uFeel.me
Делото
Автор: RaiaVid,  30 март 2013 г. в 10:25 ч.
прочити: 489
          Първото, което беше помирително, се проведе преди шест месеца. Тогава представи в съда всички доказателства и ДНК експертизи. Сега предстоеше окончателното дело.
          Камен се замисли. Какво се случи, че се стигна дотук? Обичаше много съпругата си Мила. Според всички бяха идеалното семейство. Имаха три красиви деца – две момчета и едно момиче, а разликата между тях беше от хубава по-хубава – през три години. Сега голямото беше на десет. Как ли щяха да приемат всичко това? А бяха задружни и щастливи! Не се караха. Разбираха се с Мила и заедно ходеха на почивки, екскурзии и излети. Споделяха всичко и си помагаха. Тогава?...
          Той беше химик и когато заводът фалира преди три години, си намери работа като учител в местното училище. Тя пък беше правен консултант на фирма за компютърни технологии и често ходеше в служебни командировки за ден-два в клоновете им в провинцията. Прескачаше и до чужбина за проучване и подписване на нови сделки. Тогава той гледаше децата и се справяше добре...
           Нямаха проблеми и със съседите. Жоро му беше приятел от детството. Запознаха се заедно с Петя и тя избра синеокото момче вместо него - русокосия с тъмните очи. Не съжаляваше когато се ожениха, дори се радваше за приятеля си. След една година се влюби в Мила и се ожени за нея. Двете жени също се сприятелиха и често си гостуваха. Дори заедно посрещаха всички празници и рожденни дни. Не беше банално ежедневие, защото все измисляха нещо интересно и не съжаляваха за нищо. Лошото беше, че вече 13 години Жоро и Петя нямаха деца. Правеха всякакви опити и изследвания. Причината се оказа в Жоро. Двамата мъже дълго го обмисляха. Той сподели с Мила молбата на приятеля си, а тя се намръщи и не му проговори една седмица. Обеща й всичко да е в името на приятелството и за доброто на семейството, без да влага някакви чувства. Искаше само да помогне. Петя беше подготвена, но Мила се дърпаше и чак сега разбра защо. После кой знае защо се съгласи и той преспа няколко пъти със съседката си, но тя пак не успя да зачене. Решиха, че е от стрес и помоли за разрешение от Мила за още няколко опита. Виждаше сенките под очите на съпругата си, но не влагаше нищо в срещите си с Петя и постоянно Мила му беше пред очите. Жоро пък чакаше с нетърпение признаци за бременност у жена си. Нервите на всички започнаха да се опъват. Един ден съсъдът му не издържа:
          - Камене, не ме разбирай грешно, но защо не си направиш и ти изследвания?
          Скараха се.
          - Как си позволяваш? Та аз имам три деца!
          Не си говореха от дълго време. След няколко месеца Жоро и Петя си осиновиха едно мъничко красиво момиченце...
          Камен въздъхна. Всичко се срути после. Кой дявол го накара да си направи ония проклети изследвания? Когато взе резултата и го погледна, сякаш нещо го преряза през гърдите. Не можеше да бъде! Това беше невероятно! Не каза нищо на Мила, но тайно направи ДНК експертиза на всяко от децата си и сякаш го цапардосаха с мокър парцал през лицето. Нито синовете, нито дъщеря му бяха негови. Лошото беше, че бяха от трима различни бащи. Боже! Толкова години Мила го е гледала в очите и го е лъгала... Дали знаеше поне кои са бащите?... Тогава проговори на Жоро и му се извини. Не каза нищо на Мила. Просто подаде един ден молба за развод и сега чакаше...
          - Бракоразводно дело номер....
          Съобщаваха тяхното дело. Влезе в залата и погледна към Мила. Тя беше се стопила и не приличаше на себе си. Бледа, с подпухнали очи, изглеждаше някак си състарена с повече от десет години. Нещо трепна в сърцето му. Толкова много я обичаше! Беше привързан и към трите деца, които така хубаво го наричаха „тате”. Не се двуоми. Отправи поглед към съдията и каза:
          - Господин съдия, оттеглям молбата си за развод. Не мога да живея без тази жена и без децата.
          След това се обърна към нея:
          - Мила, прости ми! Децата ни са прекрасни!
          - Камене, Камене! – успя само да каже тя, въздъхна и след кратко мълчание продължи – Аз разбрах още след първата година от сватбата ни, но не исках да те тревожа излишно. Никога не съм била с друг мъж, освен с теб... Много исках да си имаме деца. Проучих нещата и нали ходех често в командировки, стана лесно. Подложих се на изкуствено оплождане. Не зная кои са бащите и не искам да зная. Те са само едни донори, нищо повече... Децата ни наистина са прекрасни и много те обичат, както и аз... Трябваше да ги кажа по-рано, но се страхувах как ще реагираш. Не исках да се случва и това с Жоро и Петя, но желанието ти да помогнеш беше много силно и въпреки, че ме болеше много, се примирих... А и все някога трябваше да разбереш. Прости ми и ти, моля те!
          После го прегърна и се разплака, а съдията се усмихна. Въобще не очакваше такъв обрат на нещата...

Рая Вид, 22.08.2012

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me