StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,162
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,694
   Точки: 2,662,697
   Съобщения: 156,437
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Бездомен

Ноември започна, дъждовете и лошото време зачестиха. Емили беше на изпитателен срок, бившата на Честър реши, че това е идеалният момент да го съди отново за попечителство. 
     Майк пишеше ли пишеше нова музика, като никоя от песните не беше дори малко добра, за да я издадат, на места се чуваше само стържене на китари и реване, без определен текст. 
- Ако преживея тая Коледа, ще напусна - мърмореше Тони, двамата с Уил се бяха навлякли и чистеха двора, камари сухи иглички и листа от храстите, които въпреки усилията им отново бяха избуяли. 
Майк седеше пред вратата и ги гледаше, облякъл наполовина черноти си яке, завил гипсираната си ръка. Обикновено би се втурнал да се разпорежда кое и къде да съберат, кой клон да отрежат и кой храст да оставят, сега наблюдаваше вяло как скубят един от храстите, който харесваше и дори беше подрязвал. 
- Стига, човече, не го мислиш - Уил сниши глас и намести шапката на главата си, смитайки листата в един чувал. 
- Скъсах с Джулия заради него - процеди през зъби той, свали си ръкавицата и се почеса по премръзналият нос. 
     Джулия беше млада жена, с която Тони беше започнал да излиза след Айрийн. Тя бе сложна натура, червенокоса, много надарена физически но земна и зряла, беше взискателна, но много всеотдайна. Вече улегнала, Джулия мислеше за сериозна връзка и деца, с Тони се харесаха, но Майк не я хареса. Директно му каза, че тя не е жената за него, с времето разклати увереността му и Тони започна да си задава въпроси дали наистина искаше да бъде с нея, дали беше готов за деца. 
- Тя не беше за теб, човече, както и да го погледнеш - Уил се наведе към него за да не го чуе Майк и се направи, че се разправя с един упорит корен. 
- Ще си остана женен за работата - въздъхна Тони. 
- Аз ще се поразходя - каза изведнъж Майкъл и стана, тръгвайки по алеята. 
- Навън ли? - вдигна очи Уил. - Почти вечер е. Искаш ли да изкарам колата? 
Майк поклати глава вече с гръб към него. 
- Ще повървя. 
Уил остана да гледа как чернокосият се скрива между дърветата, въздъхна и поклати глава. 
- Той става все по- зле и по- зле. Вече дори не си говорим. 
- Какво да направим? - Тони изхлузи ръкавиците си, седна тежко до камарата с листа и мокри клонки и запали цигара. - Той отказва да го проумее.
- Никой от нас не го вярва наистина - Уил също седна и раздвижи рамене. - Заровихме празен ковчег. С годините хиляди хора са го мислили за мъртъв, така е оцелял. Той самият смяташе онази жена за мъртва.
- Елвира - довърши Тони и бълва облак дим към потъмняващото небе. - Проклетата кучка.
Помисли малко, сетне каза:
- Ти не вярваш, че е мъртъв , така ли?
- Иска ми се да не е - призна Уил и хвана ръцете си. - Аз бях ужасен приятел.
- Ти беше добър приятел - възрази Тони, пресегна се и щракна със запалката срещу едно клонче. - Не шибаните приказки са важни, а действията. Винаги сме можели да разчитаме на теб, той знаеше това.
- Дали?
     Тони изпуши цигарата си и метна фаса върху струпаните листа, пламъчето малко по малко се разгоря, купчинката се запали, хвърляйки неестествено ярка светлина в напредващата вечер. 
 
     Някъде по главния път Майк вървеше, беше му студено, но не заради това се чувстваше бездомен. 
     Не бе минал и час от онзи ден, в който той да не се обвиняваше за станалото. Вече дори не помнеше другият си живот. Виждаше като на лента как собствените му ръце бяха размахали мечът, той сам изрече онези думи, заради които вампира изчезна без следа от тогава.
Мъртъв? Какво значение имаше, след като Майк го беше предал. Всичките тези години подкрепа и взаимно доверие не струваха нищо, Майк бе заличил всичко за няколко секунди. 
     Мина кола, после друга, никой не го забелязваше и не спираше да го пита дали имаше нужда от нещо, да го закарат, да му помогнат. Той вървеше по улицата все по- далеч от дома си, и никой не знаеше, че е там. 
Пребледнелите му пръсти, измършавели от обездвижване се протегнаха към сивата мантинела, металът беше студен на пипане, триъгълните светлоотразители сега тъмнееха, напомняха на дебнещи червени очи. 
 
Обречен, онзи път да следвам в мрака 
От който няма връщане назад 
Това съм аз и цял живот да бягам съм обречен
Ще ме познаеш като сянка между тях 
 
 

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-06-21
прочитания: 41
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход