StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,074
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,866
   Точки: 2,648,597
   Съобщения: 156,101
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Датата на смъртта

Флавия Фиоре

Датата на смъртта

 

1.

Традиционният събор на летовище Свети Константин се провеждаше винаги в последната събота на месец юли. И тази година се бяха събрали фолклорни състави от цялата страна. На огромната дървена сцена се редуваха песни и танци, изпълнени от хóра с прекрасни шарени носии, а четиричленно жури поставяше оценки.

Наоколо беше празнично. Виеха се хорá извън състезателната програма, навред се мяркаха усмихнати лица. Редуваха се сергии със шарени сувенири, светещи детски играчки, понички, сладолед и захарен памук. В единия край пък бяха разположени детски атракциони - батут, надуваем замък, стена за катерене и блъскащи се колички.

Денят беше прекрасен и на поляната беше пълно с хора. Лидия, Мила, Ева и Биляна се разхождаха безцелно и разглеждаха сергиите. Четирите приятелки бяха на по осемнадесет години и за първи път летуваха сами във вилата на Ева. Усетиха аромата на варена царевица и се спряха да си купят. Наредиха се на опашката и търпеливо зачакаха реда си. В съседство беше разположена палатка, в която една стара жена гледаше на карти.

-          Я вижте! - извика Лидия и посочи плаката до палатката, на който пишеше: "Разбери датата на смъртта си". - Искате ли да опитаме?

-          А, глупости - каза Биляна, - не вярвам на такива неща!

-          Хайде, ще е забавно! - съгласи се Мила, а Ева направо застана пред палатката.

-          Млади сте още, момичета, защо сте дошли при мен? - попита ги врачката, когато влязоха. - Оставете смъртта да се занимава със старите!

-          Искаме да знаем! - каза Ева.

-          Да! - креснаха в един глас Мила и Лидия. Биляна отказа.

-          Изтеглете по три карти!  - жената затвори очи и сякаш изпадна в транс. После се обърна към Лидия - Ти ще живееш още 62 години и ще умреш на шести март.

После взе картите на Ева.

-          И теб те чака дълъг живот, още 58 години, ще умреш на дванадесети септември.

Обърна се към Мила и рязко каза:

-          На теб няма да ти гледам!

-          Но защо? - извика Мила.

-          Изморена съм, няма да ти гледам! - отвърна гадателката.

-          Моля Ви, кажете, нещо лошо ли видяхте? Трябва да знам.

-          Няма да ти гледам.

-          Искам да знам, дори и да е ужасно - настоя Мила.

-          Е, добре, твоя работа, ти ще умреш на двадесет и девети юли - троснато каза жената.

-          Ха! През коя година? - попита закачливо Мила.

-          Тази..

Изведнъж всички млъкнаха. Не знаеха как да реагират. След малко се обади Ева:

-          Но....Но.....Но това е утре!

 

2.

Трите приятелки бяха на широката тераса на вила "Секвоя", която дядото на Ева беше построил. Хапваха горски малини и играеха на "Три, пет, осем".

Ева промърмори:

-          Започвам да се притеснявам за Мила. По това време винаги вече е приключила с плуването в язовира, а още я няма. Кое време стана?

-          Стига глупости! - каза Биляна. - Повярвала си на онази измамница и си внушаваш какво ли не.

-          Ако трябва да съм искрена, аз също започвам да се притеснявам. Дали да не отидем да я потърсим? - добави Лидия.

-          Да отидем, но нали пихме бира на обяд.

-          Аз не съм! Ще взема колата и ще я потърся. Братовчед ми е в едно бунгало до язовира, ще го помоля за помощ - каза Лидия.

-          Сигурна ли си? Ще дойдем с теб!

-          Елате, ако искате. Бате Митко ще свърши по-добра работа от вас.

-          Е, щом няма да си сама, по-добре тръгвай! И без това Биляна не се чувства добре.

 

 

3.

Лидия тичаше, ушите й шумяха, а сърцето й биеше лудо. Останала почти без дъх, след малко се озова пред  бунгалото на братовчед си Димитър, което беше до язовира.

-          Бате Митко! Бате Митко! Тук ли си? - провикна се момичето.

-          Тук съм. Какво има, Лиде? Какво ти е, изглеждаш притеснена?

-          Ще ми помогнеш ли да потърсим Мила? Сутринта дойде да плува до язовира и още не се е прибрала.

-          Разбира се, сега идвам. Ти не се притеснявай! - опита се да я успокои Митко.

-          Притеснявам се, защото вчера една врачка й предрече деня на смъртта. Днес!

Митко беше строен, тъмнокос младеж, малко по-голям от Лидия. Майките им бяха сестри и израснаха заедно.

Двамата тръгнаха по брега към големите скали. Никъде нямаше и следа от момичето. Не се виждаха и други хора, които да попитат.

-          Къде плува обикновено? - попита момчето.

-          На различни места....

-          Хайде да погледнем зад скалите! - предложи Митко.

Вървяха известно време, приближиха и заобиколиха голямата скала, която присъстваше на всяка пощенска картичка от язовира.

И тогава я видяха....

Лежеше по корем във водата, без да помръдне. Викът на Лидия разцепи тишината.

 

4.

Дамян Френцов обичаше риболова. Рядко намираше време за тази своя страст, а и не ядеше риба, но изпитваше огромно удоволствие от хвърлянето на въдиците и спането в палатка под открито небе. Беше успял да си освободи тази събота и неделя и се беше разположил на брега на язовир Новокамен. Дотук уловът не спореше, но това не помрачаваше настроението му. Френцов се беше опънал на един сгъваем стол и похапваше от бухтичките на леля му Ваня. Тя винаги се грижеше за стомаха на своя племенник и не го оставаше да отиде никъде без поне две-три неща за хапване. Изведнъж чу телефона да звъни. Не вдигна веднага, сякаш се надяваше той да спре, но звъненето беше упорито. Погледна дисплея и натисна зелената слушалка.

-          Здравей, Дамяне! Ти не беше ли някъде около язовир Новокамен? - от отсрещната страна се чу гласът на комисар Тодоров.

-          Да, тук съм, а телефонът прогонва рибата!

-          Зарежи рибата! Днес едно момиче се е удавило в същия язовир.

-          Това е ужасно! Нищо не съм чул, сигурно е било в другия край на язовира. Но ако вече се е удавило, малко късно ми се обаждаш.

-          Обаждам ти се, защото доктор Венциславов е открил в кръвта на момичето огромно количество кантрубин. Както знаеш, ако се инжектира, това вещество причинява временна парализа на крайниците.

-          Някой й е помогнал да се удави! - възкликна Френцов.

-          Точно така. Утре ще пристигна, но си мислех, че ти така и така си там, можеш да помогнеш, да не губим време.

-          Рибите пак извадиха късмет! - недоволно констатира инспекторът.

 

5.

Дамян Френцов стоеше пред вила "Секвоя". Тук бяха отседнали четирите момичета, едното от които сега беше мъртво. Инспекторът забеляза останалите три приятелки на терасата. Бяха седнали на плетени столове и ридаеха безутешно.

-          Добър ден, момичета! Приемете моите искрени съболезнования за смъртта на приятелката ви.

-          Кой сте Вие? - попита го остро Ева, като бършеше сълзите си с прогизнала кърпичка.

-          Аз съм инспектор Френцов.

-          Инспектор ли? Само Вие липсвате! - обади се Биляна.

-          Имаме сериозни подозрения, че приятелката ви е била убита.

-          Глупости! Не може да бъде! Объркали сте се! - викаха една през друга момичетата.

-          Опасявам се, че някой й е инжектирал парализираща субстанция, за да се удави. В кръвта й е намерено сериозно количество.

Момичетата продължаваха да хлипат, но сега освен тъга, в очите им се четеше и объркване.

-          Дошъл съм да поговорим, ако може да помогнете на разследването.

-          Разбира се - вече по-любезно каза Ева. Всяко момиче се представи на инспектора.

-          Ако можете да си спомните кога Мила тръгна към язовира, спомена ли, че ще се срещне с някого? Знаете ли да е имала неприятели? Въобще всяка информация, която можете да се сетите, ще ни бъде от полза.

-          Тръгна сутринта към девет часа. Обичаше да ходи до язовира и да плува. Но винаги се прибираше до обяд или малко по-късно. Днес обаче в четири часа още я нямаше и се притеснихме - каза Лидия.

-          Обикновено сама ли ходеше до язовира? - попита инспекторът.

-          Всъщност - не - отвърна Биляна. Винаги ходехме двете - аз и Мила. Ева и Лидия не могат да плуват. Снощи обаче някой беше оставил бележка под възглавницата ми. Пишеше: "Ела  утре в десет часа на скалата при трите бора."

-          Интересно! От кого беше бележката? - попита Френцов.

-          Не беше подписана, а и почеркът ми беше непознат. Вилата винаги стои отключена, когато ни няма и всеки може да влезе. Първоначално реших да не ходя, смачках бележката и я изгорих, но после любопитството ми надделя. Реших да не ходя до язовира, за да мога да отида при трите бора. На Мила казах, че не се чувствам добре, за да не ми се ядоса.

-          Как можа? - извика Ева. - Точно днес да я оставиш сама!

-          Знаеш, че не вярвам в тези неща! - оправда се Биляна.

-          В кои неща? Какво имате предвид? - поинтересува се инспекторът.

-          Вчера на събора ни гледа една възрастна жена. Предрече датата на смъртта на всяка една от нас. Датата на Мила беше днес! - отвърна Лидия.

Инспекторът повдигна вежди.

-          Много интересно! Ще трябва да поговоря с въпросната гадателка. Надявам се, че на останалите от вас датите не приближават?

-          О, не, ние имаме още много живот пред себе си - отвърна Ева.

-          И какво се случи при трите бора? - обърна се Френцов към Биляна.

-          Абсолютно нищо! Нямаше никого. Почаках известно време, около петнадесет минути, никой не се появи и си тръгнах разочарована. След това си стоях във вилата, докато Лидия и Ева се върнаха.

-          Казахте, че сте изгорили бележката?

-          Да, не очаквах да се разследва убийство! А и в самата бележка в послепис пишеше да я изгоря и аз го сторих.

-          А вие как прекарахте времето си през деня? - обърна се Френцов към другите две момичета.

-          Аз и Лидия ходихме сутринта за малини, а тя бра и други плодове - каза Ева. - Върнахме се на обяд. Биляна си беше тук, вече не й беше лошо. Обядвахме, после си почивахме, всяка във своята стая. Аз четох книга. По едно време, малко след три часа, се събрахме да играем на карти и малко по-късно споделихме страховете си от липсата на Мила. Решихме да я потърсим и с това се зае Лидия, защото само тя не беше пила бира.

-          От тук историята я знам, вече си я разказала на полицая, пристигнал пръв при язовира. Има ли нещо, което искаш да добавиш? - попита инспекторът Лидия.

-          Не, нищо, разказах вече всичко.

-          Как реагира Мила на предсказанието на врачката? - попита Френцов.

-          Първоначално се изплаши, но после разказваше с насмешка за това. Вчера вечерта се бяхме събрали с момчетата от съседната вила край огъня и много се шегувахме с това - отвърна Биляна.

-          Значи и те са знаели за това пророчество? - попита замислено инспекторът.

-          Да - потвърдиха момичетата.

-          Колко добре се познавате с тях? - поинтересува се Френцов.

-          Аз ги познавам от дете - отвърна Ева. - Тримата са братовчеди и идват тук всяко лято. Останалите момичета се запознаха с тях преди около две седмици, когато дойдохме във вилата.

-          Какви са впечатленията ви от тях?

-          Добри момчета, но напоследък имаше малко напрежение между тях.

-          Така ли? - вметна инспекторът.

-          Мисля, че двама от тях харесваха Мила и това се отрази на отношенията им.

-          Бих желал да поговоря и с тях. А за всеки случай няколко дни вас ще ви пази един полицай, за да избегнем друга трагедия.

 

6.

Лазар, Стоян и Стефан приеха с неохота инспектора. Момчетата бяха силно покрусени от смъртта на девойката.

Лазар и Стоян бяха братя, а Стефан им беше братовчед. Лазар беше на двадесет и една години, Стоян - на деветнадесет, а Стефан - на двадесет. И тримата си приличаха - приблизително еднакви на ръст, добре сложени, с кестенява коса. Това беше разбираемо, поради факта, че майките им бяха близначки.

-          Наистина не вярвахме на тази история с предсказанието, не я приехме на сериозно - каза Лазар.

-          Ако предпочитате, ще разговарям поотделно с всеки от вас, интересуват ме и по-деликатни въпроси - започна разговора инспекторът.

-          Както желаете!- каза Лазар и заедно със Стоян напуснаха стаята.

-          Какви бяха отношенията Ви със загиналото момиче? - обърна се Френцов към Стефан.

-          Никакви. Запознахме се тук, имаше известна симпатия между нас.

-          Братовчед Ви също е изпитвал симпатия към Мила? - поинтересува се инспекторът.

-          Да, той май сериозно беше хлътнал. Но ме приемаше за съперник и непрекъснато се заяждаше с мен.

-          А тя какво отношение имаше? - попита Френцов.

-          Не знам точно, може би чисто приятелско.

-          Бихте ли описали как прекарахте деня днес?

Стефан леко се стресна.

-          Стоях си във вилата през повечето време, за малко ходих до дерето за дърва. После ги нацепих и прибрах в мазето. Стоян и Лазар ходиха за гъби, но не ме взеха с тях.

-          Случайно да сте писали бележка на Биляна?

-          На Биляна ли? Че защо?

-          Благодаря, сега бихте ли повикали Лазар?

След малко влезе най-голямото момче и в очите му Френцов видя истинска болка.

-          Разбирам, че моментът е труден за Вас, но е важно да се знае какви бяха отношенията ви с Мила - неловко каза инспекторът.

-          Много я харесвах, но тя не ми обръщаше особено внимание. Повече общуваше със Стефан, като че ли тя харесваше него.

-          Доколкото знам, днес сте били за гъби с брат Ви. През цялото време ли бяхте заедно и кога се прибрахте?

-          Тръгнахме рано, може би е било към осем часа. Не сме се разделяли, прибрахме се към четири. От момичетата разбрахме, че Лидия е тръгнала да търси Мила, а малко по-късно дойде и другата новина.

-          А какво мислите за Биляна?

-          Малко е дръпната... - каза Лазар и смръщи вежди.

-          Да сте й писали бележка снощи? - попита инспекторът.

-          Не! - категоричен беше Лазар.

-          Благодаря! Ако може сега и Стоян да дойде - помоли Френцов.

-          Сега ще го извикам.

-          Разбрах, че отношенията между брат Ви и братовчед Ви са се влошили напоследък - каза инспекторът, когато момчето се появи.

-          Ха-ха! Ами да. Наистина и двамата харесваха Мила. По-скоро Лазар я харесваше, а Стефан й обръщаше внимание, за да го дразни.

-          Интересно! А тя на кого обръщаше внимание?

-          Кокетничеше и с двамата, но по-скоро не харесваше никого от тях.

-          А вие какво мислите за нея?

-          Ами, приятно момиче, но не е мой тип.

-          А Биляна? - вметна Френцов.

-          Тя е много умна и красива - изчерви се Стоян и инспекторът усети по-различно отношение.

-          Не сте й определяли среща чрез бележка?

-          Среща ли? Не бих се осмелил.

    Инспекторът си тръгна и мина през едно просторно помещение, което явно служеше за всекидневна. По стените имаше доста стари снимки, вероятно възрастни роднини на момчетата. В левия край на стаята бе разположен библиотечен шкаф. Книгите в един дом винаги интригуваха инспектора, от заглавията той си вадеше важни изводи за обитателите му. Имаше предимно класики - "Джейн Еър", "Клетниците", "Граф Монте Кристо"....Погледът му изведнъж се спря на книга на издателство "Медицина и физкултура". Взе я да я разгледа и заглавието й го порази - "Паралитици". Прегледа съдържанието, имаше изброени вещества с паралитично действие по азбучен ред с кратко описание, къде се съдържа и последици от употребата им. Отвори на "кантрубин" и още повече се озадачи. Някой беше прегънал крайчето на страницата....

 

7.

Сутринта на другия ден Френцов реши да поговори с Димитър, той и Лидия бяха открили Мила. Паркира на единственото място, където можеше да се остави автомобил и тръгна надясно към язовира. Бяха му обяснили къде се намира бунгалото, в което момчето беше отседнало и се запъти натам. Пътеката криволичеше между вековни борове, после се показа широка зелена поляна. Напред постепенно тревата намаляваше. Бунгалото беше на самия бряг на язовира. Като приближи, инспекторът забеляза във водата един стар рибар в лодка. Беше го виждал и преди и го поздрави учтиво.

-       Добър ден!

-       Добър да е! - отвърна старецът. - Митко ли търсите?

-       Да, трябва да поговоря с него. Аз съм инспектор Френцов. Сигурно знаете, че вчера тук се удави едно момиче.

-       Знам, как да не знам, голяма трагедия! Разбрах, че Митко я е намерил - каза рибарят, докато наместваше шапката си - Аз вчера не съм ходил към скалите, иначе сигурно щях аз да я открия.

-       Да, така е - потвърди инспекторът.

-       Хубаво момче е той, не е като днешните млади. Повечето са без капка възпитание.

Френцов имаше малко по-различно виждане за съвременните младежи, но реши да остави стареца да говори.

-       Пълно е с наркомани - продължи той, - и вчера тук се мотаеше един, даже си държеше спринцовката. Като ме видя, се опита да я скрие, но ......

При споменаването на спринцовката, интересът на инспектора се засили.

-       Вчера ли? По кое време горе-долу?

-       Ами, не знам, не нося часовник, следобед беше. Дори не чакат да се стъмни вече...

-       Можете ли да опишете младежа? - поинтересува се Френцов.

-       Ами най-обикновен, с кестенява коса, нормално телосложение, нищо запомнящо се. Наказвате ли ги или само ги порицавате?

Инспекторът реши да не отговори и пожела приятен ден на стареца.

Завари Митко в бунгалото, но той нямаше кой знае какво да добави.

-          Стоях си тук и слушах радио, когато братовчедка ми се появи от там - момчето посочи вдясно от бунгалото, - тичаше и изглеждаше много притеснена. Разказа ми какво я мъчи и заедно тръгнахме да търсим Мила. Е, открихме я.....

-          Случайно да сте забелязали други хора наоколо преди това? - попита Френцов.

-          Не, никого не съм видял.

 

8.

Френцов се отправи към палатката на гадателката. Тъкмо се появи иззад завоя и забеляза отвътре да излиза един младеж. Не успя да го види добре, той бързо се скри в тълпата. Дали не приличаше на някой от тримата братовчеди? Реши, че по-късно ще провери това и дръпна завесата на палатката. Жената вътре беше седнала на пода и сякаш медитираше.

-  Какво искате? - попита тя.

-  Нали сте ясновидка, сетете се сама - пошегува се Френцов.

-  Аз виждам проблемите Ви, но не мога да знам за кой от тях искате да поговорим. Ако не вярвате в способностите ми, по-добре не идвайте!

-  Добре, добре! Знаете за племенницата ми, тя е много болна. Можете ли да ми кажете дали ще се излекува?

-  Седнете! Изтеглете една карта! Я, да видим! Да, ще се оправи, но ще мине доста време. Само имайте търпение.

-  Онзи ден на събора, май са идвали при Вас и едни нейни приятелки..

-  Много хора идваха при мен на събора, не ги помня всички - отвърна врачката.

-  Четири приятелки, искали са да разберат кога ще умрат.

-  Всички искат това да разберат. Чудя се как още Вие не сте ме попитали.

-  На едната сте предрекли, че ще умре на следващия ден.

Жената като че се замисли, но после рязко отвърна:

-  Не ги помня, съжалявам.

-  Моля Ви пак да помислите, защото момичето наистина е умряло на следващия ден - настоя Френцов.

Ясновидката леко пребледня, но запази самообладание. С  променен глас каза:

-          Аз само предупреждавам!

-  Вижте, аз разследвам случая. Не Ви обвинявам, но можете да помогнете.

-  Не мога! - и още веднъж повтори: - Съжалявам!

Инспекторът си взе довиждане и излезе навън. Не знаеше какво да мисли, но беше сигурен, че той няма племенница.

 

9.

Френцов размишляваше върху срещата си с гадателката, когато му се обади Тодоров.

-  Пристигна ли Вече? - попита Френцов.

-  Пътувам към теб. Но ми се обадиха, че е намерено второ тяло. Жена, още не знаем коя е. Прилича на нещастен случай, паднала в някакво дере. Но предвид вчерашния инцидент, ми изглежда подозрително.

-  Току-що бях при една ясновидка!

-  По врачки ли тръгна, приятелю? - засмя се комисарят.

-  Не, историята е друга. Момичето, което се е удавило, предишния ден е било при нея и тя й предсказала, че ще умре на следващия ден. Затова реших да поговоря с гадателката.

-  И научи ли нещо? - поинтересува се Тодоров.

-  Нищо, освен, че е шарлатанка.

-  Изчакай малко, получавам съобщение - каза Тодоров и след две минути продължи - вече знаем чий е трупът.

-  Така ли? Кой е мъртъв?

-  Една възрастна жена, гадателка...

 

-  Не може да бъде! Току-що говорих с нея! - извика Френцов.

-  Съмнявам се колегите да грешат...

Френцов затвори телефона и хукна обратно. Неусетно стигна до палатката, влетя през входа й, но за негово учудване вътре нямаше никого. Единствено на пода видя захвърлен копринения шал, с който жената се беше увила.

 

10.

Инспекторът се беше излегнал на едно одеяло пред палатката си и размишляваше. Спомняше си разговорите с всеки един от замесените в случая и се опитваше да възпроизведе точно думите им. Спомни си също гадателката, или жената, която се представяше за нея, рибаря, Митко, язовира, дори мястото, където паркират колите преди язовира. Спомни си и книгата за паралитиците.

И тогава го озари една идея! Беше ли възможно това?

Първоначално абсурдната идея, с всеки изминал миг му се струваше все по-вероятна. Мислите му препускаха и сякаш се бореха със здравия разум.

Тогава изведнъж забеляза, че към него се приближава една руса дама. Стори му се позната.

-          Здравейте, инспекторе! Радвам се, че успях да Ви открия. Трябва да поговорим и да Ви призная всичко!

 

11.

 

И ето го отново пред вила "Секвоя". Този път с Френцов бяха комисар Тодоров и още един полицай.

На столовете на терасата бяха насядали Биляна, Ева и Лидия, а до тях стояха тримата братовчеди от съседната вила, както и Митко.

-  Скъпи деца! За съжаление с Вас се срещнахме по един много тъжен повод - ваша приятелка загина. Още по-тъжното е, че това не беше инцидент или нещастен случай, а жестоко престъпление. Толкова жестоко, каквото може да бъде само престъпление от любов! Точно така, това е едно престъпление от любов!

Всички бяха затаили дъх и слушаха внимателно. Погледите им бяха вперени в Лазар и Стефан. Инспекторът продължи:

-          Историята започна с едно зловещо предсказание. Една врачка бе предрекла на Мила, че ще умре на двадесет и девети юли и това действително се случи.

Дали врачката е имала истинска дарба или просто е говорила напосоки - можем само да гадаем, а и това не е от особено значение. Важното е, че тя също е мъртва.

И така, предсказанието, независимо дали е истинско или не, е дало идея на убиеца. Той е съставил коварния план. Написал е бележка на Биляна, за да я отдалечи във въпросния ден. После отишъл до язовира, където нищо неподозиращата Мила била сама и й инжектирал кантрубин, който има парализиращо действие. Резултата го знаете - Мила се удавила.

Тук в ума ми възникна съмнението, че може Биляна да е извършителят и сама да си е написала бележката, за да свали подозрението от себе си. Както стана ясно, Лидия и Ева са били заедно, но Биляна е била сама и никой не може да потвърди действията й през деня. Освен това излъгала, че не се чувства добре.

-          Това са глупости! - извика Биляна.

-          Нека да довърша! - отвърна Френцов. После продължи: - След смъртта на Мила обаче, възникнало съмнението, че способностите на гадателката може да са истински и съществува опасност тя да разкрие извършителя на престъплението. Затова и тя е трябвало да бъде отстранена. Някой я е бутнал в дере, където тя намерила смъртта си.

Разговарях с всеки един от вас и стана ясно, че е съществувал един любовен триъгълник - Мила, Лазар и Стефан. Беше ли възможно някое от момчетата да е било толкова засегнато от безразличието на Мила, че да пожелае да я убие? По време на разговора с тях, във вилата им открих една книга за парализиращите субстанции. Някой я беше чел и беше прегънал страницата на кантрубин. Лазар и Стоян са били заедно през целия ден, но Стефан е бил сам и единствено той знае какво е вършил през деня.

-          Ама...Вие сериозно ли го мислите? - извика Стефан.

-          Изчакайте, моля Ви! Възможно беше и Лазар да е убиецът, а Стоян да го прикрива или да му е съучастник.

-          Вече прекалявате! - обади се ядосано Лазар. - Ръсите обвинения без мярка!

-          Никого не обвинявам, единствено констатирам какви са възможностите. Нека довърша! Посетих и Митко и там срещнах един рибар, който ми сподели, че е видял момче със спринцовка някъде около времето, когато Мила е била убита. Описанието на момчето съответстваше на тримата братовчеди.

Още преди да разберем за смъртта на гадателката, реших да поговоря и с нея. Когато стигнах до палатката, видях да излиза едно момче, което не можах да разпозная, твърде бързо изчезна. Вътре разговарях с жената и разбрах, че няма никакви гадателски способности. Малко по-късно стана ясно, че гадателката е мъртва и всъщност съм разговарял с жена, представяща се за нея. Това много ме озадачи!

За щастие, жената сама ме потърси и разкри загадката. Врачката гледала и на нея преди няколко дни, но когато трябвало да си плати, установила, че й липсват парите. Затова дала на жената гривната си, която й била спомен от баба й. След това съжалила и решила да си върне гривната. Отишла при гледачката и заварила празна палатка. Решила да използва тази възможност и започнала да търси гривната си. Тогава чула мъжки глас и усетила, че някой идва. Не искала някой да я завари как рови в чужди неща. Видяла захвърлен шал, увила се с него и се престорила на гадателката. Посетителят бил младо момче, което й разказало, че открило захвърлена спринцовка до язовира. Най-вероятно същото, за което говореше рибарят. Момчето искало врачката да му каже дали тази спринцовка е свързана с престъплението, за което чул, защото бил видял кой я хвърля. За съжаление, тъй като гадателката била фалшива, му казала, че тази спринцовка е без значение и момчето си тръгнало. Тогава съм се появил в палатката аз и проведохме моя сеанс. След като чула за смъртта на гадателката, жената осъзнала, че е загазила и върху нея ще надвисне обвинение в убийство. Затова решила да ме намери и да ми признае всичко.

Но да се върнем на убийството на Мила. Докато седях и размишлявах над фактите, изведнъж си спомних, че при разговора с Митко, той разказа как Лидия дошла да го потърси "оттам" и посочи надясно. Сетих се, че момичето бе дошло с кола и единственото място, където може да се паркира е вляво от бунгалото на Митко. Значи Лидия не беше дошла направо при братовчед си. Това събуди подозрението ми. Разбира се, беше възможно просто да е търсила Мила сама известно време, но беше възможно и тя да я е убила преди да се обади на Митко.

-          Сега пък аз ли? - извика Лидия.

-          Замислих се над останалите факти и тази идея ми се струваше все по-възможна. Лидия е знаела за пророчеството, имала е възможност да напише и остави бележка на Биляна, както и да види дали Биляна няма все пак да отиде с Мила. Лесно е било и да подхвърли книгата във вилата на момчетата. Освен това само тя не беше пила бира на обяд, което също е било планирано. Знаела е, че приятелките й всеки обяд пият бира и никоя от тях няма да иска да шофира. Имало е опасност да искат да дойдат с нея, но е успяла да ги убеди, че ще се справи и без тях, като помоли за помощ братовчед си. Не знам как е накарала Мила да остане до по-късно на язовира, но имам известни подозрения. Най-вероятно е написала бележка и на нея. Оставаше въпроса - как се е сдобила с кантрубина? Спомних си, че в същата книга прочетох, че се съдържа в сока от плодовете на лилавия бъз. От Ева знаем, че двете с Лидия бяха ходили за малини, а Лидия беше брала и други плодове. Вече бях наясно с истината, но ми трябваше доказателство. Трябваше да открия момчето, което е видяло кой изхвърля спринцовката! И с помощта на дамата, представяща се за гадателката, успяхме да открием младежа и той потвърди, че е видял именно Лидия!

Всички стояха като вцепенени. Лидия бавно се изправи и заяви:

-          Предполагам, че вече няма смисъл да отричам. Всичко е ясно! Мразех я! Защото винаги всички харесваха нея! Защото Лазар искаше нея. А тя дори не го оценяваше! Грешите обаче за едно - не съм писала бележка на Мила. Просто й подхвърлих, че ще е забавно, ако този ден остане до по-късно на язовира и така да се пошегуваме с Ева и Биляна, че пророчеството се сбъдва. Мила веднага се съгласи, каква глупачка!

-          Остана да изясним и убийството на врачката. Мотивът е ясен, но недоумявах как се е случило всичко, защото след смъртта на Мила момичетата бяха под полицейско наблюдение. Тогава ми хрумна, че е имало и съучастник. А кой беше по-подходящ от братовчеда Митко? Той е достатъчно силен да го извърши и много обича Лидия. Тя му се е доверила и той решил да я спаси.

-          Това не е вярно! - извика Лидия - Кълна се, че Митко не е замесен! Аз също не знам кой е убил врачката, може и сама да е паднала! Митко нищо не знаеше!

-          Не е паднала сама! - каза Френцов. - Митко я е бутнал и разследването скоро ще го докаже.

Тогава Митко промълви:

-          Няма смисъл да чакаме разследването. Исках да спася Лидия, но сега тя е разкрита и искам и аз да поема отговорността си заедно с нея. Лидия не ми беше казала нищо, но аз познавам братовчедка си и сам се досетих. Проследих врачката при сутрешната й разходка и когато бяхме достатъчно навътре в гората, я настигнах и попитах дали знае кой е убил Мила. Тя отвърна, че знае, била нейна приятелка. С това жената разписа смъртната си присъда.

Инспектор Френцов се изпъчи триумфално и заяви:

-          Сега, когато имаме признанията и на двама ви, спокойно мога да заявя, че не успях да открия младежа, който е видял Лидия да изхвърля спринцовката. Излъгах ви, но това е вече без значение.

-          За два дни загубих две от най-добрите си приятелки - хлипаше Ева. Обърна се към Биляна: - Ти нали ще ми останеш приятелка?

-          Само, ако обещаеш, че няма да ходим по врачки!

 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-09-07
прочитания: 52
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход