StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,633
   Потребители: 12,345
   Автори: 3,997
   Коментари: 310,062
   Точки: 2,640,142
   Съобщения: 137,713
   Лексикони: 4,485
   Снимки: 10,764

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Чудо

            Върховете на дърветата пробиваха небето, а есенните им листа бяха като златна корона над главата ми. Погледнех ли към нея, свят ми се завиваше – явно много тежка беше за мен. Пътеката като един пъстроцветен килим се извиваше нагоре, сякаш огромна змия. Бавно вървях, а под стъпките ми шумяха спомени. Миналото тичаше край мен с копия, шлемове, въжени мостове, тежки падащи врати, водни огледала, кладенци, делви пълни с жито, скривалища, кули, църкви, крепости, съкровища… Реката бавно, бавно разказваше за кървавите си сълзи, големите надежди, вярата в доброто и красивото…
            Къде бях попаднала? Имаше ли тук енергийно поле, свят на духове, мистерии, илюзии или беше някакво чудо, че всичко оживяваше така пред очите ми. А иначе наоколо беше тихо, спокойно, дори птици нямаше и вятърът спеше в клоните… Каква красота, създадена между няколко планини! Идеше ми да полетя и да дишам свободно на воля...     Така се бях унесла, че не усетих как пропаднах някъде надолу, надолу. Нещо ме грабна, завъртя ме и ме понесе със скоростта на светлината или на времето, не можех точно да определя, но беше и тайнствено, и страшно, и объркващо…
            Озовах се на… О, боже! Стоях на клоните, превърната в гарван. Май имаше такъв филм “Кацнал на едно дърво”. Ами сега? Какво ставаше? Къде бях и защо? Размахах бавно криле, исках да отлетя, да се върна там откъдето бях дошла, но нещо ме държеше здраво и не ме пускаше. Дори чух тайнствен глас в ушите си: “Шшшт! Тихо! Не мърдай! Само стой и гледай! Има време и за теб”. Наоколо нямаше никого. Така ли ми се стори? Сигурно беше вятърът, който леко ме поклащаше, заедно с листата. Хванах се здраво с крачета за клона в очакване на нещо да се случи и то не закъсня.
            Чу се конски тропот и под дървото спря млад юнак в лъскави доспехи и шлем на главата. От близките храсти излезе възрастен монах с бели дрехи. Двамата се поздравиха и старецът извади парче кожа, навита на тънко руло и завързана с кожена връв.Тихо се прокашля и продума:
            - Трябва да побързаш. До довечера да си в големия манастир. Има предател. Нека братята се скрият. Те знаят къде и кога… Предай това на човека със звездата!
            Точно в този миг профуча копие с дълго острие и се заби в гърлото на младия. Той се олюля и падна безпомощен на земята. Конят изцвили и побягна нанякъде. Монахът се скри така бързо, както се и появи. Изсипа се отнякъде шепа златни монети и те издрънчаха по дребните камъчета. Нещо ме блъсна силно надолу и аз полетях като светкавица. Грабнах с човката си коженото руло и побързах да се махна колкото се може по надалеч. Къде беше този манастир? Нещо пак зашумя в ушите ми ”Лети и не му мисли! Пази се от стрели!” И аз летях. Явно посоката ми беше вярна. Крилата ми се изморяваха. Мъчеше ме жажда, но знаех, че трябва да изпълня заръката на човека с белите дрехи. Освен това ме гризеше любопитство. Какво ли пишеш на това, което носех?
            Имах чувството, че времето се ниже бавно. Слънцето беше някъде зад гърба ми, но усещах, че захожда и скоро ще се мръкне, а под мен бяха само дървета… Щях ли да стигна навреме или хората ще загинат от вражеска ръка и на мен да ми тежи после на съвестта? Освен това си исках човешкия образ и може би в тази мисия беше спасението ми...
            Нямах сили вече. Всеки момент щях да се строполя като камък долу. Не ми се мислеше какво клоните ще направят с крилата и краката ми. Тайно се молех за помощ, но наоколо освен върхари или голи склонове не виждах друго – нито жива душа, нито сгради.
            Съвсем се отчаях. Бях птица, но явно не умеех да летя на такова разстояние и бях готова да се предам, когато изведнъж излезе някакъв вятър и така ме понесе, че аз за един миг се озовах на точното място и то навреме. Огледах се. На малка поляна бяха събрани в кръг монаси в бели дрехи. В средата имаше огън. Те вдигаха ръце нагоре с изпънати пръсти, събрани един срещу друг. Най-старият имаше на гърдите си звезда. Пуснах пред него коженото парче и от човката ми едва се отрони:
            - Крийте се!
            После не помня нищо… Свестих се от няколко капки вода, които някой се опитваше да ми дава. Отворих очи и човекът със звездата ме гушна. Измъкнах се от ръцете му и кацнах на рамото му. Огънят още гореше и аз успях да надникна в писмото. Беше нещо като карта, но с формата на ветрило. Центърът беше мястото, откъдето тръгнах, а по линията на окръжността  бяха нарисувани някакви светилища - манастири, крепости, минерални извори, високи върхове… Отдолу пишеше ясно – мерни единици: царски лакът, числото пи и златното сечение. Какво беше това? За какво или кого се отнасяше?  Не можех да повярвам на очите си. Всички мълчаха, но сякаш се разбираха с мислите си. Някаква тайна, чудо или загадка се криеше наоколо? Нещо свято, нещо силно ставаше сигурно, защото ме блъсна гореща вълна от жаравата, после се разпиля пепел наоколо и аз нямах въздух. Имах чувството, че умирам.  Само изкрещях:
            - Гааа!
            После чух в просъница:
            - Горката! Припаднала е от чистия въздух.
            - Така става, като висим само в градовете и пред компютрите…
            - То природата е хубаво нещо, ама ние хората не го пазим...
            Отворих очи. Лежах под някакво дърво, а от него отлетя гарван с едно:
            - Гааа!
            А аз се усмихнах виновно на хората от групата, с която бях дошла на екскурзия в планината…

 
Рая Вид, 08.11.2013


Какво ме вдъхнови?!
Една екскурзия до Цари мали град - древно селище, близо до с. Белчин, Самоковско.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-09
прочитания: 282
точки: 39 (виж далите точки)
коментари: 20 (виж коментарите)
препоръчано от: 19 (виж препоръчалите)

Вход