...Ранобудно славейче надникна без покана в съня му и го накара да отвори очи.Погледна към прозореца, сякаш да прогони неканеното гостенче. Лек ветрец се забавляваше с полупрозрачното перде като ту го издуваше като платно на корабче, ту развяваше и къдреше. И сред този танц светлината на събуждащото се утро се промъкваше на порции и пълзеше уверено по бялата стена към леглото му. Погледът му се премести по пътя на светлината и попадна върху копринената кожа на крака и, предизвикателно подал се изпод завивките. Пропълзя по гънките на чаршафа и се спря върху спокойното и заспало личице. Милата, още беше в царството на сънищата и се усмихваше лееекичко, сякаш усещаше погледа му. Беше се сгушила до рамото му и така приличаше на малко беззащитно котенце. Беше прекрасна. Прииска му се да погали нежната и кожа, да я прегърне, да я притисне силно и никога да не я пуска.
Така загледан замечтано в нея го видя тя, разбудена в миг от гласът на същото ранобудно славейче. Леко усмихнатото му лице и дълбоките му очи бяха най-хубавото нещо, което и се искаше да види като отвори очи. Толкова е спокоен, мил, нежен, красив е сутрин. Рошавата и глава се размърда сладко мъркане на събуждащото се същество погали слуха му. Блажена усмивка се разля по лицето и, измъкна топлата си ръка изпод завивката и я зарови в рошавите му гърди. Деликатните и пръсти запълзяха нагоре към врата му. Топла вълна на удоволствие го заля и някак изплувайки дочу сладкият и глас
- Добро утро.
След миг ръцете и обвиваха лицето му а устните и търсеха неговите-най-желаните устни на света.
....