StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,745
   Потребители: 12,365
   Автори: 4,001
   Коментари: 318,340
   Точки: 2,646,138
   Съобщения: 154,584
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,765

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ален Делон, ах, този син балон!

"Те ще ми кажат на мене!" мислеше си Ренката, както ѝ викаха колежките, докато пишеше поредния имейл до французкия Гошо, както наричаше пред тях Жорж, с който имаше връзка в сайт за брак с чужденци. Все я подпитваха, все се бъзикаха, но на Ренка не ѝ пукаше, само след седмица Гошо щеше да дойде от Ница чак в Пловдив заради нея, пък те нека си лялят. Ето, Дичка от съседния вход как на тия години забърса цял белгиец, децата ѝ, и то с децата си, сега прекарват по цял месец там и не могат да се нахвалят. "На мен пък какво ми е? Да не съм по-проста или по-грозна?" И отметна буклите назад с глава.

        В съседната стая майка ѝ кротко си лежеше пред вечните телевизионни сериали, тя ѝ друго не можеше вече. Мъжът ѝ най-брутално след сума ти години брак я заряза заради младата любовница, с която сега, на дърти години, гледаше дечурлига, синът замина уж да поработи малко в чужбината и там си остана, баща ѝ отдавна ги остави след една трудова злополука в леярната.

        - Ох, днес да го завърша поне - си каза на глас и се захвана с плетката.

От по-младите колежки в лабораторията Ренка чуваше за разни сайтове за запознанства и се беше наслушала на какви ли не истории, и докато веднъж се ровеше в нета да види какво и що, попадна на някакъв, който обещаваше звезди и твърди гаранции за намиране на сериозен партньор чужденец, ако бъдеш истински и себе си. Въобще не се подвоуми да се регистрира и бъде себе си с цялата хубост на зрялата си възраст, проблем срещна само с писмата, щото чужденците нещо не владееха нашия език, но на помощ ѝ се притече госпожа съсобственичка на сайта. Лесно се разбраха за заплащането за преводите, Ренка сподели хобито си да плете, и потекоха по еконт към Варна то терлици, то шалове, то вече и пуловери.

        Наближаваше денят Хикс, т.е. на срещата на живо, и Ренката нямаше да пропусне такава възможност заради един пуловер, мислеше си тя, докато майсторски въртеше иглите с плетката. Гошето обещаваше да продаде имот и да се пренесе при нея, а с парите да живеят без да ѝ се налага повече да работи, след като Ренка му сподели, че има майка на легло и не може за сега да мисли за други опции, освен който иска да сподели живота си с нея, да заживее с нея.

Красавец беше Жорж, и строен, и с чуплива коса, макар и побеляла, а в лицето... направо Ален Делон!

На път за работа по обед Ренка мина през еконта да изпрати пуловера, и едва дочака вечерта да си отвори пощата.

        - Ау, че сииии! Палавник такъв! - и си затананика песента на Веско Маринов за горчивото вино, докато се любуваше на новите му снимки. Вече броеше дните до идването му, уредила си беше и няколко дни неплатена, за да го развежда из красивия си град, който щеше да стане и негов.

         И дойде денят! Ренка в най-бляскавия си сребрист шлифер, с разпуснатите букли на прясно боядисаната си червеникава коса, с елегантните боти с фльонги, които обуваше само на празник, разцъфтяла цялата в ослепителна усмивка като спечелила шестица от тотото, очакваше своя Ален Делон до бариерата на Тримона. Щеше да дойде  с някакъв приятел, който говори български, за да им помага.

        Слънцето се обърна право в очите ѝ, тя сведе поглед да погледне часовника си, когато джиесемът ѝ звънна, и докато го извади от чантата, пред нея застанаха двама мъже.

        "Ама тоя съвсем не прилича на Ален Делон" - загледа се Ренката във високия рус мъж с лилавите маратонки, другият беше твърде дребен, за да ѝ привлече погледа, но с външността си се наби сам в очите .

        - Добър ден, Ренка, и здравейте! Аз съм Иво, приятно ми е, това е приятелят ми Жорж! - протегна едната си ръка за здрависване бозавият, а с другата подбутна дребното човече между тях той. Ренка вместо да се здрависа, залепи ръката си на устата да не извика с глас, усмивката ѝ рязко разгневена избълва с очи гняв и мълнии, направи крачка назад и се овеси на бариерата. Дребен, не повече от метър и шейсет, чист негър, Жорж я погледна през непроницаемите си цветни очила.

        - Някакъв проблем? Не знаете, че във Франция живеят и цветнокожи ли? - попита Иво;

        - Нооо, как е въззззможнооооо... - започна да заеква Ренката.

Жорж изстреля няколко бързи изречения на френски, Иво поде щафетата на български:

        - Расистка? Дискриминация? Приятелят ми ще Ви съди в Хага по тия обвинения, не е бил толкова път, за да се сблъска с "вашият див източен манталитет и расизъм!" - до него Жорж утвърдително по френски клатеше глава, обърнаха се и тръгнаха към пощата, докато Ренка се опитваше да затвори зейналата си от недоумение и разочарование уста.

         Пътят до дома ѝ се стори цяла вечност, влетя и се хвърли на леглото си барабар с официалните боти, зарови глава в него и се опита да уравновеси дишането си, до толкова заслушана в него, че не чуваше майка ѝ как я вика от другата стая. Добре, че и беше взела отпуска, все щеше да измисли някаква история за пред колежките в това време.

          После стана, събу се, седна пред настолния и написа в гугъл "Ален Делон" - чак сега разбра защо Гошето ѝ приличаше на него, като изрови някакви не толкова популярни негови снимки.


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Проза -> Разкази
публикувана на: 2019-07-24
прочитания: 68
точки: 5 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 1 (виж препоръчалите)

Вход