицията, докато гостите не са се разотишли!
- Тук е второ РПУ. Какво обичате?
- Веднага пратете някой на адреса!
- Обрали са апартамента Ви? Заплашват Ви с оръжие...или какво?
- Откраднаха ми колие...със смарагд, много скъпо
- Смарагд? Сигурна ли сте,че не е менте?
- Глупости! Ако Вие не може да си го позволите, аз мога! Мога и да направя разлика между оригинал и менте! Идвайте, не позволих на гостите си да напускат стаята...
- Госпожо, всички дежурни са в акция.Не можем да се занимаваме сега с едно колие. Утре ще дойдем. Препоръчвам ви да претърсите основно приятелите си, особено ако не са много- нищо няма да Ви коства

Домакинята изпълни буквално препоръката, което се посрещна с възмущение от приятелите й, които ядосано напуснаха къщата. Стоян гледаше, но беше много шокиран...не можеше да мисли в момента. А и Милена го хвана за ръка и го поведе към изхода.

===

Стоян си мислеше, че сега е моментът да се оттегли- явно Милена имаше нещо общо със снощната история. Но как, боже мой,той много я бичаше. Ще й сеобади...сигурно подозренията му са неоснователни...

===

Милена тъкмо излизаше от къщата, където беше на гости до преди час и държеше в ръка една малка, елегантна чантичка. Вървеше бодро и с усмивка на уста. Колко лесно стана всичко- каза на приятелката си, че е забравила чантичката си и докато тя се обърна да налее по питие / беше много изнервена /, бързо и сръчно извади от вазата с цветя колието и го пъхна в чантичката. Сега оня глупак Стоян, след като мисията му свърши, щеше да я види през крив макарон...Утре ще отиде в любимото си кафене и ще се огледа, но преди това ще поразпита любезното келнерче кой какъв е...


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-02-11
прочитания: 33
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход