StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,342
   Потребители: 12,359
   Автори: 4,000
   Коментари: 319,060
   Точки: 2,663,348
   Съобщения: 148,991
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,781

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Баба ми кокетката



Спирам  и посягам да натисна звънеца. С едната си  ръка държа ръчичката на дъщеря ми, с другата отново  неволно посягам и вместо звънеца, страхливо докосвам образа от некролога, поставен на пътната врата. Вглеждам се в черно-бялата снимка,  и въпреки  че други цветове в тази фотография няма, от там едни пъстри очи се смеят кокетно по момински. Очите , които разпръскваха слънчев кехлибар в детските ми години се взират в мен. Тоя поглед е  хвърлен камък в спокойните води на езерото от спомени и разплисква времето. Пред очите ми се завъртат   образи, цветове, звуци- баба със залеза, кацнал в косите й, баба с ролките на главата, баба, която си тананика стари шлагери, докато разресва огнените си кичури.

Една година без баба. Една година, която не успя да пребори живия й образ в съзнанието ми и тя продължава да диша , въпреки че присъствах на погребението.

Не откъсвам очи от снимката и съм сигурна , че чувам как подрънкват мънистата на гердана, който винаги виси на шията й . Герданът е кавалер на всяка нейна рокля и гъделичка кокетката в нея. Баба винаги носеше рокли , пристегнали талията в най-женствената хватка и при всяка нейна крачка около краката й се полюшва феерия от нежност. Високите обувки бяха единствените , които имаха удоволствието да познават краката й. Нито възрастта, нито умората можеха да я свалят от висотата на токчетата. Така покатерена върху грациозните игли отскачаше и до пазара, нищо че ще купува зарзавати. Лъкатушеше ловко между сергиите в махалата сякаш дефилираше на червения килим в Холивуд.

Ами косата й – купести червени облаци, грижливо оформяни ежедневно с ония обикновените железни ролки. Тия ролки вечно  се търкаляха разпилени на един стар фотьойл и бяха винаги готови да се строят в нужните редици , за да преборят липсата на обем. Никога не си позволи да я мързи  и  когато оперението й взе да оредява , още по-усърдно се грижеше „летището на темето й да не блести срещу слънцето“.

Изобщо червеното бе цветът на баба. В тоя цвят бяха и червилата , които размазваше върху устните си. Тоя цвят носеше цялата й страст и любов към живота, към младостта, към виното и радостта. Засмяна жена беше баба и усмивката й все в червено се давеше.

Даже нямаше нужда от огледало, когато нанасяше червилото. С две –три майсторски движения на китката и воаля, най-ярката роза цъфваше на лицето й.

Ръцете на хората обикновено завършват с върха на пръстите им, но бабините ръце имаха продължение-един несесер , който я придружаваше навсякъде и спеше до главата й нощем. Той беше пазителят на нейните оръжия на красотата. Освен неизменните хапчета за кръвно или сърце, там специално място заемаха въпросното червило и една синя кутийка с крем за лице.  Тоя крем беше и за ден, и за нощ, и за слънце , и за вятър не като сега- по един за всичко. Щом усетеше кожата или душата си напрегната, отваряше несерчето , после синята кутийка и размазваше с  длани живителното кремче върху лицето си.

Преди сън имаше ритуал. Ей тъй, както е с нощницата в средата на стаята, дръпва ципа на онова важното несесерче , нанася крем, после червило и за финал разресва червените кичури. И всичко това без огледало. Едва след като е извършила тия три магически действия  лягаше в леглото и бас държа, че и сънищата й са били във всякакви червени нюанси.

Дъщеря ми слушаше  спомените ми и се засмя:

        Мамо, сигурно и на небето си слага червило и крем.

Знам, че е така. Дупчи облаците с токчетата си и оставя алени дири след себе си.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-08-01
прочитания: 41
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход