StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 160,681
   Потребители: 12,311
   Автори: 3,978
   Коментари: 303,138
   Точки: 2,624,217
   Съобщения: 124,818
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,766

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ефирно докосване като коприна

 


Изабела е мило и позитивно момиче, дори прекалено мила със своите приятели и колеги! А тялото и спираше дъха на всеки мъж. Стройна като върба, която привлича магията, загадката да е ухажвана и желана. Усмихваше се често, но това и беше в природата. Красивите и гърди се подчертаваха под блузката, която дори и прилепнала към нея, и даваше още по голям чар. Сините очи са като магнит, който не може да те откъсне от унеса да я гледаш и да и се възхищаваш. Бедрата, стилно подчертаваха и готиното дупе, което „ангажираше” много мъжки погледи, а и женска завист! Работихме заедно, но беше в друг отдел. Въпреки всичко не криеше симпатиите си към мене, а това ми даваше криле и ме въодушевяваше! Веднъж се отбих при нея в офиса и се заприказвахме за ежедневието на работния ден, който ни събираше по една или друга причина. Обикновено си бях предпазлив, но тя ме предразположи да съм по открит с нея. Дори това, което ми каза, ме изненада.

- Здравко, как се чувстваш на новата работа? Ще свикнеш, все още си нов и е нормално да не познаваш достатъчно хората!

- Благодаря, добре, Изабела - погледът и грееше и като звездички, виждах нейната душа, която ме отпусна да говоря спокойно и без излишно притеснение.

- Много си миличка с мене. Нямам думи да опиша как се чувствам с тебе

„Ти си магията. Ти си моята магия. Много си нежна. Очите ти са добрички като звездички. Много виждам аз в тях, това е твоята душевност, а и грях, но любовта не е греховна”

И си помислих отново.: ”Ти трябва да ме разбереш, че прекрасна си жена и ми даваш топлина. Няма как да те прегърна през компютъра, зад който седеше”

- Здравко, не знам защо съм открита с тебе, но всичко което пишеш, а аз те чета, го правиш в движение. М... страхотно е. Пишеш нещата на момента!

Замълчах си. Благодарих и излезнах от стаята! Вечерта си тръгнах с приятното чувство, че това крехко създание си мисли поне малко за мене. След като се прибрах в къщи си отворих лаптопа и какви да видя, тя ми пишеше. Не повярвах, но се отпуснах в чувствата си и започнах да и пиша:



 

Край на първа част


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-11
прочитания: 149
точки: 6 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход