uFeel.me
Диалог със себе си
Автор: mono1,  20 октомври 2009 г. в 22:51 ч.
прочити: 249
Диалог СЪС СЕБЕ СИ

Лутам се, душата ми се губи, търся я, неистово я моля – Не ме оставяй, чуваш ли открий ме пак. Във листа бял се взирам сякаш в транс, и себе си там не намирам. Буквите се нижат като керван бавно преминаващи камили, поклащащи се леко в своя танц.
Ей малко глупаво момиче спри! Спри, огледай се, отвори очи. Нали това искаше. Какво какво ти става, нали за това мечтаеше, защо коленичи, защо остави тъгата да победи. Къде е онзи пламък във очите ти, къде е тази искра живот с която заразяваше околните, къде е ведрата ти усмивка. Къде загуби това сияещо лице, къде остави широко отворените си ръце, с които искаше да прегърнеш целият свят. Защо очите ти са тъжни, какво се опитва да ни подскаже тази избеляла усмивка...?
Живота е един глупаче, живей го с цялото си сърце, раздай му се. Та той те иска, не го избягвай, тичай към мечтите си, докосни недокосвани небеса, ХАЙДЕ!
И аз го искам, искам да го живея, искам да се порадвам на днешното слънце, искам да впия устни в любими устни. Искам сърцето ми да бие лудо, щом видя обичащи се хора, искам топла галеща ръка да ме притиска нежно за да го успокой. Много ли искам...?
Къде сгреших..? Какво обърках... защо не може да ме разбере. Кажи ми моля те сърце... кажи ми!
Ще свършат ли сълзите ми някой ден...? ами ако ги изплача прекалено бързо... дали ще имам някой ден една сълзица, когато гушна за първи път детето си... Страх ме е.
НЕ се страхувай сълзите идват от сърцето ти, когато се радва и страда, те не са поточе което може да пресъхне, докато то бие в гърдите ти, те ще пълнят очите ти.
А то сърцето, защо боли... защо не чувам бързащият ритъм...?
Защото обича, защото е живо. Послушай го, то никога не би те предало...
Кажи ми душа, ти всичко ли знаеш...? всичко ли виждаш... мога ли да ти вярвам.
Не за жалост малкото ми, не знам всичко и не мога да видя всичко, но знам достатъчно за теб, познавам те от първата ти глътка въздух, чух когато проплака, радвах се с теб когато беше щастлива, плаках с теб когато плачеше. Никой не те познава по-добре от мен. За това мога да отговоря на въпросите ти, за това мога да те разбера. ВЯРВАЙ МИ!
Как да ти вярвам когато съм усещала острието на предателството толкова пъти...?
И когато те предавах пронизваща болка те сковаваше нали? Затваряше се в себе си с страдаше.
Да да да... точно за това не мога да повярвам, ето наистина ме разбираш.
Аз не мога да те предам защото съм част от теб, аз съм вътре в теб, аз съм мечтите ти, аз съм сълзите ти... кажи ми могат ли сълзите да предават..?
Не не могат, те винаги са истински.
Ето сама се убеждаваш. Сега ще ме послушаш ли, ще ми повярваш ли?
Вярвам ти, слушам те, искам те, не си отивай!
Аз няма никога да те оставя, ще бъда с теб до сетният ти час, а след това ще се рея из всемира и ще разказвам историята ти, ще разказвам за момичето което говори с душата си. Хайде мила остави листа, изтрий сълзите, усмихни се и спокойно се остави на съня, в неговият свят те чака ново приключение... хайде идваш ли..?
Идвам... идвам...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me