StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 167,167
   Потребители: 12,430
   Автори: 4,038
   Коментари: 325,141
   Точки: 2,670,184
   Съобщения: 184,212
   Лексикони: 4,509
   Снимки: 10,722

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Драконовата легенда (част 1)

На всеки десет години на остров Кюшу, Сакураджима, жителите на селото били длъжни да принасят в жертва по една млада жена на Дракона. Оставяли я завързана пред пещерата му, иначе той излизал и изпепелявал цялото село. На сутринта хората намирали само дрехата й, опушена и очернена в прахуляка.
За местните хора това била малка жертва, старите родове се редували да дават по една тяхна дъщеря, по-добре една жертва на десет години, мислели всички, отколкото цяло село. Имало условие, девойката трябвало да бъде над двайсет лета, но никога твърде стара. В семействата дори започнали да се правят ритуали за да не зачене съпругата момиче. Както вървяло, в Сакураджима щели да останат само мъжки рожби и скоро родовете да се затрият от самосебе си.

А за Дракона хората не говорели. Имало свитъци, изписани за него, но никой всъщност не го бил виждал. Не и такъв, който да се е върнал от пещерата му за да разказва. Мнозина, наричащи себе си войни, тръгвали нагоре към подножието на старият вулкан, но така и не се връщали, а селяните намирали останките и оръжията им разпръснати по камъните, докато отвеждали поредното момиче на всяка десета година.
Легендите разказвали, че той бил огнен демон, изпълзял от гърлото на вулкана и живеещ в пукнатините на черните скали, където нищо не виреело и никакво животно не пристъпвало. От гърлото му излизал огън а очите му били червени като кръв. Безсмъртно столетно създание, което сеело смърт над Кюшу, може би още откак вулканът бил там.
Когато изригнел, Сакураджима сякаш разцепвал самите небеса. Тътен разтрисал земите на острова и планината се разтваряла, бълвайки огън и оцветявайки небето в червено. потоци от лава потичали и поглъщали зам инути къщи, хора, добитък, оставяйки вкаменени скелети, поразена реколта и пелена от пепел като неопровержимо доказателство, че нищо и никой, дръзнал да се приближи, нямало да оцелее.
някои казвали, че на фона на почернялото от сажди небе можели да видят червеният силует на Дракона, покатерил се по планината като котка на дърво, нагазил в самият огън, подхранващ се от него и плюещ мълнии по покривите на къщите.




ДЕВЕТАТА ГОДИНА

Деветата година била най-страшна, както я знаели хората. Последната година за едно от младите момичета на Кюшу. Майките не правели и планове за съдбите на дъщерите си, знаейки, че техните деца можели да бъдат следващите. Криели годините им, дори ги обличали като мъже, за да избегнат участта да бъдат изядени живи от огненият демон. Разбира се, на по-малките и бедни семейства дъщерите били отнемани насила, за да могат заможните момичета да живеят. Те имали пари и ги очаквал богат живот всред прислуги и угаждане. Какво, като някоя бедна селянка бъде хвърлена на Дракона?

Селяните обаче се разбунтували и скоро В Кюшу настанала свада. Деветата година изтичала, а с нея и времето на една от младите жени в селото. На хората им омръзнало да дават жертви, докато господарите живеели на техен гръб и отглеждали децата си от тяхната кръв.
- Пуснете ме, казвам ви, пуснете ме!
От алеята към двореца на Ямамото прииждало шествие. Мъжете от селото нахлули и заловили най- голямата дъщеря на един от лидерите в селото, Ерико.
Ерико била красавица, с бяла като мляко кожа, дълги като водопади черни коси и тънка извита снага. Мнозина смятали, че тя би била идеалната гейша, ако не бе толкова горда и самовлюбена. Баща й все още не можел да й намери мъж - хем богат и с добри обноски, за да не затрие красотата на дъщеря си напразно, хем такъв, който самата Ерико да харесва.
Сега обаче женитбата бе последният им проблем. Жените Ямамото крещяха след погребалното шествие, водейки най-голямата от трите сестри към смъртта й, която продължаваше да се дърпа и да крещи, облечена в светло бяло кимоно с ръчно избродирани златни ръкави. Докато се бореше дрехата й грозно се бе свлялка от раменете й, оголвайки неприлично много плът. Младата жена плачеше и се молеше, но групата продължаваше по калдаръма и улицата, извеждаща към площада и нагоре към планината Сакураджима.
Ненадейно на пътя им се изпречи друга група, доверените мъже на Арихиро Ямамато, които нямаше да позволят простите селяци да отведат най- красивата му дъщеря и да хвърлят месата й на Дракона.
- Пази се от пътя ни, човече! - простоват едър селянин, сграбчил тънката предмишница на Ерико извика към един от новодошлите.
Групата на Ямамато бе далеч по- добре изглеждаща. Мъжете не превъзхождаха по бройка отчаяните и озверяли селяни, но бяха облечени добре, виждаше се, че бяха хранени добре, а по препаските им висяха и оръжия, бойни саби, които разсичаха човешки торс с един удар.
- Пусни дъщерята на господаря - с леден тон рече мъжът най-отпред, с черна коса и очи, като на гарван. - Не решавате вие коя да бъде принесена тази година.
- Все вие решавате! - излезе напред нисичка жена от тълпата и ги посочи. - Благородниците никога не дават жертви, живеят без да им пука, все наши момичета измират!
Тълпата ревна в нейна подкрепа и мъжете отново задърпаха Ерико нагоре, но срещнаха отпор от войните на баща й.
Някой извади закривен нож за косене, мъжете на Ямамато веднага измъкнаха катани и съвсем скоро щеше да бъде пролята кръв, преди някой да разбута едрите селяни и да излезе напред.
- Аз ще отида.
Беше дребно на глед момиче, облечено в просто бяло кимоно. Такива носеха работничките и низшата класа, със сигурност не и жени като Ерико, отраснала в дворец и обгрижвана с най-скъпи и качествени тъкани.
- Акане, ума ли си изгуби? - викна ниската жена. Караницата позаглъхна.
- Аз ще отида вместо нея - повтори облечената в бяло, традиционният цвят за траур в Япония. - Аз нямам семейство, родителите ми починаха, не съм сгодена, мъж нямам. Пуснете Ерико сама*, тя има семейство, чака я сватба.
- Тя заслужава да умре колкото всяка друга в това село! - изръмжа мъжът, който държеше младата жена отдясно, груб, възрастен, с оредяла брада и прокъсана кафява наметка.
- Не ти решаваш кой да умре! - викна някой.
В ръцете на тези първобитни и изгубили ума си мъже, Ерико изглеждаше съсипана. Красивите й полегати очи бяха широко отворени от искрен ужас, косата разпиляна около лицето й, което бе цялото лъснало от сълзи. Ръцете й вече бяха посинени от грубото влачене, беше изгубила и двете си окобо* и белите й чорапи бяха почернели, дори на стъпалата й личаха следи от кръв.
- Достатъчно!
Тълпата се разцепи отново, за да пропусне този път Арихиро Ямамато, един от мъжете с най-голямо влияние на острова.
Беше средно висок и с типичната черна коса и брада, носеше червено кимоно и пристъпи насред селяните както вълк би влязъл насред кошара с агнета.
- Пуснете Ерико, или кълна се, Дракона ще пирува с кръвта на всички ви нощес!
В ръката му проблясна бойно острие и селяните уплашени се отдръпнаха.
- Вашият род не е дал ни една жертва на Огненият! - на инат викна онзи, който все още стискаше дъщеря му за лявата ръка. - Ако не е тая тук, след десет години ще вземем по- малката!
Майката на Ерико и двете й сестри, които тичаха след шествието за да изкопчат Ерико от ръцете на мъжете, сега писнаха и се покриха зад малката армия на бащата.
- Тази жена каза, че ще се жертва доброволно - с твърд като камък глас заяви Ямамато. - Две момичета ли ще му дадем сега? - кимна към вулканът, над чието гърло тревожно беезапочнал да се носи облак прах.
- Ще отида - повтори Акане.
- Тогава е решено!
Селяните захвърлиха хълцащата, разголена и обезчестена Ерико, и вместо това впиха ръцете си в другото момиче като щипци, и я помъкнаха.
- Нямате право, тя го прави под натиск!
- Акане никога не е навредила на никого, пуснете я! - крещеше ниската жена след тях.
- Няма все вие да съдите в това село, искаме справедливост...
- Водете я - само посочи Ямамато с ледено изражение, по което можеше да се прочете, че и пукната пара не би дал за живота на селянката, която току що го замени за този на дъщеря му.
Пътят се отвори и шествието пое нагоре по хълма и към пещерата.


Вдъхновено от愚かしい竜の夢 (Глупавата мечта на дракона) на японската банда D. Песента съдържа български текст и препратки от нашите традиции от Розовата долина.
*СамА е едно от най-висшите уважителни обръщения в Япония. Така се наричат хора с по-високо потекло, по-големи на възраст или положение в обществото.
**Окобо са традиционни японски дървени обувки, приличащи на дървени сандали.
*** Сакураджима е един от най-старите и действащи вулкани в Япония на остров Кюшу.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2020-07-31
прочитания: 22
точки: 3 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход