StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,259
   Потребители: 12,321
   Автори: 3,978
   Коментари: 304,956
   Точки: 2,631,444
   Съобщения: 126,528
   Лексикони: 4,471
   Снимки: 10,747

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Чудо - втора част

            Минаха дни, седмици, месеци. Нищо ново не се случваше в живота ми. Самотата и скуката ме прегръщаха отвсякъде. Вече бях решила, че боговете са ме забравили, когато една нощ ми се появи странен сън. Не разбирах дали е пророчески или беше наслагване на книги и филми, които бяха минали през главата ми. Не, не! Няма да го разказвам с подробноси, а просто ще спомена, че умирах и се раждах отново, летях, издигах се, пропадах и се блъсках в кули и църкви, завъртах се в дупки, минавах през тунели, стрелях с лъкове, преследваха ме зверове, яздех коне, носех в косите си звезди, бърках билки в казани, горях на клади, пътувах с космически кораби, строях пирамиди, разпилявах златни монети, откривах съкровища... А когато се събудих, плувнала в пот, се чудех колко живота съм имала... Искаше ми да съм в златна каляска, но уви! Бях в едно друго объркано време, когато никой не знаеше кой е и защо е на този свят.
            Сънят не ми даваше няколко дни покой и се зарових в различни съновници, но нищо. Просто не можех да съчетая всичко, а за отделни неща нямаше обяснения. Веднъж, четейки вестник, попадна на статия за някаква ясновидка и гадателка. Не вярвах в способностите на такива, защото шарлатани и печалбари колкото искаш, но въпреки това реших да пробвам.
            Намерих адреса, записах си час и когато се видяхме, обясних за какво става дума. Тя ме изгледа от главата до петите и каза:
            - Обикновено когато се сънува няколко пъти едно и също нещо, тогава е от значение. Аз гадая бъдещето, не прониквам в миналото. Интелигентен човек си. Виждам много книги при теб и интересни срещи... Да ти хвърля ли едни карти или предпочиташ гледане на кафе?
            По дяволите! Знаех, че само ще си загубя времето и въпреки това се бях хванала за сламката като някакъв удавник. Книги и аз виждах. Имаше ги у нас колкото искаш. А срещите? Е, общувах с много хора, но чак специални срещи, не бяха... Взех и си тръгнах с една голяма празнота в душата.
            Дните отново се занизаха. Често се разхождах безцелно по улиците и зяпах по витрините като всяка жена. Не знаех какво търся или искам. Беше просто любопитсто или ги използах за огледало, сякаш там щях да се видя друга, по- различна...
            И така, веднъж зяпайки, едва не съборих пред една врата някакъв възрастен човек.Книгите, които носеше в ръцете си, се пръснаха на земята. Извиних се и помогнах да ги събере. Той свали очилата си и започна да ги бърше трескаво с кърпичка. Нещо трепна в мен като погледнах очите му. Имах чувството, че потъвам някъде. Бях виждала някъде този човек или ми приличаше на някого. Отледах се. Стояхме пред малка антикварна книжарница и когато той влезе в нея, аз го последвах.
            - Радвам се, че дойдохте... –  каза антикварят от учтивост, а нещо за втори път трепна  в мен. Познавах този глас отнякъде, познавах го. Бях сигурна, но все още не се сещах откъде. После ни в клин, ни в ръкав, взех че попитах:
            - Извинете, вярвате ли в сънища и в прераждания?
            - Вече съм стар и не помня нищо – отвърна той – Тук има всякаква литература – научна, фантастична, приключенска... Разгледайте, моля! Все нещо ще ви допадне.
            Погледът ми се рееше по рафтовете, а аз още не знаех какво търся. Имаше много стари издания. Чаках може би нещо, което да ме грабне със заглавието си или в тая съкровищница за знания да получа някакво просветление. Изведнъж рязко се обърнах, привлечена от нещо и се загледах в продавача. Той се беше навел над някаква книга, а на врата му ясно се виждаше малка жълта звезда, окачена на тънка кожена връвчица. Представляваше няколко пресечени триъгълника, чийто пет върха се допират до окръжност. Пентаграмът беше познат като символ още от древни времена и го наричаха Соломонов знак. Той показваше петте велики принципа: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел.  Смятали са го дълго време за езически символ...
            Отново трепнах. Този ден за трети път. Нещо се завъртя пред очите ми и попитах:
            - Извинете, господине, откъде имате тази звезда? Нещо да ви говори за монасите в бели дрехи? А били сте в новооткритата крепост между четирите планини? Познато ли ви е златното сечение? Знаете ли за царското ветрило и мерната единица царски лакът? Срещали ли сте гарван, който да ви говори?...
            Въпросите ми валяха като дъжд, а антикварят ме гледаше с широко отворени очи и сигурно ме смяташе за луда. Разказах му съня си, но той още не разбираше нищо. Бях принудена да спомена оная екскурзия в планината и видението си между дърветата. Когато стигнах до копието, което пронизва вестоносеца, той пребледня и се отнесе някъде, а после...

 Рая Вид, 10.11.2013


Какво ме вдъхнови?!
Вчера Касиана ми подхвърли реплика на лични съобщения да развия историята и да я продължа например ... с един антиквар. Ръкавицата беше хвърлена и така се появи тази втора част. Сега вече стана сложно, защото съвсем не знам какво  ще стане после...
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-10
прочитания: 203
точки: 35 (виж далите точки)
коментари: 18 (виж коментарите)
препоръчано от: 18 (виж препоръчалите)

Вход