StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,155
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,692
   Точки: 2,662,679
   Съобщения: 156,395
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Да живееш с призраци

     Картините минаваха покрай Майк, облаци, лазурно синьо небе и слънчеви лъчи, докато седяха в самолета обратно за Джърси. Той държеше счупената си ръка в специалната шина, която му бяха сложили, очите му бяха изумително зелени на светлината, и толкова празни.
     Върнаха се в имението, Майкъл отиде да си легне, Уил се зае да разпрати съобщение по медиите че концетите им се отменят, чашата с уискито стоеше отдясно на лаптопа и бързо се изпразваше, хората негодуваха и мрънкаха, организаторите не искаха да им върнат парите.
 
„Знаех си аз! Защо въобще се навих да отида на техен концерт! Напоследък нищо добро не излиза!”
 
„Тъкмо им потръгна. Тия момчета нямат късмет…”
 
„По дяволите и инцидентите им! Що за отношение е това към нас!? Откакто Алекс го няма не спират да се дънят, втръсна ми!”
 
 
     Беше късно след полунощ, Уил се бе отказал да се разправя с феновете, изключи служебните телефони и се качи да си легне, Честър и Тони седяха в общата стая и пиеха.
- Знаеш ли, приличаме на някой лош виц – Тони бе качил крак на масата и играеше с някаква играчка тип бумеранг, засилваше я и тя се връщаше обратно при него. – Гледах някакъв такъв филм, актьорите все пиеха, и пиеха… А ние намилахме на Майк да спре.
- Искам да се напия – призна си Честър, изтощен, скапан и без желание за нищо. – Да се напуша, да се надрусам и да си умра. Омръзна ми.
- Ще се отказваш когато умреш – възрази му Тони.
- Уморих се – той се килна на една страна и се опря на рамото му, Тони се извърна към него и насочи играчката в негова посока, която го фрасна в окото и се върна. – Ау! Да не си луд бе?
- Не ми се дръж като женчо.
- Ние сме си женчовци – тъжно се подсмихна Чаз и обърна съдържанието на чашата пред него. – С нищо не можем да се справим сами. Откакто него го няма…
Честър се понадигна и изпъна намачкалото се на гърдите му горнище.
- Научихме се да разчитаме само на него, за всичко. Сега не можем да си вържем гащите сами. А Майк…
Тук той спря, наля си отново, но не отпи.
- Той е развалина. Никога не съм вярвал, че ще го видя такъв.
- Давай да направим нещо – Тони се изправи, косата му бе щръкнала във всички посоки.
- Какво „нещо”? Да му купим пони?
- Да, в твой стил е – заяде го чернокосият. – Нещо, в онзи смисъл – той кимна към стената, където полиран до блясък кротко си лежеше сребърният меч.
- Човече, това не даде резултати…
- Кога последно си опитвал? – попита го Тони.
Светлината в стаята бе неприятно жълтеникава, може би защото беше почти сутрин и промъкващите се покрай дърветата на двора слънчеви лъчи караха изкуственото осветление да натежава.
- Преди първият концерт – Чаз се изправи и прокара ръка по лицето си уморен. – Всеки от нас опитва, той няма да се върне.
- Тогава – Тони се пресегна и свали оръжието от поставката му – ние ще го намерим.
 
 
 
 
 
- Какво ти става, ума ли си изгуби?
- Никога не съм бил особено умен – Тони развъртя меча, сякаш възнамеряваше да се бие с някой, сетне го отпусна и погледът му се плъзна зреян из стаята, сякаш търсеше нещо.
- Той не реагира на нито едно от повикванията ни – Честър бавно се изправи, излезе зад ниската маса от черно дърво и поклати глава. – Губиш си времето.  Ако все още е жив, ако е някъде там ни трябва нещо повече от това.
- Знам – Тони направи една крачка напред, две встрани, сякаш не знаеше на къде да продължи. – Имам една идея. Ела с мен.
     Двамата седяха в джипа, Тони караше, беше увил меча в якето си на задната седалка.
- Надявам се, че знаеш какво правиш. Иначе Майк ще ни откъсне главите. И на двамата.
- В това си състояние ще му е малко трудно.
- Убеден съм, че може да ни разкатае и с една ръка…
- Ще спреш ли да дрънкаш? – Тони паркира в една глуха улица в центъра, двамата слязоха и той взе меча, тръгнаха по улицата.
     Джърси никога не спеше, дори нощем. Чернокосият предполагаше, че Алекс го бе избрал заради това, приличаше на него. Сега улицата не беше толкова натоварена, но коли все пак минаваха, главно скъпарски автомобили на хора с подкупи, или богати бащи, които чукаха чужди жени някъде по това време. Таксита бяха наспряни в страничната лента, от един контейнер скочи подплашена котка и прибяга през улицата. Отсреща от един рок клуб излязоха няколко пияни момичета, Тони ги прихвана с поглед и тръгна натам.
- Пич, къде отиваш… Чакай ме!
     Двамата пресякоха и се озоваха отдясно на булеварда, подминаха някаква двойка, някой изпсува, чу се затваряне на врата на кола, друг паркира на неговото място.
- …и бирата им не струва, но барманът беше готин.
- Бих го пробвала.
Момичетата се разхихикаха.
- Здравейте, дами.
      В първият момент трите не им обърнаха много внимание, бяха типични рок мацки, облечени в къси поли накъсани блузки, тежки кубинки, носеха много грим и бяха боядисали косите си в няколко цвята. Най- високата имаше пиърсинг по носа и устните си, на рамото на другата се загатваше татуировка.
- Заети сме, момчета, намерете си други бройки – отряза ги високата.
- Бени, това са Честър и Тони от B.L.O.O.D.! – срита я онази с двуцветната коса и постави ръка на гърдите си, шокирана. – Не мога да повярвам!
- Моля ви, нека се снимаме с вас!
Бени остана смутена от начина, по който се държа с тях, Тони преценяваше шансовете си.
- Имате ли си работа за вечерта?
     Беше почти четири, Тони и Чаз заведоха тази с татуировките и ниската в джипа, Честър седеше на предната седалка и татуираната директно го надкрачи. Докато се натискаха, Тони отзад се възползва.
- Не мога да повярвам, че имам този шанс! – чуроликаше момичето, отърквайки бедра в него.
- По- добре повярвай – каза й той.
     Мацката на предната седалка вече охкаше, седнала върху коленете на Честър, Тони се опитваше да се съсредоточи.
- Искаш да помогнеш на групата, нали? – попита своята бройка.
- Разбира се, всичко за групата! – измърка тя.
- Тогава прави каквото ти казвам.
     Тя го надкрачи, вкара език в устата му, той поведе действието докато ръката й, обсипана с множеество пръстени галеше тилът му, даде й алкохол, а сетне извади сребърният меч.
- Уау, истински ли е? Какво ще правиш с него?
 
     Тони също беше пил, но бе в пълно съзнание, за разлика от залитащата разгонена женска на коленете му. Какво щеше да прави, ли? Нещо лошо.
    Те винаги бяха използвали острието само върху тях, и само в къщата. Може би, мислеше си той, ако порежеше някой друг извън сигурната зона на вампира, той щеше да се появи.
- Това е специален белег – каза й, когато тя спря да го лигави. – Знак, че си вярна на групата. Само избрани фенове го получават.
- Добре – тя примигна замаяно и вдигна ръката си. – Не ми пука, ще изтърпя болката.
- Така си и мислех.
     Честър отпред изобщо не разбра какво се случва, докато Тони стисна черната ръкохватка и сряза ръката на момичето малко над китката. Тя извика и задържа дъха си, кръвта й потече, той се увери, че е достигнала сребърното острие и сетне омота превръзка около порязаното. Сетне се върна към заниманието им да разменят телесни течности.
    А после оставиха момичетата на ъгъла и подкараха към къщи, беше почти светло.
 - Малко съм притеснен – рече Честър, мърдайки неспокойно на мястото си.
- Майк няма да ни хване.
- Не, човече, направих го без презерватив.
- Мислиш, че може да ти лепне нещо? – Тони му хвърли бърз поглед докато завиваше нагоре към хълма.
- Не, ако тя е била… Мислиш ли, че може да забременее?
Чернокосият прихна.
- Стига си се вдетинявал. А и да стане, какво ти пука? След теб ще я минат толкова много други, няма да разбере от къде й е дошло.
- И за теб това е ок? – Честър намали единайстият албум на Children Of Bodom, който звучеше с режещи китари и рев за смърт, и пак се размърда неспокойно.
- Не си направил на Емили сестричка, успокой се – той го тупна по рамото. – тези момичета се пазят, хапчета и други такива. Беше излязла на бар само с приятелките си, така правят, когато искат да забият нещо.
- И?
- И ако е смятала да чука, не го е направила на сляпо, едва ли е имала намерение да става майка скоро. Ще спреш ли да се видиотяваш?
- Сигурно си прав – съгласи се Честър. – Поне свърши ли работата с меча?
- Да. И с двата – рече той и се ухили.
- Каква въобще ти беше целта? Наистина ли мислиш, че той ще се появи?
Бяха минали портата и къщата вече беше близо.
- Не знам, ще чакаме и ще видим. Скачай, отивам до автомивката, ако Майк разбере, че сме вкарали момичета в джипа, наистина ще ни убие.
- Кой е бъзето сега? – подигра го светлокосият.
- Върни го на мястото му – той му подаде острието, отново увито в черното яке, сетне тръшна вратата и подкара обратно към изхода.
 
 
 
     Небето се проясняваше от плътните бели облаци, лятото си беше отишло, луната - изгряла ясно над Джърси. Тони стоеше облегнат на прозореца си, въздъхна и разроши косата си.
     Бяха изминали две седмици от нощната им раходка до онзи бар. От тогава бяха анулирали оставащите им концерти до края на годината заради състоянието на Майк, бяха се разбрали за временна почивка с Весп, а момичетата от онази вечер се бяха похвалили къде ли не в интернет, че бяха спали с тях. Някои не им вярваха и ги наричаха вманиячени уличници, други изразяваха бурно завистта си.
Кръвта, която Честър почисти от оръжието, преди да го върне на двата черни щифта на стената не даде резултат, поне те не бяха видели такъв. Алекс не се появи, нямаше дори знак да е идвал някъде наблизо.
- Тъп кръвопиец – горчиво измърмори Тони и слезе по тъмното стълбище.
Взира се доста време в дългият леко извит меч, стоейки сам в пустата стая. Всички спяха, той го взе и излезе.
    
     Кецовете му мачкаха вече изсъхналата трева, докато крачеше между дърветата в задния двор. Тук беше толкова тихо, че за миг изпитваш безметежно спокойствие. Заграден от всякъде няколкото декара двор те откъсваше от света, тук можеше да бъдеш сам със себе си, далеч от всичко и всички.
     И точно по тази причина някой можеше да влезе и да те убие, без никой да разбере, защото на километри от тук нямаше жива душа.
Тони замахна и удари един от смърчовете с меча, парче кора отхвърча, безсилието му надделя и той извика в тъмното, сетне стисна меча и продължи безцелно между дърветата.
      Не искаше бандата да се разпадне, той нямаше нищо освен нея, ттези хора и този дом. Свиреше с една друга група, но те бяха просто разсейване. Никой от тях не споделяше убежденията му, на никой не му пукаше къде се беше дянал Алекс, или какво щеше да стане с него, ако B.L.O.O.D. спреше да съществува. В този бизнес това бе надпревара, един от лидерите падаше, освобождаваше се място за някой от по- малките. Тони никога не си бе задавал въпроса какво напрежение понася Майк за всички тези неща, чисто административни и на работна основа.
- Мечки ли си тръгнал да ловиш с това?
Той подскочи и се обърна, пръстите му се свиха около ръкохватката.
 
 
- Серизоно, престани да се появяваш като сянка – подразнено рече Тони и отпусна оръжието.
- Престани да се изнизваш посред нощ като крадец и да кръстосваш двора.
Уил се приближи и вдигна ръка към него, подаваше му бира.
- Събуди ме, реших да видя какво става.
- Не ми се пие – той продължи напред, все по- навътре между дърветата.
- Ще кажеш ли какъв ти е проблема, държиш се странно напоследък.
Тони направи още няколко крачки, сетне се спря до едно от по- дебелите дървета, заби върха на меча в земята като гледаше да не уцели крака си и каза:
- Опитвах се да се свържа с него. С Честър пробвахме да пролеем чужд кръв…
Уил се смръщи.
- Ето къде сте били онази вечер.
Тони подгъна колене и седна в основата на дървото, другият въздъхна, отвори си бирата и също седна.
- Щеше да е по- лесно ако поне се беше върнал, да се сбогува. Трудно е да погребеш някой, ако нямаш тяло.
- С такава нагласа няма как да продължим – чу гласът на Уил вляво от себе си.
- Къде да продължаваме, човече, нямаме нищо…
- Грешиш – прекъсна го Уил. – Имаме себе си, инструментите си, живота си.
- И аз така си мислех – Тони сви крака пред себе си, нощта беше студена. – Имаме всичко това, и нищо повече за казване.
- О, я стига – Уил ядно замахна и хвърли капачката от бутилката, която издрънча някъде в едно от дърветата.
- Вече нямаме идентичност. Той ни определяше, стилът, лицето на групата. Аз нямам какво повече да кажа, а на Майк му е трудно дори да говори. Всичко в тази къща напомня на миналото ни. Мамка му, очаквах, че е той, когато се обърнах.
Вятърът прошумоля в клоните над главите им. Уил отпи от бирата, сетне каза:
- Съжалявам, че имаш толкова ниско мнение за себе си. Аз знам кой съм, когато дойдох в бандата имах какво да кажа, и все още имам. Излиза, че съм единствен, докто всички вие само ревете и се тръшкате!
- Не – Тони се подпря на меча и се изправи. – Не си. Всичко това е поза, аз я виждам. Приятелят ни умря, може би е време да скърбим за него и да запалим свещ.
Той пое по обратният път, острието потропваше, удряйки се в корените, влачейки се след него.
 
- Отказвам да правя подобно нещо! – извиси се гласът на Майкъл в общата стая няколко часа по- късно. – Алекс не е мъртъв!
- Не е ли? – Тони излезе срещу него. – Трябваше да се върне до сега, той не би напуснал без да даже и дума! Не би ни изоставил просто така!
- Момчета, успокойте се…
- Точно ТИ няма да ми казваш какво той би – Майк се приближи и го посочи със здравата си ръка.
- Защо аз – Тони се приведе напред нападателно. – Обвиняваш мен за станалото, нали? Кажи си го, ако не бях аз, той нямаше да подивее и да се наложи да го изхвърлиш!
- Още една дума и ще те убия! – извика Майкъл.
- Престанете и двамата! – Уил се намести между тях и избута Тони, заставайки с лице към Майк. – Не казвай нещо, за което ще съжаляваш – изгледа го от упор.
     Няколко секунди всики дишаха тежко, афектирани, вбесени един на друг и на обстоятелствата. Честър първи започна, стоящ прав до прозореца и с гръб към вратата.
- Майк, няма друго обяснение. И аз мисля, че щеше да се върне, ако беше жив.
- Не искам да те слушам.
- Измина година, човече! – вече повиши тон светлокосият. – Ако не да се прибере вкъщи, той поне щеше да ни потърси да си разчистим сметките. Вампирите не оставят свидетели, ако не си е възвърнал разума, щеше да дойде да ни избие.
- Замълчи…
- Викахме го толкова много пъти! – удари по масата Честър. – Вдигнахме на крак всички медии, полицията проведе разследване… Алекс щеше да се върне, ако беше някъде там.
- Млъквай!    
 
     Ярост забълбука в гърдите на чернокосият, примесена с отровна вина. Без да се усеща грабна една от чашите от масата и я хвърли към Честър. Факта, че лявата му ръка не бе особено точна позволи Чаз да се размине с травма на черепа. Чашата се разби в стената под един от двойните прозорци, стъкълцата се пръснаха по дъските.
- Той не е мъртъв – изрече през зъби, здравата му ръка трепереше, счупената бе започнала да боли и пулсирането се усилваше.
- Напротив, човече – каза и Уил, тихо, печално. – Ще го обявим в медиите и ще се простим с него. Така е редно…
- Ако някой от вас намекне и буква извън тази стая – зъбите му се сключиха заплашително – ще ви изхвърля всичките! От бандата, от къщата, ще направя живота ви черен.
- Не се чуваш…
- Не погребвам приятелите си живи! – изкрещя той. – Не зарових Тони, защото не можеше да ходи, нито Чаз, защото се беше накиснал в дрога и беше ходещ парцал! Вечно мерите за другите с различно мерило!
- Да не мислиш, че на мен ми е по- добре, а? – излезе напред повторно Тони.
- Човек…
- Разкарай се, Уил, ще си кажа каквото имам! Да не мислиш, че си единственият, който не може да спи нощем? – обърна се пак към Майкъл, който стоеше в другият край на стаята до вратата и целият се тресеше. – Аз мога да ходя защото той пожертва себе си! Омръзна ми да живея по този начин, да се обвинявам, да чакам до прозореца като излъгано хлапе някой, който няма да се върне. Ти би трябвало да го знаеш! – посочи го.
Майк трепна и оттъпи назад, на лицето му се изписа смайване и агония.
- Опитахме всичко, вече няма надежда, че той ще се върне – вдигна ръце Тони. – Предпочитам да го смятам за мъртъв, отколкото да живея с призрак.
     Майк напусна стаята вбесен, но не успя да стигне до спалнята си. Зави му се свят и седна пред стъпалата, трепереше, счупената ръка го убиваше.
     През последните месеци той всячески се бе опитвал да не мисли какво ли се бе случило с Алекс. Вярваше, че нечутите им призиви щяха да постигнат успех със времето. Миналият път той бе изчезнал за десет години, сега щеше да бъде същото.
     Но миналият път той дойде да се сбогува, поиска му разрешение да се махне и обеща да се върне. Миналият път всичко беше на шега, битката, ловците, поступаха се и счупиха някой и друг прозорец, пиеха, друсаха се, Честър се задоми, а после изхвърлиха жена му с едно щракване на пръсти. Бяха на върха на кариерата си и се мислеха за безсмъртни. А сега…
     Сега живота им показа колко дребни и незначителни бяха в Сътворението, как всеки един се раждаше и умираше за миг, и молитвите му оставаха нечути. Дребни смъртни хора, забравени от създателя си.
     Майк се сви на две, задавяше се, сега тази мисъл го хвана и го смачка, сякаш гигантски юмрук, спуснал се от небесата. Не искаше да мисли за това, защото подобна мисъл беше непосилна.
Въпреки всичко, избитите хора, наранените фенове, укритите трупове и насечените тела, въпреки черната магия и разливането на невинна кръв, това беше най- добрият му приятел. Беше му спасявал живота, беше го слушал без да го съди, беше винаги там за него, и Майкъл някак свикна с това. Пренебрегна чудовището и прие човека. Сега и двете му лица се бяха стопили в мрака, вампира и смъртният, сякаш никога не беше съществувал.
 
     Майк отказа да участва в подобни изпълнения. Момчетата все пак настояха да направят церемонията, излязоха на двора и запалиха огън, той стоеше в стаята си, стиснал бутилката и гледащ като дрогиран пред себе си. Нямаше да изпраща някой, който не беше мъртъв, нямаше да поноси черно няколко дни, сякаш не носеше това през цялото време, нямаше да моли Бог да се смили над душата му, след като душата все още си имаше тяло. Нямаше.
     А после се запита не беше ли целият му живот едно възпоменание. Първо за Рики, после родителите му, приятелката му, а след това разпадането на бандата, сега Алекс.
„Родени сме да губим”, беше казал някой. Така е докато умрем.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-06-09
прочитания: 38
точки: 1 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход