Уго Рафаел Чавес Фрайас, наричан за краткост Генерала, гледаше с неспокоен поглед изправения пред него полковник в униформата на парашутните войски на Боливарска република Венецуела. Някога самият генерал бе носил тази униформа. На 21години завърши Военната академия и се влюби в небето. Обичаше тишината на парашутните скокове. Чувството, че си господар на земята. Но вече беше на 55 и тежеше поне 30 кг. повече. Имаше високо кръвно, но преди всичко му пречеше длъжността на Президент на тази бедна латиноамериканска държава. Държавата бе позната преди всичко като износителка на петрол, но редовните граждански войни и кризи я държаха бедна и несигурна. Точно такъв бе и погледа на Генерала. Не се доверяваше на никого. Преди няколко години генералите които сам бе произвел и на които вярваше като на братя по оръжие използваха момента и го арестуваха. Заключиха го във военната база  \"Форт Тюна\". И  същия този полковник, тогава лейтенант направи невъзможното. Начело на батальон от армейските командоси направи десант и освободи Генерала. По-късно Чавес разбра причината:
   Когато по радиото и телевизията съобщили за новия Президент, ляво настроени студенти и венецуелци излязоха на протест. Той бе смазан жестоко от полицейските сили. Една от загиналите бе приятелката на лейтенанта. Тя дори не участваше в протеста. Седеше в кафе на главната улица, когато случаен куршум я прониза в главата. По-късно я разпозна в моргата. Чернокожият лекар му каза, че тя е била бременна от два месеца. Лейтенантът тогава заплака за пръв път. И пое към поделението си. И ето сега -седем години по-късно вече бе полковник и командваше силите на армейските рейнжъри-парашутисти.
   Беше дошъл при Президента да протестира срещу заповедта на военния министър, която го задължаваше да използва парашутистите като полицейска сила срещу опозицията. Армията трябваше да остане настрана от градовете. Още помнеше студените устни на любимата си. И не искаше да стреля по невинните. Въпреки суровата си външност и белезите по тялото, полковника си оставаше един романтик по душа. Вярваше и налагаше на подчинените си понятията за офицерска чест и дисциплина. За това и неговото поделение бе единственото боеспособно в разкъсваната от политически борби армия. И накрая решиха да го жертват в името на ...една кауза която не разбираше. И не беше съгласен.
  Президентът Чавес разбра мълчанието на полковника.
    - Изпълнете дълга си към народа, полковник. Чухте ли? Нямате право на бездействие.
\" Чух, разбира се, не съм глух\" - каза на себе си полковника. Застана мирно и поиска разрешение за тръгване. Президентът му разреши с жест. Малко по-късно полковника се прибра в казармата.
   Събуди го звука на селектора за общо оповестяване.
-  \" Тревога, тревога, тревога\"
Бързо се облече.
- \" От началото на тревогата измина една минута\"- звучеше електронен глас.
Затича се към Щаба.
- \" От началото на тревогата изминаха две минути\"- го преследваше гласа по радиоуредбата.
  В щаба го чакаше телеграма от министъра. Поделението да бъде приведено в пълна бойна готовност и да прочисти университета \" Симон Боливар\". По данни на полицията -там сега се създаваше щаб на опозицията.
Полковникът нареди на строените вече командоси да се качат по камионите. Самият той седна в първия джип и с пусната синя светина пое по пътя, който щеше да го отведе или в рая или в ада.
   След половин час бяха пред университета, където тълпа студенти и граждани развяваха знамена на опозицията. В младите лица той видя лицето на своята любима. И разбра, че съдбата не му е отредила да стане генерал. Събра офицерите си на оперативка. С прости думи им обясни плана си. Не знаеше дали има шпиони сред тях, не вярваше, но плана бе такъв, че нямаше възможност да го предадат. Беше му омръзнала тази игра на евтин социализъм от страна на президента. Беше му омръзнало от лозунги, от политика. Не разбра как Президента стана диктатор. Години му служеше вярно и предано.
   Първият сблъсък бе за парашутите. Полковникът държеше на тежките, но сигурни \"Парафойл\" , но президента реши да купи от Куба руска модификация.  После дойде и всичко останало.  Тежко му дойде от проваления валутен борд. От уличните битки между привърженици и противници на президента. Няколко пъти негови подчинени ескортираха наркотици от и през Куба и Боливия. Не желаеше това да продължава.
   Затова тази нощ поделението му в пълно бойно снаряжение тихо обкръжи президентската вила. Президентската охрана беше от стари парашутисти от неговото поделение. Не можеше да се разчита на тях за помощ. От прекалено дълго бяха при диктатора. Но имаха съществена слабост. По принцип парашутистите са ударна, щурмова сила, а не охранители. Те безспорно бяха верни, но недостатъчно обучени. Пък и нали той ги беше обучавал. Познаваше всички уязвими места на вилата.
   Десет минути по -късно парашутистите бяха на изходните позиции. Внимателно с ножове ликвидираха полицейските служители от външната охрана. Изгасна тока във вилата и се чу включването на агрегата. Три минути по-късно и той спря. Из вилата се разтича дежурната смяна на охраната. Фенерчетата ги правеха лесна мишена за безшумните МП-5 ПДВ на парашутистите. Всички те носеха очила за нощно виждане и спокойно ликвидираха един по един  от бодигардовете.
   Полковникът се приближи до спалнята, но го изненада излезлия от дясната врата адютант на по риза и с пистолет. Със силен ритник изби оръжието и подсече краката на офицера. Вървящия до него командос го довърши с автомата си. Отвори рязко вратата на спалнята. Президентът стоеше по тениска до бюрото и търсеше трескаво пистолета си. В леглото изплашено гледаше гола мулатка. Президентът -генерал беше известен със слабостта си към жените. Имаше четири деца от две съпруги и беше разведен и с двете.
  Не успя да стигне до пистолета. Загледа се в Полковника.
   -  Стреляш по своите ли, полковник?- но не успя да довърши. Автоматът на полковника направи пет добре подредени дупки по зелената армейска тениска на Президента. Президентът умря преди да падне на пода. В дясно от полковника изникна маскировъчна униформа в която Полковника позна един от своите капитани -Лукас Ромеро. Не му обърна внимание, докато не чу звука на стрелящия със 720 м/с автомат АК-74 У. Дебалансираните 5.45мм патрони проникнаха в тялото на Полковника. Капитанът го простреля от упор. Полковникът се облегна на стената и бавно се свлече на земята.
     Последното което видяха очите му бе как капитан Ромеро падна прострелян от един парашутист. После духът му бавно напусна тялото му и се отправи там където го чакаха приятелката му и неродения  му син. И за пръв път се почувства свободен.