StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,206
   Потребители: 12,356
   Автори: 4,000
   Коментари: 315,744
   Точки: 2,653,256
   Съобщения: 154,066
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,772

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

БУКЕТ ОТ ТЪМНОЧЕРВЕНИ РОЗИ


„Тя вървеше с надеждата, че всичко ще бъде, както преди.... Студът пронизваше лицето, а стъпките й загкъхваха в пухкавия сняг. Вървеше... Душата й беше премръзнаа и неразбрана. Лъкатушеше и се завръщаше наранена при него. Обичаше го толкова силно, че всичко останало нямаше значение... Искаше да бъде различно, както преди много години. Но уви! Той реши да си тръгне завинаги, въпреки уговорките и прошките... Компромисите нямаха никакво значение. А думите? Думите безразлични, заядливи и... безпомощни. Той се чувстваше притиснат до стената, може би усещаше краят си и бе решил да се отдаде на всеки земен миг без да мисли за утре. Утре нямаше да има ...”
Младата жена стана и загаси телевизора...На последък тези сериали не й се отразяваха добре...Сладникави истории за любов, раздяла и....Телефонът и звънна. Сърцето й заби лудо:
- Да, моля? - Беше той. – Слизам веднага! Забърза се към асансьора. Слезе и се запъти да му отвори. О, каква изненада ! Букет от тъмночервени рози! Любимите й...Прегърна я силно:
- За теб са, скъпо момиче! Пламъчетата в очите й засветиха.
- Качвай се бързо! Целият си в сняг!
Качиха се в асансьора. Не говориха . Само се гледаха с обич. Обич, от която боли!
Приготвила съм всичко, както го обичаш ти!
Крехкото й тяло пърхаше около него като пчелица. Висок и строен той внушаваше сила и спокойствие. Намери тишина и спокойствие при нея . Душата му от толкова години все се луташе безпомощна и неспокойна ,понякога неразбрана, понякога всела и тъжна.
- Красив букет! Винаги ме изненадваш, когато най–малко очаквам!
Постави го в красива ваза в средата на масата. Всичко сякаш оживя около тях.
- Така е! Изненадите са хубаво нещо! Особено от скъп човек!
Прегърна я отново! Притихна в обятиятя му! Беше й топло! Отдавна чакаше тази топлина до сърцето си.
Тихата музика опияняваше и докосваше сетивата им. Стояха дълго така... Песента свърши... Огледнаха се в очите... Погледите им говореха... Хвана го с малката си ръка и го поведе към масата , отрупана с коледни изненади... Приглушената светлина осветяваше красивото й лице. Той го погали с топлата си длан... Обичаше я... Много... Не си представяше и миг живота си без нея... Нямаше да има смисъл или просто щеше да бъде сив и скучен...
Тя пусна отново любимата музика.
Ухаеше на рози... Малката й черна рокля й стоеше прекрасно... Неочаквано той й подари тъмночервена кутийка..Развълнувана тя я отвори:
- О! Възкликна изненадана. - Красиво е! Колието блестещше.
- Да ти помогна!
- Разбира се!
Обърна се с гръб. Той я прегърна и сложи бижуто.
- Това е коледния ти подарък! Обичам те!
- Обичам те! - прошепна тя.
Тези мигове бяха толкова дълго чакани, но си заслужаваше да се изживеят.
Огънят в камината целуваше сухите дървета, а топлината му докосваше всяко кътче в стаята..
Коледа! Празник за душите на хората... Снегът валеше и рисуваше красива коледна приказка... Двамата седнаха около масата и вдигнаха наздравица. Чу се кристален звън. Пожелаха си всичко...
А на Коледа винаги стават чудеса, трябва силно да вярваш и да очакваш и неочакваното...

Галина Москова

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2013-12-08
прочитания: 355
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 2 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход