StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,534
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 317,161
   Точки: 2,656,812
   Съобщения: 154,340
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,785

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Един ден в училище

 Сутринта преди теста Бианка се беше излегнала на чина, тропаше нервно с пръсти по него и гледаше часовника.
-Стоя тук и чакам грозните мръсни пръсти твои, зъл часовнико, да посочат онзи скапан час, час, в който ще застана пред един лист, един празен лист, празен като мен отвътре, а в мъглата се мяркат само бледи думи смътни. Но ти спря да тиктакаш точно в шест часа, замръзнаха твоите мръсни пръсти. Мъртъв си! Мъртъв си! Кажи ми, че мъртъв си! Обаче на следващия ден, макар и спрял да бъдеш в шест часа ще сочиш точно шест и всеки ден ще възкръсваш в този час, нещастнико безсмъртен.
-Ъъ, на кого говориш?- чу се глас откъм вратата, Бианка се обърна и видя едно високо момиче с дълга кафява коса и кафеви очи, ококорени от изненада.
-На никого, на никого. Как се казваш?
-Стефи, мога ли да седна до теб?
-Разбира се, каква музика слушаш?
-Слушам християнска музика, светските стилове не ми харесват толкова.
-Значи не си атеистка!
-Очевидно, а ти?
-И аз не съм но слушам светска. Какво четеш?
-Само Библията.
-Аха, ами ОК, това е хубаво, мисля-каза Бианка като леко се усмихна.
-Аз много ще се радвам да дойдеш на рождения ми ден.
-Амаа, ние току що се запознахме.
-Колкото повече приятели, толкова по-добре.
-Къде ще е този рожден ден?
-В нашата църква в Люлин.
-За първи път чувам такова нещо - рожден ден в църква.
-Нищо чудно, това е защото ние протестантите вярваме по по-различен начин от вас.
-Добре де, ама как го уреди да бъде там?
-Татко е пастор, а майка ми наскоро напусна работата си, за да се посвети на семейството и църквата.
-Значи не ви липсват пари.
-Да. Понеже обичаме да помагаме на бедните, осиновихме една циганка и от седмица тя ми е сестра, още не мога да свикна, много ми е трудно.
-Сигурно е така, но аз винаги съм си мечтала за сестра, за да не се чувствам самотна. Притесняваш ли се за теста?
-Не.
-А ще ми помагаш ли, защото предполагам, че си доста прилежна, след като си християнка?- попита Бианка, изпълнена с надежда.
-Аз никога ни преписвам, така че не очаквай да ти позволя ти да препишеш.
 Вратата на класната стая отново се отвори и влезе момиче с черна дълга коса, облечено в скъпи маркови дрехи и с няколко пласта грим на лицето.
-Здравейте, аз съм Симона.Днес ли е тестът?
-Да, чела ли си?-попита бианка с преродена надежда за преписване.
- "Опълченците на Шипка" ли? Да, дори мога да ти кажа как свършва "... от курва на курва и от век на век".
-Не беше ли урва?
-Е, то е същото. Ти защо не се гримираш?
-Гримирам се, когато излизам навън, не за училище.
-А гадже имаш ли?
-Не.
-Защо?
-Още не съм си харесала никое момче.
-Значи ще си умреш стара, негримирана мома.
-Не, ще си намеря гадже.
-И тогава ще правите ли секс?
-Да.
-А, имаш ли косми по путката?
-Какви са тези въпроси, които задаваш!- извика Стефи, възмутено.
-По-спокойно де, исках просто да се запознаем. За да се реванширам за "неудобните" въпроси, ви предлагам това пликче на промоция само за десет лева.-каза тя и извади пликче с трева от раницата си.- Знаете ли, че като се погледнах снощи в огледалото, по очите ми нямаше бяло, бяха кървясали като на вампир, но не драйфах.
 Изведнъж се чу шум от стъпки и Симона бързо скри пликчето обратно в раницата си и се обърна напред. Това бяха стъпките на учителя, който се нанесе на катедрата и въздъхна:
-Явно сте само толкова.
-Другите сигурно са избягали.-отговори Симона.
-И с право. Демоничният Хитлер не влиза в разговор, а прикрива липсата на задълбоченост с подробности и професионална терминология. Вас ви учат да наблягате на фактите, а не на критичното мислене. За вас знанието е магистрала от сухи факти, затова има толкова добре образовани престъпници, нищожества и психопати.-каза учителят и започна да раздава листовете.
 Стефи бутна Бианка с лакът и й прошепна "Пето, пето!"- после пита и за шесто и за всички въпроси, докато не свърши с целия тест и не излезе след Симона, а Бианка остана да си проверява и предавайки листа, каза:
-Господине, не мисля, че сте прав, има и свестни хора.
-Да, има, но са малко.
-Не е така, аз например, днес се запознах с една добра християнка.
-Стефи ли?- каза той с тъжна усмивка.
-Аз по принцип съм доста затворена и срамежлива, и мълчалива, и отнесена, и отегчена и така нататък, а Стефи каза, че вярва в Бог и дядо й построил Евангелска църква в Люлин. В нея няма монахини, говори се на разбираем език и я има навсякъде по света, там човек може да намери семейство, а през лятото Стефи е била на християнски лагер. Най-накрая намерих човек, на когото да се доверя и заради това съм готова да се променя и да започна да чета Библията, и да отида на рождения й ден в църквата.
-Горкичката ти - въздъхна учителят като поклати глава.- Баща й е пастор, нали така?
-Да.
-И имат приятели в Америка и са богати?
-Да.
-Е?
-Какво?- каза Бианка учудено.
-Леле, колко си наивна, като малко момиченце си! От Америка плащат на баща й да умножава протестантите в България и той е зомбирал дъщеря си да зарибява деца, които още си нямат представа от тези неща. Ако искаш да налееш още мангизи в тлъстия портфейл на баща й, прав ти път. Отиди на рожден ден в църква, защото няма по-нормално място да се празнува този празник! Ти не знаеш на кого да вярваш, не знаеш какво е добро и зло, а аз съм тръгнал да те уча на тропите, ха, ха, ха. -каза той и излезе. Тя отново беше сама.
-Не искам да ставам стара, негримирана мома, не искам да бъда сама, страх ме е, трябва да стана като другите. -изплака тя.-Но, защо не мога да бъда себе си, защо никога не са харесвани онези скучни, мълчаливи и стеснителни хора, които винаги са готови да помогнат на всеки, а са харесвани тези, които са забавни и интересни, и двулични, неестествени и никога не са готови да помагат, правят всичко със задна цел? Не, аз искам да съм себе си, лесно е да стана като тях. Аз ще бъда скучната, задръстената, негримираната, непушещата, мълчаливата, сериозната, но аз ще бъда и тази, която е винаги готова да протегне ръка и да утеши някого, когато неговите весели приятели са го зарязали да плаче сам.     
 
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-27
прочитания: 169
точки: 7 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход