StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,062
   Потребители: 12,369
   Автори: 4,005
   Коментари: 318,845
   Точки: 2,648,529
   Съобщения: 155,944
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,763

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Болест

     Беше средата на март, Уил беше станал супер изнервен заради сватбата, отмениха всички концерти преди събитието, като не издададойха причината за това. Феновете обаче веднага се разприказваха и в интернет плъзнаха какви ли не слухове.
- Някой сигурно пак е болен.
- Алекс и Майк са се скарали…
- Кой ще напусне този път? Стартирам залагане в профила ми…
- Честър да няма да се жени повторно?
- Ако се жени, аз съм свободна.
     Бяха се заели с онези писма, но на стотина едно не бе свързано със секс или кръводаряване. Кутията си стоеше препълнена, те се бяха отказали да ги четат. Точно тогава Джони се появи на вратата им, носещ още един багажник от тях, плюс поредната пратка подаръци от феновете им.
- Сериозно, омръзна ми – той стовари три кашона пред вратата и тръшна капака на багажника. – Работя с още осемнайсет изпълнители в Ню Джърси, а на практика се занимавам само с вас! Намерете си човек, който да ви върши тая работа!
- Повярвай ми, не сме ги поръчвали – Алекс гледаше резервирано как от едната кутия се подават каиши за връзване и топка за запушване на уста.
- Повечето не ви ги нося – посочи го Джони, кепето му се бе килнало на една страна, коремът издуваше плетената му жилетка. Опитваше се да прави впечатлението на автентичен застаряващ богаташ, но изглеждаше просто стар. – Използвано бельо, стъкленици с кръв, в последните пратки имаше дори мъртва птица.
- Птица? – смръщи се Алекс.
- Гарван, прободен с дървена пръчка в сърцето. Беше се вмирисал.
     Чернокосият се стегна. Джони може да виждаше само безвкусен подбор на подаръци за тях, но това му изглеждаше повече от всичко като черна магия. Глупавият им мениджър не бе забелязал разликата, за щастие не бе запазил птицата, можеше до сега да е на оня свят.
- Виж какво, носи ми всичко, аз ще се грижа за тия неща – каза му Алекс.
- Искаш си боклуците? – вдигна вежда мъжът.
- Нали се оплакваш, че ти отнема време, носи ги направо тук, ние ще се занимаем.
Той го гледаше и се подсмихна подигравателно.
- Добре, похотливецо, другият път ще ти изпратя и женските гащички. Сигурен съм, че притежателката си е мислела за теб, когато ги е изцапала.
Алекс пренебрегна заяждането и го изпрати до колата му, сетне се спря пред стоварените на входа им кутии и изпуфтя.
- Майк! – провикна се. – Донеси коша. И вестници!
 
- Добре, това е отвратително – Честър гледаше извадените на прилежно растлани страници от рекламни списания и стари вестници неща, които Джони беше донесъл, сред тях наистина имаше употребявано бельо, секс играчки, перверзни рисунки, снимки на генеталии и какво ли не от този род. Уил сбърка да се завърти около придобивките и закуската му тръгна обратно. Тони за щастие не беше в къщата по това време.
- Защо въобще си ги приел, изхвърли ги – Майк гледаше с отвращение струпаните пред стълбището неща, Уил се скри в кухнята, те предположиха, че не е успял да стигне до тоалетната и повръща в мивката.
- Не – рече Алекс и отиде да усили осветлението.
- Не? – сложи ръце на кръста си русият. – Ще ги задържиш ли?
Алекс извади телефона си и мина покрай редицата, фотографирайки придобивките им.
- Ще прекратя това веднъж завинаги.
- Никой няма да приеме подобно оплакване, от полицията ще ни се смеят – Майкъл си сложи нови ръкавици и се зае да насъбере всичко и да го изхвърли.
- Не се и съмнявам.
- Ще кажеш ли какво си намислил? – Майк беше приключил с разчистването и застана над главата му, докато той прехвърляше снимките от телефона си на лаптопа, бяха отвратително детайлни.
- Ще ги публикувам.
- Какво… Да не си мръднал? – Майк се задави от възмущение. – Няма да качваш това на сайта ни!
- Не на сайта – с ледено спокойствие вдигна очи към него той. – В социалните мрежи, в блога ни, ще ги разпратя из целият интернет.
Майк усети, че гърлото го стегна и седна на облегалката.
- Алекс, моля те – вдигна ръка, сякаш казваше „изчакай за момент и се осъзнай”. – Това е отвратително, това е…
- Искаш да продължават да пристигат ли? Аз нямам повече място в стаята за тях, мисля, че и подземието се препълни. Може да ги горим, като дойде зимата.
     На Майкъл му причерня и той вдигна ръка пред очите си. Подобни снимки биха предизвикали страхотен скандал. Щяха да станат повод всички да ги обсъждат, и то не хубав повод. Той бе прекарал месеци в планирането на дизайна на сайта, за да бъде възможно най- естетичен и добре поддържан, а тези снимки щяха да бъдат като да се изтропаш на метеното.
- Моля те, помисли – опита се да спори той със слаб глас. – Това ще е като бомба насред всичките други неща.
Чернокосият се усмихна студено, явно това бе целта му.
- Ти си ме учил, че бурята се потушава само с друга буря. Втръсна ми от тях, това премина всякакви граници.
- Какво правите? – Уил се върна от кухнята и се надвеси над тях, като видя снимките отново му се доповръща.
- Предизвиквам буря – отвърна Алекс и натисна Enter-a.
 
     Само минути, след като беше публикувал снимките, социалните мрежи избухнаха от коментари.
- Що за гадост е това?
- Отвратително, ще повърна!
- Кой е качил подобни неща, да не би сайтът им да е хакнат?
- Какво означава това, какви са тия перверзии?
     Алекс беше качил всичко. И нецензурните фотографии, и секс аксесоарите, и всичките други прелести.
      И когато се включи на живо, цял Джърси се изсипа пред компютрите. Доставчикът им на интернет се обади, че сървърът е започнал да прегрява и да преустановят каквото правят, за да не изгори.
- Това – Алекс беше седнал пред камерата – са неща, изпратени ни от вас, нашите фенове, децата ни, хората, за които работим толкова усилено и се стараем всичко да бъде изрядно, преди да го публикуваме.
Чатът блокираше от съобщения.
- Това пристига в офисът на мениджъра ни всеки месец, и честно казано – Алекс леко се наведе напред, в очите му присветна опасно пламъче – чувствам се неудобно, че подобни неща са го заринали.
     Гласът му леко трепереше, толкова ядосан бе. Феновете го бяха виждали в подобно състояние когато Честър се хвърли от сцената и тълпата за малко да го осакати. И още веднъж, когато онова момиче бе обидило Трейси.
- Писна ми от вас – озъби се той на екрана. – Офисът ни спира да приема каквито и да били писма, пакети или съобщения. Сайтът ни изключва опцията за имейли, всички социални мрежи спират комуникацията с вас.
- Не, Алекс, моля те!
- Ние не сме виновни за това!
- Защо наказваш всички, след като това са шепа ненормалници?!
Другите стояха около него и наблюдаваха без да се включват, той гледаше лошо.
- Щом така искате, ще се превърнем в една от многото групи, която публикува информация само за предстоящите събития, и пази личният си живот – личен. Приключих с вас!
Предаването на живо прекъсна и той се изправи задъхан. Съобщенията продължаваха в нестихващ водопад.
     Разбира се, че беше вбесен. Дори най- скандалните им фенове трябваше да имат малко мярка. Той беше виждал много перверзии през живота си, но тук не ставаше дума само за него. Всички те се скъсваха от работа за да направят нещо, което си тежеше на мястото, което оставяше послание и стреляше право в целта. Стараеха се не просто да бъде добро, а да бъде перфектно. Майк най- вече. Той нямаше да позволи онези, криещи се зад името на феновете им да развалят това.
 
     През всичките си години Алекс бе опитвал да дава най- доброто от себе си въпреки, че живота му се извъртя в тази посока. Той разбра защо Весп не се бе задържал в бандата в мига, в който го видя: занемарен външен вид, натрупани килограми не от физически дадености, а от залежаване, ояждане и неподдържане на себе си. И той не би го изтърпял наоколо.
     В природата на всяко същество, от плъховете в канала, дивите животни и домашните питомци, до човека, бе вкоренено онова търсене на по- доброто място за сън, по- качествената храна, по- добрият избор на партньор за по- добро поколение. Лисиците и вълците не се чифтосваха със слаби или болни индивиди, мъжките лъвове не се избиваха помежду си, за да прахосват силата и енергията си – женските бяха привлечени от най- силният, той щеше да им осигури плодовито наследство от силни последователи, които да заемат достойно мястото им.
     Тук, в човешкият свят важаха същите закони. Болните и слабите ги пренебрегваха, а лентяйството и мързелът бяха болест. И той както останалите четирима влагаше всичко от себе си в тази банда, от днес нататък започваше подбор на онези, които щяха да останат в обкръжението им.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-08-02
прочитания: 59
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход