StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,173
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,813
   Точки: 2,658,678
   Съобщения: 158,112
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Да полетиш

Будилникът иззвъня пронизително точно в 7.00. Скочих от леглото и набързо навлякох дрехите си. Още докато пиех първата чаша кафе за деня, започнах да опаковам малко по малко багажа. Днес беше денят на дългоочакваното местене в новото жилище. Тъкмо се бях заровила в шкафа с чаши и мъжът ми донесе в кухнята някаква прашна хартия. Сложи я на купа за изхвърляне. Някакъв подтик ме накара да видя какво е. Разгънах я, видях и ахнах. Беше картината на Мария. Още си спомнях името на платното - „Полет”. Беше абстрактна цапаница в розово и лилаво с тъмно синя мазка като комета по средата. Седнах на стола до масата и въздъхнах. Картината ми беше подарък от Мария Келешева, както сама се титулуваше - художник. Когато бях студентка преди години, в Шумен, бяхме съседки с нея. Живеех в апартамент, който се намираше на една от тихите улички в центъра. Още като се нанесох с Мария станахме приятелки. Тя живееше в съседния апартамент. Беше странна птица. Вечно нямаше я кафе, я цигари. Дребна, слаба, с тъмна дълга коса и тъмни горящи очи. Животът й беше низ от любовни драми и буйни периоди на вдъхновение. Най-много обичаше да рисува птици и въобще всичко свързано с летенето. Винаги, когато се събирахме на по чаша вино, ме разсмиваше със случки от живота си. Беше десетина години по-голяма и споделяше опита си в живота. Освен че имаше точна ръка, Мария притежаваше и дар слово. Още си спомням, когато ми разказваше своя злополучен опит да работи в Гърция. След като завършила Националната художествена академия в София, решила да отскочи при съседите гърци - да изкара някой лев, за да си отвори ателие. Първо попаднала в хотел на някакъв остров. Щяла да е барманка, но после се оказало, че ще оправя стаите на гостите. По цял ден мъкнела завивки и търкала мраморни стълби с телче за чинии. Не издържала и се качила на ферибота за Атина. От там й уредили работа в някакво заведение. Отишла тя, но се правел ремонт. Казали й да чака, като я настанили да живее в някаква пристройка. По думите й, не стига, че около леглото й си щъкал въз едър зелен гущер, ами и една сутрин във външната тоалетна, която ползвала, намерила жива змия. Метнала се на автобуса и си тръгнала. После попаднала при семейство богати руснаци със седем деца. Трябвало да чисти и пере във вилата. Освен мизерията и липсата на храна, всяка нощ се заключвала в стаята си от страх. Руснаците били силно религиозни и всяка вечер се молели в параклиса в къщата, като пеели и кадели с тамян. Изкарала криво ляво почти два месеца и то благодарение на това, че готвачката и шофьора били семейство възрастни българи. Един ден просто си поискала парите и си заминала. След кошмарно дванайсет часово пътуване стъпила на родна земя. 
Като цяло Мария беше странен човек, затворен, но много харизматичен. Понякога мълчеше през цялото време, докато сме заедно, но имаше и случаи да не млъкне цял час. Разказваше ми за това как иска да се научи да лети, как източните мъдреци можели да пускат на воля душата си, докато тялото им стои непотребно някъде. 
Семестърът свърши в началото на юли и аз заминах за морето да работя. Чак към средата на септември се прибрах в Шумен. Веднага отидох да видя Мария. Чуках, чуках на вратата й, но никой не ми отвори. Минаха два дни, а от нея ни вопъл, ни стон. Току пред входа ме спря бабата, която събираше парите за асансьора. От нея разбрах какво е станало. Една нощ Мария скочила от терасата си на осмия етаж. Намерили я сутринта, ранобудните тетки на блока. 
Отпивам от кафето и завивам отново картината. Ще я запазя естествено. Въздъхвам и си мисля: Лети, Мария, лети! Този свят вече не може да те спре!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2018-11-04
прочитания: 169
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход