Сара се прибра. О, боже... Алекс я беше целунал. Не, това не можеше да е истина. Тя се хвърли на леглото, включи телевизора, но не спираше да мисли за Алекс. Как щеше да отиде на училище. Съблече се и легна.
Сутринта след като стана тя изобщо не се чувстваше отпочинала, емоцията не беше минала, може би, защото тя не беше спала цяла нощ, за да мисли. Как може за един ден да се запознаеш с момчето, то да те покани на среща и отгоре на всичко да се целунете! Облече си една рокля и слезе долу.
- Мамо - каза Сара - как си?
- Добре. Как мина срещата?
- Ами... - Сара не знаеше дали да каже или да не каже -
Добре, да добре, даже идеално.
- Хайде, обувай се, ще закъснееш.
Сара си сложи обувките и излезе навън. И какво да види. Алекс седи отпред и я чака. "О, не " помисли си Сара " Сега ще трябва да разказвам на приятелките си.
- Здравей, мила - каза Алекс - как спа? Аз спах като бебе.