StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,675
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,170
   Точки: 2,645,414
   Съобщения: 154,366
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Една история

„All of these lines across my face
Tell you the story of who I am
So many stories of where I've been
And how I got to where I am
But these stories don't mean anything
When you've got no one to tell them to
It's true... I was made for you”

Brandi Carlile – The Story

 

Сега ще ви предам историята точно така, както тя ми я описа. И начинът, по който изглеждаше докато говореше..казваше доста повече, отколкото  реши да си признае. Дойде един следобед у дома, седна на дивана, взря се в стената право през мен и очите й добиха онова странно изражение, все едно я няма тук. Изчаках да се съвземе и да започне да говори сама. Донесох й пепелник- нещо като я тревожи пуши припряно и по много. Гаси ги наполовина и пак запалва. „Самотен бил, нямало с кой да говори”- започна тя провлачено и сви устни. „А жена му какво прави по цял ден? Лакира си ноктите и ходи на пазар с новата си кола, която той й купи, а? И това сподели с мен, беше особено горд, че е купил на жена си чисто нов Форд Фокус за рождения ден!” –гласа и започна да се повишава и последното изречение беше почти на фалцет. Знаех, колко много се старае да не показва истинските си чувства, тя имаше свои принципи, които се страхуваше да признае, че в момента заобикаля. Но аз съм свидетел от началото на историята и не я виня. Може би заради това споделя с мен, единствено аз не я съдя. Дори понякога се чудя как има сили да говори и признава нещата, с които не се гордее. И ги признава с един особен вид достойнство. .Повдига леко брадичка и гласът й става твърд и решителен. И после пали друга цигара. Толкова добре я познавам!

Беше на 17 години, последна година в училище. Намираше се в края една изчерпана връзка, която изпи последните й няколко години. Но тя не призна колко я съсипа това. Повдигаше глава и казваше как през това време едва ли не е водила вид анализ за състоянията и първопричините за проблемите на хората около нея. Споделяше, че доста е научила за вината като „явление”, за страха, за слабостите в другите. Доста замислено момиче си беше и тогава. Не искаше да се впуска в необмислени нови връзки и отново да посвещава времето си на някой друг. Нормално, доколкото аз я познавам тя никога не беше оставала сама. Обясняваше ми (може би на себе си по-точно) новото си виждане за евентуалното протичане нормалните връзки. Забавление, открити взаимоотношения, свобода на действия и реакции. Смееше се и казваше, че каквото си е пожелала в люботва винаги й се случва, но не точно по начина, по който го е предвиждала. Забавляваше се на парадоксите, които си плащаше на висока цена. Аз виждах, че се опитва да е над нещата и определено я подкепях в решенията й.Особено последното- да си вземе почивка и да пробва да бъде сама.

Срещна го когато най- малко очакваше. Запознаха се в заведението, където тя помагаше. Той отиде сам да се запознае с нея, а тя се държа грубо и дори не подаде ръка като си каза името.Обърна се и замина. Даже ми се струва, че на момента забрави за него. Определено не се интересуваше от нови запознанства в този момент.

 Следобедите след училище излизаме с нея и тя мислеше на глас повечето време, аз я слушах. Философстваше по дадена тема, разглеждаше я от всичките й ъгли, накрая се захващаше да оборва своята теза. Изкарвахме си страхотно заедно, смайваше ме на моменти с прозорливостта си за нещата от живота, научавах интересни неща. Изумяваше ме със силата си да говори за най-големите си болки и трудни моменти. Така представяше нещата, като един голям урок. Още се чудя ... не й ли се искаше понякога просто да легне да си поплаче? Връзката й се разпадна, тя не можа да я спаси, въпреки всичко, което направи и пожертва. И продължава да говори с уважение и обич за онова момче...Изгаряше от любов, остана без приятели тогава заради него...и изведнъж я виждам чисто нова, пречистена, и с онова спокойно изражение..И решението да бъде сама.

Той отиде пак в заведението да я види. Поканил я на среща и тя започнала да се смее неудържимо. Не мога да я разбера...всички тези нейни реакции?! От после знам, че е приела. И то не за друго, а да го откаже да идва повече при нея. Е..онзи следобeд излязоха заедно. Бас държа, че е била твърда в желанието си да го разкара. Но както се случва винаги...противно на всякакви логики и желания... си изкарали прекрасно. Тя се върна засмяна и не спираше да говори за него. Той много се забавлявал на опитите й да не му се хареса и не спирали да се смеят. И все пак тя беше решена да не излизат повече. Не искаше да се обвързва  и да минава тежкия път на опознаването и свикването с нов мъж. Ами да...той си е мъж, 9 години по-голям от нея. Нейна воля! Пак се мотаем заедно след училище. Стоим в любимото ни кафене и се тровим с цигари, и размисли за живота. Показа ми на коя маса е стояла с него. Струва ми се, че не иска да си признае новото увлечение. И продължава да ми говори за уроците, за тестовете на съдбата и как този път няма да поддаде на нечий чар. Смеем се заедно и приключваме темата без много анализи в заключение.

Той отиде отново. И този път буквално я отвлече, за да бъде с него. Може би това я поразтърси и изкара за момент от унеса и отричането. Посетиха 3 кафета (сервитьорките гледат гадно като се задържиш повече от час на една маса), смяха се като деца, и говориха надълго за хиляда неща. Знам как точно е било, тя разказва толкова цветущо, направо почувствах атмосферата и аз! Накря той й предложил да отидат в неговия апартамент да си говорят още. При други обстоятелства знам тя не би се съгласила. Но в този момент й е било толкова леко и хубаво, че не е подозирала други намерения от негова страна. И е отишла. Там са си легнали в леглото и са си говорили още 4 часа!!! Дойде на училище супер изморена на другия ден. Не й се говореше май или не знаеше как да започне и откъде. Усмихваше се само и повдигаше рамене, стискаше очи. Не можа сама да си обясни как е била в нечие легло, за да говори само. Дори аз не й повярвах изцяло, но не й дадох да разбере. Тя страдаше от онзи комплекс, че всички съдят за нея по външността й. Винаги е мечтала да се разкрие пред някой, да сподели виждането си, да бъде изслушана. Дори по едно време ходеше леко зле облечена. Напук. Сега й се откриваше нов хоризонт за нейните „анализи”. С него. Имаха среща отново вечерта „да си говорят”.  Малко й беше неудобно, не искаше отново да ходи в тях (предвид това, което вече можеше наистина да се случи), искаше нещата да останат така, както си бяха. Да вземе само положителното от тези срещи. Наистина не искаше да се обвързва. Реши да бъде открита и сподели с него как се чувства. Той тъкмо бил прекратил една дълга връзка и му било леко объркано на тази тема, какво облекчение!!! Идеално се наредиха нещата, мотаене заедно и дрънкане до след полунощ по заведенията! Тя си има нов приятел и този път не слагам кавички около определението за такъв! Прави я щастлива и разговорите с него я зареждат много. Като човек, който я познава добре, аз обаче мисля, че тя е влюбена. Пак. Пожела си такъв тип взаимоотношения и имам чувството, че съдбата пак я целуна като й ги даде. Не си го признава, даже през смях отрича каквото и да било. А ми обяснява в същото време как се вглеждали един в друг (тя мрази да я гледат продължително време в очите),  как и на какво се смеел (откога вярваме на искреността в мъжете?) и колко се грижел за нея (нормално е като има кола да я прибере посред нощ!). Въздържам се от натиск, тя сама ще осъзнае влечението си...да видим как ще реагира обаче тогава... Продължава да лети из училище, даже най-добрия й приятел спря да й говори, понеже не очаквал, че и тя е от „онези” момичета. Ревнува ли я...какво? Не й пука доколкото виждам, има по-важна тема за обсъждане. Двамата с нейния приятел (въздържам се от кавички все още) излизат, държат се за ръце и се гледат право в очите с часове. Не афишират особено връзката си, но им личи.  Не е имала такъв тип взаимоотношения досега. Полага й се да се радва. Аз като нейн довереник съм „ЗА” с две ръце, но откога се държим за ръка с приятелите си от другия пол? Зима е и изпадам в лошо настроение, слушам с половин ухо разказите й, които най-често се повтарят. Наближава Коледа все пак...разбирате ме предполагам. Не е моят празник.

Той е от съседният град на нашия и заради работата си е наел жилище тук . Харесва й да го чака да се върне, да си мисли за него, докато го няма...Обажда й се като се връща там по няколко пъти на вечер. Обещал й е на Коледа да бъдат заедно поне за малко и да бъде най-незабравимата, и за двамата. На 25 се срещат през деня в неговия апартамент. И двамата знаят какво ще последва. Наистина незабравима Коледа.  Сега всяка следваща тя празнува оцветена в черно.

Празниците тя прекара във вътрешни борби и не много радващи я прозрения. Отново ли стигна до „простите” и съвсем „ясни” взаимоотношения..? Значи да теглим чертата и да видим какво се получава. От една страна тя няма връзка, никой нищо не й е обещавал и не я е питал иска ли. От друга страна има мъж, с който спи, който я прегръща силно и.... с който май вече не се чувства по същия начин както преди. Иска да му изкрещи, че не е еднодневка. Иска да му каже, че е Нещо в живота й (защо така обвинително прозвуча..). Иска да й падне на колене и да й каже, че я обича. Ето...моята довереница започна да се държи като всяка друга истерична жена. Пропуска часове в училище, защото е при него, напускайки апартамента му отива да плаче и да пуши в училищните тоалетни. Намирам я там клекнала на тъмно. Не мога да й кажа нищо. Реално са заедно...какво да я посъветвам? Да си озаконят връзката, че да се успокои ли? Усмихва ми се през сълзи, вдига глава (отново) и ми заявява, че този път няма да се тормози..няма да страда. И наистина към момента няма за какво! Самата тя искаше да му покаже още от начало колко е необикновена и различна. Успя. Той я прие, макар че бас държа му се е струвала малко луда. Но я прие. Тя самата се държеше надменно относно някои състояния на слабост у другите (просто съм я чувала да коментира), гласувала е с две ръце против клетвите за любов до гроб. А как се извъртяха нещата... Да се страхува да му каже за чувствата си, за да не я отблъсне. Пред него се опитва да се държи, но е малко тъжна. Една вечер както я беше прегърнал тя не издържала и започнала да плаче пред него. (Да си призная, май това е първият път, когато тя показва силна емоция пред него...Малко захаросано взе да става. ) Той я помолил да каже какво я тревожи и тя споделила, че май го обича...малко. Погледнал я сериозно. Гушнал я пак и казал,че много е свикнал вече с нея, да е наоколо и изпитва силни чувства към нея. Чудно, но доколкото си спомням не ми е казала да е почувствала облекчение.

Значи какво имаме досега...спят заедно, но не с официален статус като „някакви”, тя го обича - той има „силни чувства” към нея, но нямат планове как ще продължат , срещат се по-често в апартамента му, защото той не може без нейната близост, тя от своя страна все още е окупирала училищните тоалетни и плаче скришно (доколкото „скришно” може да бъде). Добре де...аз не проумявам какво не им е наред. Чудя се всъщност какво иска от него -  нали мечтаеше за открити взаимоотношения с някой- ето, откриха се един пред друг. Искаше свобода на действия и реакции – ами кой кого от какво е спрял? А...ето какво стана. Тя иска истинска връзка... иска да застане и да каже ” Аз съм жената”, иска да има определени правила. Иска той да не се среща с други (тя не знае дали е така), да й постави забрана и на нея, да са заедно изцяло и да се покажат пред света. Права беше, че й се случва каквото си пожелае, но по коренно различен начин. И отново се хвана в примката на съдбата, а по едно време си мислех,че я е надлъгала.

Наближава рождения й ден и тя няма идея как и с кого да го отпразнува. Седмица преди него той замина за града си – бившата му приятелка го поканила и от уважение мисли да ходи. Моята довереница не му направила сцена, нищо не казала по този повод. Все пак...от уважение отива, нормално (нормално за него...). На 02.02 тя ми звъни и  плаче по телефона. Той е при бившата си (5 години са били заедно тя е заминала да учи надалеч, той се преместил в нашия град...тя му изневерила..той я хванал..мда) и нещо я яде отвътре. Плаче и ми казва на мен нещата, които иска да му беше казала на него...!!! Какво й става..преди нямаше проблем да каже на който каквото си иска, винаги е била директна с хората (за добро или лошо). Как мога аз да й помогна в случая, освен да я изслушам..? Какво да я посъветвам? Иска да е различна от другите жени, да не е дребнава, да не прави сцени, да бъде толерантна, а не й изнася този вариант. Разбирам я. Също така се страхува да не я възприеме като хлапе, реакциите й, думите й. На 03.02 пак бяха заедно и тя благодареше на всички светии, че й го върнаха. Рожденият ден бил скучен общо взето, имало много хора, почерпили се нормално, тръгнали за дискотека всички, но той се прибрал. Усмивката й пак се върна и днес е настроена за философстване в нашето кафе. Отивам и не мога да й се нарадвам на доброто настроение, което последния месец я беше напуснало. Явно рожден ден ще има!

Не си прави сметките без кръчмаря! Народът го е казал много добре. Нашият човек замина на лагер с отбора си в съседен курорт. Рожденият й ден оставаше в средата на „лагеруването” по календар. Искаше й се да заплаче като ми го каза, но съумя да се овладее. Така ми се стори на мен поне. От известно време се е научила да си свива устата по един ужасен начин като прави опит да се въздържи за нещо. Реших да я завлека на дискотека да празнува рождения си ден. Напи се ужасно и повърна върху новата ми бяла риза след това. Не съм я виждала така. Все по-често прекалява с алкохола и се налага да я чакам да изтрезнее, за да я прибера. Майка й не е от най-разбиращите родители.

На другият ден след „празника” познай кой й звънна. Каза й след 5 минути да слезе долу на улицата. И дойде да я вземе! Не й донесъл подарък, защото се изхарчил доста след рождения ден на бившата си приятелка. Факт, който не я подразни дори, нали е тук при нея. Избягал от лагера, за да я види... какъв по-голям подарък от това. Вечерта, след като го изпратила пак обратно седнала с дневника си и написала (забравих колко пъти), че го обича. Обикновено не би ми признала подобни неща, винаги ги е отнасяла до онзи тип девойки...малоумните, дето се вълнуват като идиоти от всичко. Чудех се..какво следва нататък да им се случи? И то не закъсня.

След като се върна от лагера, той отложи една от срещите им, за да се види с мениджъра си. Трябвало да обядват, за да обсъдят евентуален трансфер в друг отбор. Имало оферта за него. Тя не беше притеснена като сподели с мен за това, някак не очакваше нещата да станат, струваше й се дори смешно това, че се „продават хора” и се „трансферират” и се заливаше от смях.

Казал й го пред тяхното заведение, където сядаха в дъното на спокойствие. Стоял пред нея и очите му сияели от вълнение. Заминаваше след десетина дена в град, който е на другия край на страната. Справила се е с новината, аз й вярвам, че е успяла да се въздържи. Каза ми, че светът й се е сторил най-тясното и „въздухолипсващо” място. Седнали един срещу друг в заведението и той й държал ръцете. Гледал я и мълчал. После й казал, че като порасне още малко ще бъде най-красивата жена на света...и го казал с капка съжаление. Какво трябва да означава това??? Че няма да го има тогава ли? А каква е тя сега? И как ще продължат нататък? Обещал й е да се връща в града всеки удобен момент, за да бъде с нея. Обещал й е хиляда неща, казал й е, че я обича, че ще се връща винаги при нея. Предполагам как се е чувствала и въпреки това е намерила сили да му каже да не й обещава нищо...просто да го изпълни, но да не й обещава ( по дяволите, не мога да се въздържа, сцената е пред очите ми направо). И така..моето момиче поесе още един удар от съдбата. Търсеше и този път урока, който трябва да научи, нещото, с което да се оправдае пред себе си...и не можа. Изпрати го и не плака. После, в нашето кафе ми каза, че не е чувствала нищо този път. Просто едно НИЩО. В душата й имало дупка и била куха отвътре. Чудеше се кога ще го види пак и дали нещата ще са такива..Дали имат бъдеще въобще и дали всъщност има правото да иска каквото и да било. Съжаляваше за времето, когато се държала като недостъпна и непукистка. Излишни театри. И то защо? Да му покаже колко не я вълнува, колко е различна и друга...и да изгуби ценно време с него...А после как бързо мина всичко. Обича го, вярвам й. Може би беше обичала всички досега, но по различен начин. И този път не беше по-малко интересно и необикновено. По друг начин.

Върна се при нея на 03.03. Сравнително скоро. През това време й се обаждаше редовно, пишеше й писма. Като се видяха все едно не бяха се разделяли никога. Държаха се за ръце и бяха толкова щастливи, аз ги видях отдалеч. Тя си беше облякла онова късото яке и приличаха на двойка,която току-що е зарязала мотора си някъде. Бяха млади, красиви и щастливи. Денят им минал страхотно. Тя ми каза, че може би е бил най-страхотният ден откакто са заедно въобще. Щях да попитам за подробности, но тя ако искаше щеше да сподели сама. Слушали си тяхната песен „Dillema”  и той й казал някой ден, че както си стои вкъщи ще я чуе...и като излезе на терасата той ще бъде долу и ще я чака. Плакала в ръцете му от обич и от тъга. Той също. За първи път се е открил едва тогава пред нея. Обичал я наистина, тя го видяла, той й го казал...почувствала го е. Завел я до тях после. Като слязла от колата и станало гадно и си навела главата надолу. И той карал бавно след нея и й казвал колко я обича...да не страда....че пак ще са заедно. Този път му е повярвала, след толкова отхвърляне на обещанията му. Грешка...Грешка...Грешка...

Много писма изписаха, аз й държах ръката повечето пъти докато чете и плаче. Съветваше я да продължи живота си, че я обича, но е егоистично да я иска само за себе си. Хем я пускаше, а в същото време я държеше още по-здраво до себе си. Тя реши да не губи време в сълзи и самосъжаление и излизаше доста. Да се разсее. Отиваше до дискотеката и изпиваше целият алкохол, който намери. Кротко си пиеше, не ми е създавала главоболия, но въпреки това не постъпи добре със себе си в него момент. И какво бих могла да й кажа аз? Не беше по-добър вариант да се затвори вкъщи и да няма очи за света. Поне като пиеше не плачеше и не говореше за него. Танцуваше като луда. Не е изглеждала по-самотна никога. И по-нещастна. Харесваха я, искаха я, но никога не си тръгна с друг. Държеше се гадно и пренебрежително с мъжете около нас. Неговите приятели упорито искаха и те да се доберат до нея...не успяха. Може би и това изигра негативна роля по-нататък, но в такъв случай човек има ли избор?  Той обичаше да й звъни събота или неделя рано сутрин да я пита как е било като е излизала. Държеше се нормално с нея, чисто приятелски. И продължаваше да й пише в писмата си колко е хубава и как заслужава някой до себе си...някой, който я оценява и уважава. Почивните дни се виждахме надвечер на „изтрезвително кафе” и не можеше да се начуди защо я навива така „да не спира да живее”, „да не скучае и да ходи по срещи”,  да се забавлява и да ходи на танци и дискотеки и ако й „падне” някой готин да не се „двоумиш, а да действаш”.  Беше разочарована от тези „съвети”, звучаха й обидно. Аз мълчах пред фактите, не можех да ги кажа на глас. В моите очи тази връзка беше приключила още тогава,като са се видяли за последно. Мисля си,че беше малко прекалено да я насърчава да „действа” с други, да я праща да си ”живее живота”, той ли не знае, че без него тя не диша...не да живее??? Чудех се защо,защо този човек я праща в чужди ръце? Това ли иска? Защо?

