Ангел се въртеше в леглото. Не му се ставаше. От годините ли беше, от сърцето ли, от пролетта ли, и той не знаеше. Пък и пустата му Пена се забави много. “Къде се дяна тая жена? Уж до магазина отиде, а кое време стана… Аха! Ето я!” - въздъхна като чу тропането на бастунката й. Съжаляваше я, ама и той не беше добре вече.
         - Пено ма, къде скиташ? Кое време стана? Пак ли по чужди мъже зяпаш? –не я оставяше на мира всеки път и все мърмореше.
         - Ангеле, Ангеле! Остаря и не миряса с тая твоя ревност! – рече тя – Чакай да си отдъхна малко поне… Нали знаеш, че и кракът още ме наболява след онова счупване, та едва вървя.... Къде съм била? Нали за пенсийката отидох… Платих после водата, тока, данъка… Купих ти лекарство за кръвното… и в магазина за хляб и пет яйца… Има още за два-три хляба… Дотам стигна парите…
         - Че как тъй?... И какво ще правим ?… Великден иде, Пено… След три дена е... Виждаш как е с мен... Има още една година докато ги навърша тия 65 години, ама май трябва да гоня и друга възраст според новите закони … Вярно, ще взема минимална пенсия, ама …все нещичко е… Не ме гледай така, ма жено!... Какво да направя, че ми откраднаха трудовата книжка и предприятието изчезнало… пък и архивът се загубил нещо… Ама аз съм си виновен! Що ли те слушах? Да  съм си търсел само работа по специалността си…
         - Ангеле, живи и здрави да сме! – прекъсна го тя - Все ще се оправим някак си… Великден… Ден като ден! Ей, на – копривата покарала – ще си сварим чорбица… Има още малко и ошав... Нали знаеш - месо, заради кръвното не ядем и двамата, пък яйцата ще стигнат… Колко му е – да се чукнем там за традицията. Ще ги боядисам с листата от люспите на лука, ще им лепна по едно листо от магданоз… нали има в саксийката… То няма за друг да правя… Децата… Те едва ли ще се сетят за нас…
         - Ще се сетят те! Като им трябваха пари едно време се сещаха… Сега – заети, работят … Много важно!... Чужбина, та чужбина!... И какво правят? Мият мръсните чинии на хората… А земята тука пустее ли, пустее!...
         - Бай Ангелеее! Бай Ангелеее!...Тука ли сте, бре хорааа? – някой викаше на външната врата.
         Пена излезе и видя съседа Иван. Поговори си с него и като се върна, викна на Ангел:
         - Ставай вече, бе човек!... Ще сваря двете яйца за закуска… Пък за Великден …трите ще ни стигнат…
         - Пено, к,во искаше Иван? Що викаше на вратата?
         - Ставай, ставай! – отвърна Пена – Раздвижи се малко!... Да сме живи и здрави! … Комшията иска… утре да му помогнеш да заколи агнето… Пък рече, че ще ни даде от дреболиите, да си направим чорбичка… може и от месото да отреже… Само да сме живи и здрави, Ангеле! Другото ще го мислим… И докато сме двамата – все ще се справяме… Хайде, че обяд стана!...