Не познаваше тялото ми. Не познаваше  и мен. Аз също него. Имаше ли обаче значение...

                  Като си толкова отнесен като мен днес какво можеш да направиш– първо: бъркаш някоя боза дано те поразбуди, второ: търсиш някой приятел на скайпа да си поговориш, трето: опитваш медитация с гледане тъпо в една точка, четвърто: ровиш из нета. Е това четвъртото ми изяде главата на мен. Наврях се навсякъде – даже и на Бил Гейтс в г... дето има една приказка. Така де – като започна една работа обичам да е свършена добре! На едно място се позаядох с едно хейтърче и му се накефих– чак слюнка ме пръскаше от монитора докато го дразнех. Влязох да видя във фейса к’во става, ама там пък беше скукааааааа. После се наместих в един сайт за запознанства, щото където и да се въртях не ми стигаше адреналина. Та влизам аз в тоя сайт и като гледам едни МЪЖЕСТВЕНИЦИ разперили мускули, кой където има и колкото има. Съответно им свалям технологичните данни защото 98 процента имат поне една снимка в профила си я на плажа, я някъде където да са по- съблечени. Има случаи, които предизвикват смях до сълзи, а от други направо ми се доплаква, ама не от тъга а от  интелектуалните им напъни. Можеш да прочетеш най– различни словесни диарии, ако не ти е мило психичното ти здраве. Влизам и излизам от профил та на друг и понеже когато съм в такива състояния  най– вече на духа /тялото ми спи непробудно/, ставам като едно тролче – палаво, шавливо, пакостливо... Избирам си няколко от тези, дето не са от най-малоумните и им пиша съобщения в стил– „колко си съвършен”, „колко си надарен” и т.н. Аааааа и от мен да знаете винаги прибавяйте и нещо разтърсващо от ю тюб за предпочитане е с превод– уцелваш в десятката от първи изстрел. Такааааа! Стръвта е заложена, затова чакаш кънтинюи и кънектинг...

                И се почва... фестивал по- голям дори от този в Рио... Снимката ми е атрактивна, професията също, в профила ми има достатъчно неща, които да са като лъжичка с мед– лимона тепърва предстои да го прибавим. Налитат яко. В един момент са повече от шестима. Хубавото е че аз съм бързичка, пък и отдавна съм  отренирала  технологията. Няколко директно ги отсвирвам, няколко ги оставям за после или за утре и си избирам трима. Най- забавното е, че и тримата се казват Георги, но единия се е представил като Жоро. Нареждам прозорците за чат с тях един до друг на монитора, както следва: Георги 1, Георги 2 и Жоро. Никакъв проблем да чатя и с тримата едновременно– е точно това ми беше целта. Забавлението си струва. Георги 1 е бърз, не си губи времето, защото е бивш легионер. Това ми харесва– значи е дисциплиниран, не умува по заповед, значи е лесно управляем. Георги 2 е неговата пълна противоположност, защото е държавен чиновник – свикнал е да нарушава правилата непрекъснато, но пък и това ми харесва, защото може да се очакват интересни решения от негова страна, още повече че е инженер по професия и значи е прагматичен. Жоро пък е една издънка... хахахахахаха – художник, от любимата ми „творческа сган”. Тия ги управлявам най– лесно! Толкова егоистични и самовлюбени са, че не можеш да имаш никакъв проблем, стига да ги ласкаеш непрекъснато. И защото са непрекъснато недоволни какъв секс се прави с тях– не сте го и сънували даже!

                 Такааааааааа... Отначало пускам по някоя усмивка или изчервяване, за да създам впечатление за нерешителна. Това ги настървява и тримата. От време на време пускам и по някоя реплика също толкова невинна. Георги 1 не си губи времето– предлага ми да му дам адрес, на който да можел да прати цветя. Е, тук започвам да се смея с глас, защото явно е гледал много романтични филми и вече направо си е почти готов. Целта, ако не се досещате, е да дойде направо тук, без предупреждение и да ме изненада! Хахаххахахаххахах... Представям си гледката и отново се заливам от смях. Ама нищо де– ще му дадем шанс на човека, нека се пробва!  Георги 2 е изискан– пуска двусмислени сексистки изречения, аз отговарям също толкова двусмислено, но пък съм заредила доста феромони и направо го виждам как почва да се върти неспокойно на стола си, защото чати в работно време и около него е пълно с хора. Жоро е направо едно диване – липсва му речник и явно трудно съставя изречения. Той може да рисува, но му е трудно да води разговор– ще трябва да го подпомогна. Моля го /смирено!!!/ да ми изпрати на имейла рисунки. „Нямам имейл”– отговаря той. „Не знам как се прави, но на скайпа знам!” Е добре ще ти дам скайп! Естествено се бави да прати покана, но най– накрая се справя! Праща три неща. Отварям ги и те ме удрят директно в стомаха– супер талантлив е!!!

                  Уффффффф тъкмо стана забавно и при мен влиза клиент. Ще трябва да прекратя за сега. Пращам прегръдки и на тримата с по едно кратко изречение, че трябва да прекъсна чата и се покривам от сайта.

/Следва продължение/