На Великден (27.04) отиваме за поредната порция пиене в дискотеката, където бяхме щатни вече. Вечерта едва започна и се понапълни заведението. Пиехме още първото. И тя го видя. Там. На 2 крачки от нея, говореше си с един от бившите му колеги. Не беше казвал, че ще си идва, нямаше дори изглед скоро да се видят. Като си засякоха погледите, неговият не изказа изненада, нито радост, че я вижда. Тя отиде при него, зарадвана, а той отстъпи леко назад. Беше ужасно хладен и въздържан. Това вече го видях с очите си. Тя го попитала как е, отвърнал че си дошъл за празника и наминал да си види „приятелите”. „Струваш ми се променен” (не знам как намери сили да му говори нещо въобще), а той спокойно отвърнал, че се е променил наистина, много неща са се случили около него. Тя му пожелала приятна вечер и се върна при мен на бара. Поръча си много пиене, изпи го, после изпи още толкова и... Дойде едно момче при нас, предложи да я почерпи и миг по-късно тя беше в ръцете му и го целуваше така, както и аз не мога да опиша с думи. Понеже тя беше доста заета, аз имах възможността да видя реакцията на нейния вече бивш любим. Стискаше ръцете си в юмруци и беше ядосан, а пред него някаква руса дама се опитваше да продължи разговора с него. Реших да я измъкна оттам дори с цената на много усилия. Разкарахме този който черпи (обяснил й междувременно от колко време я наблюдава да остане свободна, за да я има  и колко силно я иска само за себе си) под предлог,че я прибирам. Ясно е, че нямаше как да я заведа на майка й в такова състояние и отидохме в друга дискотека. Тя си поръча вода и запали цигара. Мълча известно време, накрая само каза „Защо..”. Не можах да намеря думи да отговоря, но в този момент на входа на дискотеката дойде той. Обходи мястото с поглед и накрая ни видя. Дойде и седна до нея. Тя нямаше сили да го погледне. Започна да й говори. Срещнал момиче и се влюбил в нея. Най-прекрасното нещо, което му се е случвало била тя. Искали да се оженят. От около два месеца били заедно и имали много планове. Тя го попита защо й е обещал толкова много неща, при условие, че го е молила да не говори, защо??? Не можа да й каже нищо и тогава тя го погледна, пожела му много щастие и прекрасен живот,след което го отпрати при приятелите му. Буквално го изгони де, но със спокоен тон. Тя ниога не му направи и една сцена, дори краят им не беше сцена. Той стана и замина. Какво да прави повече при нас...какво да каже. Тя не заплака дори тогава. Просто не реагира. Помоли ме да я оставя сама. Беше изтрезняла напълно, затова уважих молбата й. На другият ден се видяхме. Великият ден не възкреси моята приятелка, не й донесе нов урок. Донесе ми едно яйце и седнахме на пейките на центъра. Питах я как се е прибрала до колко е стояла сама в дискотеката. Не знаеше колко време е била там, каза ми че главата й бучала и не е имала сили да стане и да си тръгне. Повече не е ходил при нея ( и по-добре). Като станала да си ходи чула как някой вика името й и тогава направо е хукнала да бяга. Купила си една вафла „Споко” ( колко подходящо) и е тръгнала да обикаля града през нощта. Не знаеше колко е вървяла. Направо се зарадвах,че я виждам невредима, жива и здрава пред себе си. Известно време си задаваше въпроси и се обвиняваше за несъществуващи неща (дори обвини възрастта си), накрая и това отшумя. Постепенно спряхме да говорим за него, много я болеше. Спря и да философства, не развиваше казуси вече. Продължихме да ходим в нашето кафе след училище, скоро завършихме и всеки се пръсна на различна страна.

Колко време мина...може би три години оттогава. Тя се съвзе, имаше си приятели, беше отново усмихната и общителна. Виждахме се много често, но нямаше кой знае какво да разказва, животът й си течеше скучно и нормално. И тогава се случи това. Звънна ми един ден и ме помоли да се видим у нас. Дойде и седна на дивана. Взря се в стената право през мен и очите й добиха онова странно изражение, все едно я няма тук. Изчаках да се съвземе и да започне да говори сама. Донесох й пепелник- нещо като я тревожи пуши припряно и по много. Гаси ги наполовина и пак запалва. „Самотен бил, нямало с кой да говори”- започна тя провлачено и сви устни. „А жена му какво прави по цял ден? Лакира си ноктите и ходи на пазар с новата си кола, която той й купи, а? И това сподели с мен, беше особено горд, че е купил на жена си чисто нов Форд Фокус за рождения ден!” –гласа и започна да се повишава и последното изречение беше почти на фалцет. „Какво стана? За кого ми говориш?”- аз се смаях. Писал й отново. Заминали за Гърция със жена си, купили го от месетен отбор. Съответно и финансово се стабилизирали, нещата в това отношение се нареждали. Имал проблеми с жена си и споделил някои от нещата, които го тревожат. Не знам какво е очаквал в отговор от нея, честно. Пратил й снимки от свадбата. Предложил й да си разменят скайп адресите, за да се чуват. Аха... значи за това е цялата работа. Нормално е да е ядосана. Фактът, че му е отговорила (не особено любезно и все пак) на такова писмо я е разтърсило много. Принципите, да принципите да не се навлиза в лична територия с женени мъже! И тя се почувства омърсена от факта, че той й пише. Навремето тя осъзна, че докато е бил с нея последният път, преди да се разделят, когато той я обичаше със сълзи на очи, вече е бил обвързан със сегашната си жена. Що за лицемерие? Що за бездушие? Що за жестокост......Защо???

Стои на дивана и погледа й се изяснява след всеки зададен въпрос. Признава, че е сгрешила, че се е подвела. Урокът,  който е научила- да няма вяра на никого. Как да й кажа, че това е крайна мярка? С какво да я оборя? Него ли да защитя? „Самотния” с красивата съпруга, с финансовите си възможности, „самотния”, който захвърли чистата любова на една 18 годишна, но вече жена, „самотния” , който не допусна нея по същата тази сегашна нейна система до себе си? „Самотния”, който набързо в 2 реда й написа как не бил готов за връзка, но от после? Не...мила, имаш право да изпитваш тези дребни чувства Днес. Утре ще си нова. Радвам се, че успя да се отврати от него, за да не я боли нататък и да не си носи въпросите. Някои хора просто са такива. И заедно му написахме едно писмо. Да спре да се крие от жена си, че й пише, защото намесата във взаимоотношения (от нейна страна) между съпрузи е недопустимо. Написахме,че жена му е прекрасна принцеса...да я уважава, да са живи, здрави и щастливи. Да си живее живота и да остави останалите да живеят. И така...въздъхнахме си двете, усмихнахме се една на друга и запалихме по една цигара. Жените трябва да сме солидарни една с друга. Някой ден може да сме на мястото на съпругата. Животът извърта винаги така нещата..

Попитах я за каква любов мечтае сега и тя се смя 5 минути без да спре, не смеела да желае вече. После стана сериозна, замисли се, пак погледна през мен, угаси цигарата и запали нова. Накрая решително отсъди: „ Искам мой близнак. Нека той да е спокоен, да уважава личното ми време и заниманията ми. Нека ме обича от цялото си сърце, да ме подкрепя. Да успее да ме приеме каквато съм и да не изисква промени и средни положения,наред с компромиси. Нека любовта ни бъде вълшена и чиста, да сме щастливи и никога не се разделяме! Да умеем да говорим помежду си за всичко без тревоги, да е забавно и да сме доволни!” Мисля, че го заслужава. Толкова е млада, има толкова живот в нея, иска да научи токова уроци, иска да обича и да я обичат...

И го срещна. Съдбата отново я целуна като й го даде.

Това е историята. Вярвайте й се изправяйте след всеки удар! Всеки заслужава да бъде щастлив. Искайте, за да ви се даде. Правете грешки, за да се учите. Но живейте съзнателно, не винаги целта оправдава средствата, не във всеки случай. Намирайте сами поуките, дори след време. Това е.

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2009-02-03
прочитания: 440
точки: 10 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход