StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,716
   Потребители: 12,331
   Автори: 3,987
   Коментари: 306,148
   Точки: 2,627,334
   Съобщения: 142,807
   Лексикони: 4,478
   Снимки: 10,755

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Чудо - трета част

            После антикварят въздъхна дълбоко и започна да разказва:
            - Помня, момиче, помня. Опитвах се да го изтрия от съзнанието си, но ти ме провокира. Имам ти доверие, защото познавам тоя твой замечтан, бляскав поглед. Сега ме чуй внимателно:
            Ние сме древна цивилизация, още преди траките да се появят. Живеехме на друга далечна планета. Техниката ни беше много напреднала, науката и познанията също. Бяхме учени и ти беше една от нас. Мислехме, че и съзнанието ни е на високо ниво, но явно сме се лъгали. Някои от планетяните злоупотребиха и решиха да правят ядрени опити, да разширят земята ни, за да получават повече блага. Не искаха да разберат, че така ще заразят всичко и ще ни унищожат. Когато разбрахме, започнахме дълга подготовка и проучания за друго място на живеене. Построихме кораб и го нарекохме НИОИ, което означаваше Научен институтски опит за интелект. Събрахме семена на растения, както и клетки и зародиши от всякакви животни. Сложихме ги в специални изолатори и тридесет човека - инженери, астронавти, лекари, биолози, химици, физици и тръгнахме към третата планета от Слънчевата система. Избраха ме командирът и знаех, че всичко беше изчислено и проектирано точно. Не бяхме обаче предвидили силното гравитационно поле и точното място на кацане. Бяха минали светлинни години и Земята се беше променила. Имаше вече живот на нея. Нещата се усложниха и се разбихме в някаква планина и проектът ни пропадна. Е, оцеляхме, но времената бяха смутни и племената тук враждуваха помежду си... Построихме си крепост и заживяхме според местните условия. После с подръчни средства и остатъци от космическия кораб направихме телескоп с водно огледало в един кладенец. Имахме и оръжия за отбрана. Приютихме някои хора от населението и ги научихме да добиват злато, както ги обучихме и на бойни изкуства...
            Старецът въздъхна, а моето любопитство нямаше край. Не се въздържах и попитах:
            - Ами аз? Каква беше моята роля в цялата работа?
            - Ех, мила моя! Ние с теб се обичахме много, но съдбата беше отредила друго. Ти беше биолог и химик. Научи хората да познават билките и от тях да праят лекарства. Тайно ти завидяха. Познаваха магиите, но обвиниха теб, че си вещица. След оная случка в църквата, те анатемосаха и после изгориха тялото ти на клада. Много страдах...
            - Чакай, чакай! - прекъснах го аз - Искам да знам какво се беше случило тогава, защото сега не мога да вляза в църква. Става ми лошо, вие ми се свят, губя съзнание, гади ми се от тамяна и восъка, сякаш съм дявол...
            - Ще ти разкажа. Имай само малко търпение, нека си поема въздух - отвърна той, отпи глътка вода от шишето пред себе си и продължи - Построихме сграда, която беше нещо като училище за духовно възпитание, получаване на знания и почивка. Там се зареждахме с енергия, необходима за живота ни. Научихме местните да четат. Те обаче имаха свои обичаи като езичници и свързваха всичко с божествени сили. Веднъж ти не издържа, скочи и пред всички заяви, че няма богове и те са плод на невежеството им. Е , изпати си. Получи проклятие да се превръщаш в гарван и да нямаш миг спокойстие около църква /така наричаха нашата обител за знания/. Това забави развитието ти много и се отдалечи от нас.
            Скоро след това, тринадесет мъже, начело с мен напуснахме тази крепост и заминахме далече в друга планина. Там построихме по-голяма сграда и я нарекохме манастир. Носехме бели дрехи и вечер край огъня гледахме звездите и търсехме планетата си. Молехме се да е оцеляла и някой да ни потърси. Уви! Затова се примирявахме с писането на книги за живота и знанията ни. Правехме проучания и изследавания, търсехме начин да пострим кораб и да намерим друго място, по-спокойно за живеене Искахме да предпазим земляните от нашите грешки и да ги научим на много мъдрост...   
            Антикварят млъкна, а аз нямах търпение да науча останалото и помолих за още:
            - Кажи ми за онази карта като ветрило. Какво беше това тайнственото в нея, загадъчното.
            - И това ще ти кажа, нали ти я постави в краката ми... В първата крепост остана един наш инженер – конструктор.Трябваше да завърши изчисленията и да открие мястото на излитане на бъдещия кораб. Имахме нужда от метал, устойчив на атмосферните влияния, както и от силно енергийно поле. Проучванията ни бяха доста напреднали. По-късно след много години тези след нас, по точно тези, в които се прераждахме, построиха египетските пирамидите като ориентир за следващите поколения. Разположиха ги така като съзвездието, в което се намираше планетата ни, но никой не успя да открие сплав, която да ни бъде от полза... Явно още трябва да учим, да търсим, да изследваме. Надявам се, че някой ден ще се върнем там някъде далече във вселената, където са корените ни и ще възобновим планета си като по-добра...
            Питаш за картата ли? Тя не беше една. Имаше и други. Трябваше само да се насложат и да се завъртят в различните посоки на света. Това беше свещена хармония и ключ към всичко останало, което правехме. Не бяха прости сметки, а сложна геометрия, свързваща природата с духа, тялото и космоса. Мерките, които открихме, се използваха после навсякъде в храмовете, свещените места, пирамидите. Имаха и закономерност при разположението на планети и звезди.
Затова ни гонеха и убиваха. Никой не искаше тук на земята строежът на света да бъде чисто научно доказателство в резултат на сложни физически и химически процеси, нито пък да приеме, че Космосът е един математически модел на тяло със странна форма, който има център с положителни и отрицателни страни. Нали знаеш, че плюс и минус се привличат? Всичко е толкова просто, а земляните се чудят как да си усложняват живота... Закономерностите на Вселената се крепят на числата пи = 3,141592 или е / прочутото Ойлерово число =2,71828, използвано като гранична стойност при мностените с безкрайни ръбове/ и в съчетание с божественото число фи/пси /= 1,68 – по-късно при построяването на църквите.... Ох, защо ли те занимавам с тия подробности? Можеш и сама да ги намериш в литературата по тия въпроси, ако те интересува.
            Старецът отново спря, пое дълбоко въздух и издиша бавно три пъти. Аз чаках смирено. Той отвърза кожената връвчица от врата си и продължи:
            - Другото е по-важно. Аз скоро ще си ида от този свят. Предстои ми ново прераждане, както и на теб. Вземи този медальон и го пази като очите си. Не го показвай на никого, ако не видиш, че и той има такъв. По него ще те позная. Ще се срещнем в един друг по-хубав и по-умен свят, където нашата любов ще бъде истинска, а с нея ще продължим рода си и проучванията си за красотата и единството на Вселената....
            След тези думи, антикварят ме прегърна и целуна бащински по челото, а аз се чудех дали още сънувам...
            Огледах се по-късно наоколо. Не видях и следа от моя събеседник. Дали щях да го срещна отново?  Книжарницата пред мен беше затворена, но аз стисках здраво в ръката си един златен пентаграм, окачен на кожена връвчица като символ на съвършенството...


Рая Вид, 10.11.2013


Какво ме вдъхнови?!
Моля за извинение!

"мностените"  да се чете като "многостените" /модел с много стени като най-обикновените призмите са с три, куба с четири и т.н. пресечени пирамиди, тетраедър - има 4 върха, 6 ръба и четири стени, а най-новите теории са, че космосът прилича на многостен с 12 стени и много върхове /
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-11-11
прочитания: 229
точки: 35 (виж далите точки)
коментари: 19 (виж коментарите)
препоръчано от: 17 (виж препоръчалите)

Вход