uFeel.me
Две истории с различен край
Автор: lubara,  13 юни 2013 г. в 13:14 ч.
прочити: 388
            Тези истории са колкото еднакви, толкова различни. Но какво значи да са различни, когато става дума за едни и същи чувства, но изразени по свой си начин.

            Понякога разстоянията нямат никакво значение. Те двамата се бяха запознали внезапно. Момчето една вечер гледаше телевизия , отклони излизането за по бира навън с приятели и си остана в къщи. Искаше да бъде сам, нещо напоследък му липсваше. И тогава я видя на екрана, не можеше да свали поглед от очите й. Беше поканена в едно от онези предавания, в които водещите искат да внушат, че щастието е в самите нас, но малко закодирано още от началото, дори преди самото ни раждане. Това момиче не беше съвсем момиче, имаше малко дете от предишен брак, но поведението му не предизвикваше състрадание. Защото беше приело съдбата си така, че нещата при нея не биха могли да се случат другояче. И не таеше омраза. Затова гледаше напред. Явно беше привлякло отнякъде интереса на водещата . И момчето разбра веднага, че иска да говори с нея. Само да си поговорят, нищо друго.

           Адресът й беше предоставен на зрителите в края на предаването. И след два часа, след като се прибра в къщи, момичето-жена отвори компютъра. Там много настойчиво я канеше на разговор непознат. След като се увери, че детето е добре, разговорът им започна. След час те бяха вече включили камерите си и говореха, сякаш седяха в кварталното бистро в ранния следобед. А часовникът показваше полунощ.

           И когато в началото на новия ден се разбраха веднага да се видят, смехът превзе и двамата. Защото до сега не знаеха, че живеят в различни градове.

            Но пък можеха да говорят още три часа. А нощта, тя си заминаваше по обичайния маршрут и когато утрото се подаде оттам, откъдето започва всеки път, момчето пътуваше с влака. Защото нямаше кола, но с влак е толкова интересно да се пътува. Особено когато някой те чака.

         

              Същата вечер друго момче и момиче се разделяха. Беше изминала година от тяхното запознанство. И то беше така, както става напоследък, случайно. Има толкова начини да си общуваш в мрежата. А те си общуваха дълго, около половин година преди да се видят. Не че не искаха това да стане, просто не бяха сигурни дали магията няма да се разруши. И сега, след като бяха разбрали какво се е получило, вече се разделяха. Бяха живели заедно половин година, но през цялото това време им липсваше нещо. Това общуване, което може да бъде и от разстояние. Въпреки, че живееха в съседни квартали, това нямаше никакво значение. Разстоянията нищо не значат. От значение са много повече другите неща, които бяха загубили. И сега се разделяха, за да се сближат отново. Защото бяха опознали себе си и бяха разбрали, че при тях сближаването е довело до раздалечаване. Бяха опитали по най-обикновения начин, но не се беше получило.

          Бяха сигурни, че сега ще успеят. Защото и двамата го искаха.

           Две истории за едни и същи чувства, но изразени по различен начин. Важното е да има такива истории, изразните средства не са от голямо значение.

13.03.2009 Любомир Николов 

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me