uFeel.me
Ave, Caesar, morituri te salutant! /втора част/
Автор: eksplozia,  19 септември 2012 г. в 13:41 ч.
прочити: 245
                  

               Моята душа поглъщаше неговата... Около нас се появяше огнена аура... Горещината насити пространството между очите ни... Виолетово-синьо почти до черно се излъчваше от тялото му...



                 Хм... днес имам страшно много работа, но не ми се работи хич... Мисълта ми е там при тримата Гошовци. Опитвам се нещо да свърша ама не става. Зарязвам напъните си да съм дисциплинирана, пускам горещи испански ритми на компа и се меткам в приключения:))))))))))
                 Още с влизането в сайта намирам душеразбиващи съобщения хахахахаа... Егото ми се лакира чак...:))))))))))) Гошо 1 е пращал цветенца, целувчици, прегръдки и всички емотикони с които разполага... Гошо 2 е решил да бъде нестандартен - негова собствена поезия! Сърцераздирателно!!! А аз мразя поезията, нищо  че от време навреме написвам някое мърляво четиристишие. Неговото го бива повече от мойте! Хахаха, а Жорко като че ли е седял дедонощно пред компа, за да ме чака да вляза в сайта - не съм успяла даже да видя кой какво е писал и той вече ме търси на лични съобщения!!! И е директен, направо през просото - \"искам да дойдеш в ателието и да видиш повече мой неща\"!!! Лелелееее какво да гледам бе, я кажи? Защото ти само за едно твое нещо мислиш в момента! Хахахахаха - смея се с глас - добре, че съм сама и няма кой да ме чуе!!!! Задържам отговора известно време, за да създам напрежение! Бива ме в тия игрички, а и за това съм влязла в сайта - да си поиграя! Отговарям с едно \"**Здравей*** и го оставям да повиси малко! И без това телефона ми звъни.....
                   - Извинете, г-жо Попова, ще бъдете ли в офиса до десетина минути? Искам да направя една поръчка.
                   Хахахахаах, въпреки, че не съм чувала гласа на Гошо 1 веднага се досещам, че това е той! Отговарям любезно като на клиент без да се издавам, че съм го познала.  След десет минути  цъфва на вратата ми. Ако знаете колко съм потресена, но не от факта, че той е тук... Погледа ми залепва за трите червени карамфила, които носи в ръка! Не знам дали да се смея или да плача!!! Трогателно е!!! А как мразя карамфили!!! С бодра стегната крачка Гошко влиза при мен - точно както се полага на легионер, който щурмува непревзимаема крепост! Подава ми цветята и сяда преди да съм го поканила! Има сладка усмивка, но е нисичък! Дрънкаме глупости. По скоро той не спира да говори – аз учтиво се усмихвам и едвам издържам. По едно време се сещам, че съм оставила Жорко да отлежава в сайта, но не се разтревожвам от тази мисъл. Нали отлежалото старо вино е по-добро! Гошко неизвестно защо решава, че трябва да ме запознае със семейния си статус и за това в продължение на повече от половин час ми обяснява за децата си – кой къде живеел и какво работел. Ура! Най – после ме уведомява, че много бързал и се бил отбил само за малко при мен! Ставам механично от стола защото аз отдавна искам да си е тръгнал. Той също е прав и се приближава към мен. Не можете да познаете никога какво следва... Изумена съм... Той буквално ме награбва в прегръдките си и се опитва да ме целува... Ужас...!!! Вкаменена съм не знам как да реагирам обаче все повече и повече стискам уста!!!  Е ТОВА СЕ ВИКА ЩУРМОВАК!!!

 

 

Следва продължениеJ))))))))

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me