Не говорехме... Болката от желанието проникваше в сърцето ми все по - дълбоко и по - дълбоко... Виждах как той обезумява от страст... Очите му ме пронизваха... а ръцете му лежаха послушно и кротко на коленете... Отврат... отврат... отврат... Бях толкова отвратена... Доповръща ми се... Слава Богу! Tочно в момента, в който нямаше да мога вече да се сдържам, той ме пусна... Хватката му беше легионерски желязна до толкова, че бях спряла да дишам за известно време... Поех си въздух и дълбоко издишах с облекчение. Явно това не му направи никакво впечатление, защото се завъртя рязко на пети и излизайки от помещението, се извърна да ми каже: - Аз няма да позволя да излезеш от моя живот! Хахахахаха! Тази реплика ме върна в реала! Кога бях влязла в неговия живот, та той нямало да ми позволи да изляза от него! Три пъти бяхме писали глупости в сайта. Освен това дали аз искам да се намирам в неговия живот? Както и да е! Поне ме отърва от присъствието си. Имам една приятелка, за която е меко да се каже, че е фурия. Когато накой не й харесва, около нея непрекъснато свистят самурайски мечове, а ако някой спечели симпатиите й пък, рискува да бъде ощипан или да му подръпнат ухото- и това всичко от вечно бушуващите й чувства, които тя не може, пък май и не иска да слага в ред и да контролира. Предварително ви я обрисувам с няколко думи, за да си представите какво нещо влита при мен след десет минути. Аз още не съм могла да си възстановя дишането от Гошко 1 и трябва отново да си загубя въздуха от нея. Освен това Танчето е като \"перпетуум мобиле\", когато заговори- няма спиране! Имаш усещането, че думите и изреченията, които са се излели от устата й, отново по някакъв тайнствен начин се връщат обратно вътре и образуват нови изречения. - Един приятел- ти не го познаваш, казва се Ицо- от три месеца ми разправя някакви драми... Познавам го отскоро и не мога да му вляза в тематиката. Ама е много драматична! Та Ицо Драмата е от твоя контингент. Аз нещо не мога да го изтрайвам и да му вниквам в душевните терзания. Не е човек за мен. Обаче, страда де! Та викам си- ти така и така си \"дежурния психотерапевт\", да взема да те запозная с него и да го оправиш човека. Едва успявам да вместя \"Добре !\" и тя продължава да ме залива с водопад от думи и изречения, но аз съм й свикнала и търпеливо я слушам. Иначе я обичам и й прощавам този \"малък\" дефект. Когато тя си тръгва решавам, че явно днес няма да се работи. Затова сядам отново пред компа с чаша кафе и цигара, за да видя дали някои от феновете не са на линия......

Единственото изречение, което формулираше тялото му, беше : „Искам те, желая те, изгарям....ще те имам.......” Очите му пробиваха мойте, а ръцете му все така кротко не помръдваха и не посягаха да вземе това, което аз бих му дала веднага... Някъде далече отзад по гръбнака ми мина една ужасяваща тръпка...Проточи се надолу и мисълта, която я беше предизвикала ясно и точно, се появи в мозъка ми..... Ей сега ще ви поразкажа за Гошковците. За Гошо 1 горе долу придобихте представа, но ще ви го опиша. Казах, че ми идва нисичък, но за сметка на това крачетата са му кривички... Е, нищо лошо де – не са толкова криви, че да са грозни, ама нисък мъж с криви крака не ми е по вкуса. Има хубава усмивка и светли очи с неопределен цвят – може би се менят от светлината. Обаче я кажете какво да си говоря с него, като той е направо нечленоразделен. Непрекъснато ми праща в сайта и на скайпа емотиконки, защото не може и едно изречение да скалъпи! Eдинственото интересно изречение, което явно го беше чул в някой филм, го изстреля и диалога сега не върви, а и аз никак не го улеснявам! Забавлявам се даже да го поставям в неудобно положение: когато пита „Как си”, аз му отвръщам само с едно „Добре”, след което той увисва в пространството, защото вече не знае какво да ми каже. Това е най– лесния начин да го откажа за момента от разговора. Инж. Гошо 2 е друга ракия. Отлежала и маркова. Малко по– висок от среден ръст, слаб, посребрени слепоочия, много сини очи, издялани и даже бих казала строги черти на лицето, подчертани с добре оформена брада. С него винаги върви разговора и то доста забавно, защото има и чувство за хумор, интелигентен е, но абсолютно всички реплики винаги съдържат сексистки подтекст. Това ме навежда на мисълта, че е от мъжете, които се забавляват и задоволяват от този начин на общуване и че може би няма да излезем с него извън рамките на нета, въпреки че той е разведен отдавна и е съвсем свободен. Ох, дойдох до моя любимец– Жорко! Защо охкам ли!!! Ами защото той пък е като дете. Такова е и лицето му– сладко, детинско, някак миличко... Иначе телосложението му е като на човек, който всеки ден посещава фитнеса: мускулесто точно там, където трябва и понеже докато говори с мен, непрекъснато шава и нещо прави с ръцете си, аз си правя удоволствието да го наблюдавам през това време и да се наслаждавам на тялото му. Ръцете му са изящни, но силни и мъжки. Хващам се, че непрекъснато ги гледам. Действат ми като афродизиак. Той е много настойчив– когато успее да ме заклещи на скайпа първото, което пита е: „ Кога ще се видим?” Няма да му кажа, че това вероятно не ще да се случи, защото само се забавлявам в нета.