StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,679
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,191
   Точки: 2,645,466
   Съобщения: 154,512
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Двете бабички. Сетива

Две стари баби отивали за хляб и поклащайки се по пътя, се оплаквали:

– Остаряхме, Гинкее! Остаряхме. Не виждам както преди. Не чувам. И храната сякаш няма вече този вкус и аромат. Остаряхмее...

– Е, чак пък да сме остарели. Добре сме си. Има още годинки да навъртим. Нали се разбираме, като си говорим сега. Само да не вземем да забравяме, че тогава е лошо. Представи си да почнем да не си помним имената...

Поклащали се бавно към фурната за хляб и си говорили все в тоя дух.

 

Две извънземни прозрачни същества, дошли на научна експедиция на Земята, слушали разговора и си водили бележки.

„Земните жители възприемат света през петте си сетива. Вкус. Мирис. Зрение. Слух. Обоняние. Те са слабо развити, а с напредване на годините чувствителността им рязко намалява, дори изчезва. Телата им трудно се движат и ползват уреди, с които подкрепят ходенето си. Наричат ги бастун. Най-големите им страхове не са, че нямат чувствителност на сетивата и не виждат къде са, не чуват и не усещат, а че могат да забравят тази информация. Явно дълготрайната им памет, записана на техния централен диск в телата, е по-издръжлива от чипа с краткотрайната им памет.“

 

Бабичките, без грам да подозират за невидимата си компания (макар че при тяхното зрение животните по-малки от коза също биха могли да минат за невидима компания), продължавали своя разговор:

– Казвам ти, Гинкее! Ако не са тези очила и апаратчето ми за слух, щях да си мисля, че у нас е постоянно чисто. Откакто си ги сложих, хем не мога вече както преди да шетам, хем виждам резултата, хем чувам децата да го споменават. Понякога се чудя, дали не е по-добре да ги махна.

– Ами махни ги, Ценке. Аз не си слагам, защото където и да отида, все ми е чисто и все ми е спокойно. Дядо ти Ценкин, като нещо иска да му върша, вика, вика, вика и като му омръзне, щото нали не чувам, спира и си го свършва. Много ми е по-спокоен животът така.

 

А двете извънземни трескаво записвали: „Това, че сетивата на хората са с много ограничен периметър, има за резултат, че хората си създават уреди, с които да виждат, чуват и усещат повече (включително очила за нощно виждане), което явно ги прави нещастни. Това не е съвсем ясно – защо може да си нещастен от това, че имаш повече информация и можеш да вземеш по-информирано решение?! Да се провери!“.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2014-04-11
прочитания: 194
точки: 9 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 2 (виж препоръчалите)

Вход