StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,131
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,998
   Коментари: 318,626
   Точки: 2,662,506
   Съобщения: 155,838
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,792

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Един пропуснат залез

Вървяха мъж и жена по една пътечка през гората. Хванати за ръце извървяваха пътя към залеза... /каквото и да значи това/. Мъжът от време на време хвърляше уж случайни погледи върху профила на жената, ей така, за миг да се полюбува на красотата и. Жената, от срамежливост ли от що ли, използваше моментите, когато изоставаше малко след него, да го разглежда крадешком и се усмихваше тайничко. Радваше се на щастието да бъде с него, да върви след стъпките му, да свива малката си ръчица в неговата силна длан, да слуша обясненията му за птиците и природата наоколо.
Понеже не беше съобразил, че вече не е пролет, той беше тръгнал с едни открити обувки без чорапи и разни досадни тревички и бодилчета непрекъснато се завираха между пръстите му. Дали заради това той често се спираше и се навеждаше да ги почиства или защото му беше хубаво да я наблюдава как припка около него като пеперуда, обута в малките си кецове. И да не спира да бръщолеви като сладкодумните синигерчета наоколо. Ето я, съзира някакво цвете-скрито в страни от пътечката. Прикляква леко,косата и за миг проблясва осветена от слънчевото зайче, промушило се през клоните,звънливият и глас залива всичко около него.” Я какво интересно цвете, ела да го видиш, не ми се иска да го откъсвам.” Изправя се помахва с ръка и се смее с най-хубавият смях.Той с два скока е до нея, все пак е атлет, нищо, че едно досадно трънче отново прониза големият му пръст.”Я да видя ,Звездичке”Така ,клекнала му заприличва на малко пиленце, пърхащо с криле и непреставащо да чурулика. Навежда се над нея. Погледът му уж е насочен към цветето, а защо все към другото цвете го дърпа. Тя извива глава нагоре, бадемовите и очи му се усмихват нежно „ Ето тук, виждаш ли?” Да, цветето е красиво и интересно-малко, искрящо и нежно,а около него мека зелена тревица. Почти усеща парфюма и- лек и ефирен като нея самата. Иска му се да се понаведе още мъничко, за да се погали в непокорната и къса коса. Тя стои до цветето, усеща погледът му и силно и се приисква да се гушне в неговите прегръдки,най-нежните и най-желаните.
Какво пък, защо да не направят компания на красивото цвете на тази мека полянка, то няма да се сърди.... Отново извръща главата си нагоре, но този път бадемовите очи...говорят друго... След миг тревата на полянката зашепна под телата им.....
....
Той, лежеше по гръб и наблюдаваше звездите, току що раждащи се от тъмнината, Погалваше непокорната и главица, сгушена на рамото му на нейното си местенце, където най-обича... Тя мълчеше, слушаше дишането му и туптенето на сърцето му, а нейното сърчице препускаше задъхано от щастие...
Гледайки звездното небе той прошепна....
”Изпуснахме залеза, Звездичке”

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2011-04-01
прочитания: 301
точки: 20 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 9 (виж препоръчалите)

Вход